Решение № 326 от 19.06.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Търговище, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20223530101503 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.

415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.240,ал.1, чл. 240,ал.2 вр. чл. 99,ал.3-4 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове- чл. 79,ал.1 вр. чл.240,ал.2 от ЗЗД и чл. 240,ал.2 от ЗЗД .

Ищецът „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, гр. София, представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез преупълномощен представител адв.Д. К.–ВТАК, твърди в исковата си молба, че с Индивидуален договор за цесия от 17.12.2021г. кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК 203670940 цедирал на ищеца вземането си по Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г., сключен с ответника А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***, като ответникът бил уведомен за извършената цесия с писмо, получено от него на 13.01.2022г. Твърди още, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 07.09.2022г., а уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е връчено на ответника чрез работодателя на 22.08.2022г., като за непогасените суми по договора ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 584/12.10.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ, срещу която длъжникът е възразил, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на вземания по договора, а именно- за сумата от 17 620,49лв., главница, предявена като частичен иск от общо 37 620,49лв. и за сумата от 672,23лв. договорна лихва, предявен като частичен иск от общо 1 409,62лв. за 1 периода от 22.02.2018г. до 08.09.2022г., претендират се законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.В условията на евентуалност, при извод за липса на надлежна уведомяване за предсрочната изискуемост са предявени осъдителни искове за посочените суми.В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпила е молба от ищеца за даване ход на делото в отсъствие на представител на ищеца, като се иска уважаване на исковете изцяло, претендират се разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника се изразява становище за неоснователност на претенциите, доколкото ответникът няма отношения с ищеца, а в документите за цесия ищецът не е посочен като лице, на което може да се прехвърлят вземанията на кредитора по договора за кредит.Излагат се и съображения в тази връзка за нарушаване на разпоредбите, касаещи охрана на личните данни. В допълнително възражение, депозирано по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ длъжникът е посочил, че е образувано ИД № 20227690401417 по описа на ЧСИ А. Загорова с район на действие ОСТ и по това ИД въз основа на запорно съобщение, на длъжника се удържа ежемесечно сумата от 380,01лв. В съдебно заседание ответникът се явява лично и поддържа възраженията си, като след приключване на съдебното дирене, в хода на устните състезания излага, че възраженията му касаят други договори, а по процесния няма възражения, като пледира за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК 203670940 и ответника, представен по делото ведно с погасителен план, приложенията към него и ОУ се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 50 000лв., при ГЛП в размер на 5,99%, ГПР в размер на 7,07% със 120 месечни вноски и размер на месечната вноска от 578,98лв., като договорът е подписан от ответника.Представен е и Индивидуален договор за цесия от 17.12.2021г. за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия ищец както и приложение № 1/17.12.2021г., към индивидуалния договор за цесия, в което е посочено и вземането по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера за съобщаване на цесията.Приложено към исковата молба е и уведомление до длъжника-ответник за извършената цесия, получено лично от него на 13.01.2022г., видно от представеното известие за доставяне , извършено от куриер „МиБМ Експрес“ ООД. Във връзка с твърденията на ответника за това, че за процесните задължения е образувано ИД № 20227690401417 по описа на ЧСИ А. Загорова с район на действие ОСТ и по това ИД въз основа 2 на запорно съобщение, на длъжника се удържа ежемесечно сумата от 380,01лв., съдът е изискал посоченото изпълнително дело, от съдържанието на което се установява, че предприетото принудително изпълнение по това ИД касае друг договор да издаване на кредитна карта, който е сключил ответникът и е неотносимо към настоящия правен спор. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че останалата непогасена част от задължението е в размер на 37 620,27лв. главница за периода от 21.05.2021г. до 21.02.2028г., формирана от просрочена главница в размер на 2595,59лв. за периода от 21.06.2021г. до 21.12.2021г. и редовна главница в размер на 35 024,90лв. за периода от 21.01.2022г. до 21.02.2028г.; договорна лихва в размер на 1 409,26лв., за периода от 21.06.2021г. до 20.12.2021г., формирана от просрочена лихва в размер на 1 112,87лв., лихва просрочие в размер на 127,75лв. и лихва върху редовна главница в размер на 169лв., като е посочено, че непогасените вноски са за периода от 21.05.2921г. до 21.02.2028г. От приложеното ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 584/12.10.2022г., 652/04.07.2019г., против която ответникът е възразил, обуславящо правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г. за заплащане на дължимите месечни вноски, като задължението е валидно обявено за предсрочно изискуемо, считано от 07.09.2022г., като предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 11.10.2022г. От събраните писмени доказателства по делото, вкл. и от заключението по назначената СИЕ, съдът приема за установено, че ответникът е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК 203670940 процесния договор за потребителски паричен кредит, като е спрял плащанията по него, а задължението валидно е цедирано на настоящия ищец и цесията е валидно съобщена на длъжника.В тази връзка, съдът приема за неоснователни възраженията на ответника относно извършената цесия, доколкото прехвърлянето на вземания е законово регламентирано с разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД и по своята същност представлява договор, в който длъжникът не е страна. Неоснователни са и възраженията на ответника относно предоставянето на личните му данни, доколкото в публичния регистър на КЗЛД настоящият ищец е регистриран като администратор на лични данни. С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице непогасено задължение на ответника за главница и договорна лихва по процесния договор за кредит, като вземането е валидно цедирано на настоящия ищец, 3 при което приема, че предявените искове са доказани по основание.Относно размера на претенциите, съдът кредитира изцяло заключението по назначената СИЕ, като приема, че дължимата непогасена част от главницата е в размер на 37 620,27лв., а дължимата договорна лихва е в размер на 1 409,26лв. за периода от 21.06.2021г. до 20.12.2021г., като с оглед обстоятелството ,че ищецът е предявил установителните искове като частични, съотв. за главница в размер на 17 620,49лв., главница, предявена като частичен иск от общо 37 620,49лв. и за сумата от 672,23лв. договорна лихва, предявен като частичен иск от общо 1 409,62лв. за периода от 22.02.2018г. до 08.09.2022г., при което предявените искове са доказани и в предявения частичен размер и следва да бъдат уважени, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.С оглед основателността на предявените установителни искове, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни такива.

По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 365,85лв. държавна такса и 180лв. адв. възнаграждение или общо както и в исковото производство в размер на 388,97лв. и 180лв. депозит за вещо лице или общо 568,97лв., на осн. чл.

78,ал.1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-казанджията”, № 4-6, представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез адв.Д. К.– ВТАК-съдебен адресат, против А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***, за сумата от 17 620,49лв., главница, предявена като частичен иск от общо 37 620,49лв. и за сумата от 672,23лв. договорна лихва, предявен като частичен иск от общо 1 409,62лв. за периода от 22.02.2018г. до 08.09.2022г., по Договор за потребителски паричен кредит № 3110797 от 22.02.2018г. сключен между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, задължението по който е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва от 11.10.2022г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 584/12.10.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 1295/2022г. по описа на РСТ, на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл.

4

415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.

99 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. И. Т. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петковказанджията”, № 4-6, представлявано от управителя Р. М.-Т., действаща чрез адв.Д. К.–ВТАК-съдебен адресат, разноските в заповедното производство в размер на 545,85лв., както и разноските в исковото производство в размер на 568,97лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5