Решение № 440 от 20.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Враца, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420103607 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, чрез юрисконсулт П. Б., против В. П. П., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл.

410 ГПК е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил своевременно и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за вземанията на дружеството.

Твърди се, че вземанията спрямо ответника произтичат от сключен по електронен път с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г., по силата на който заемодателят предоставил на ответника – заемополучател сума в размер на 1 300 лева, която ответникът се задължил да върне на 15 месечни вноски, всяка от които в размер на 102,59 лева в срок до 31.08.2017 г.

Твърди, че договорът е сключен при общи условия, които кредитополучателят е приел и получил с подписване на договора. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент от 41,24% годишно и ГПР в размер на 50%.

Заявява, че на 02.03.2021 г. между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, по силата на който 1

„Кредисимо“ ЕАД като цедент прехвърля на „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер вземанията си към ответника, произтичащи от посочения договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви.

Сочи се, че ответникът П. е уведомен за цесията на посочената от него електронна поща на 01.04.2021 г. В случай че уведомлението не се приеме за редовно връчено, счита, че следва да се приеме за връчено с исковата молба.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че В. П. П., ЕГН **********, дължи „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, следните суми: сумата от 1 300 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 08.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 238,85 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 30.06.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 624,69 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 31.08.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2501/2022 г. по описа на РС – гр.

Враца. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника – адв. Б. Н., в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва, че ответникът е подал прилжоения към исковата молба Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, че „Кредисимо“ ЕАД е одобрило искането за потребителски кредит и че между него и ответника е възникнала облигационна връзка по сключен договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г. Оспорва реалното предаване на заемната сума в полза на ответника. Оспорва, че ответникът е бил запознат с общите условия по кредита, както и че е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и за извършената цесия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва истинността на подписите, поставени от ответника в Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г. и в общите условия. Иска се предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2501/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 1508/11.08.2022 г. за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1 300 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г., сключен с „Кредисимо“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 238,85 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 30.06.2016 г. до 31.08.2017 г.; сумата от 624,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2016 г. до 23.02.2021 г., сумата от 43,27 лева – платена държавна такса съразмерно с уважената част на заявлението и 26,22 лева – юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и са събрани данни, че лицето е напуснало адреса. С Разпореждане № 4476/08.11.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Представен е Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г., в който като страни са вписани „Кредисимо“ АД като кредитор и ответникът В. П. П. като кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, според които кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 300 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 15 месеца, на месечни вноски съгласно погасителния план в Приложение № 1. Падежната дата на последната вноска по кредита e на 31.08.2017 г.

Представени са Общи условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“ АД, в които са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.

Представена е неподписана разписка от 18.05.2016 г., според която на посочената дата „Кредисимо“ ЕАД е наредило в полза на ответника сумата от 1 300 лева, без отбелязване същата да е получена.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., по силата на които цедентът „Кредисимо“ ЕАД прехвърля на цесионера – ищец по делото „АПС Бета България“ ЕООД свои вземания, посочени в приложение № 1 към договора срещу уговорената покупна цена.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за 3 установено, че ответникът В. П. П., ЕГН **********, дължи „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, следните суми: сумата от 1 300 лева

– главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 08.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 238,85 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 30.06.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 624,69 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2016 г. до 31.08.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2501/2022 г. по описа на РС – гр. Враца.

По иска с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между „Кредисимо“ ЕАД и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г, сключен чрез средства за комуникация от разстояние; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; 3.

Валидно сключен договор за цесия между „Кредисимо“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест и дадените му от съда указания, че не сочи доказателства за фактите, от които черпи изгодни за себе си последици, ищцовото дружество не ангажира доказателства, които да установяват възникнала между „Кредисимо“ ЕАД и ответника облигационна връзка, нито реално предоставяне на заемната сума, нито че вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца от „Кредисимо“ ЕАД по силата на сключения между двете дружества договор за цесия от 02.03.2021 г.

На първо място, не се установи между „Кредисимо“ ЕАД и ответника П. да е бил сключен Договор за потребителски кредит № 672116/18.05.2016 г. при спазване на разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП /в редакцията към 2016 г./

Процесният договор има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговото сключване, респ. доказване на това обстоятелство, следва да се съобрази с изискванията на специалния закон.

Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора 4 страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата – в случая ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая и въпреки изричното оспорване от ответната страна, такива доказателства не бяха ангажирани от ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2016 г., т. е. преди изменението, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като писмената форма се счита спазена, ако е съставен електронен документ. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2016 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.