Акт от 06.02.2015, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 1

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. В., 06.02.2015г.

В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седми януари, през две хиляди и петнадесета година в, състав:

Председател : Тодор Попиванов при секретаря П.Митева, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 720 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от К.Ц.Ж., ЕГН **********,***, против К.Г.И., ЕГН **********,***.

Предявени са от ищеца искове с правно основание: чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: че по тъжба на ответника било образувано НЧХД № 960/2009г. по описа на ВРС, за това, че ищецът, в качеството му на длъжностно лице на 05.07.2009г. около 19.50 часа публично, в присъствието на ответника, му казал думите: „Виждаш ли колко си прост. Глупак. Простак. Сега ще ти взема книжката.”, и така го обидил публично като засегнал честта и достойнството му. По повдигнатото частно обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.4 от НК ищецът бил признат за невинен с присъда № 680/24.11.2009г., потвърдена с Решение от 16.04.2010г. по НЧХД 21/2010г. по описа на ОС – М., влязла в сила. Поддържа се, че към момента на депозиране на тъжбата ищецът заемал длъжността н–к Сектор в РПУ – В., а малко след това и по време на процеса – н-к Сектор „П.П” в ОД на МВР – В., както и че тъжителят посочил за адрес за призоваване на подсъдимия – адреса, на който работи: гр.В., ул.”Ц. С. В.”**, който е адресът на ОД на МВР – В., поради което всички призовки му били връчвани на този адрес и обстоятелствата по тъжбата, както и хода на делата станали достояние на колегите и началниците на ищеца.

Горното предизвикало неудобства и притеснения за ищеца и семейството му. Наред с това претърпял силен стрес, влошило се здравословното му състояние – получил сериозно неврологично заболяване „киста в ляво темпорално базално медиално”.

Във връзка със заболяването, на 30.03.2011г. претърпял операция на главата с цел премахване на въпросната киста, извършена в Клиника по неврохирургия на МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С.. Понастоящем търпи последиците от заболяването, изразяващи се в главоболие, шум в ушите, изтръпване на крайниците.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на срам, неудобства, служебни проблеми, здравословни проблеми, болки и страдания в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се допускане на 4 – ма свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдяните в исковата молба обстоятелства: претърпените болки и страдания. Иска се назначаване на съдебно – медицинска експертиза, която да бъде извършена от неврохирург или невролог, който да даде становище за характера и тежестта на заболяването на ищеца и възможно ли е това заболяване да е причинено от силен стрес и на нервна основа. Иска се прилагане по делото на НЧХД № 960/2009г. на ВРС и ВНЧХ 21/2010г. по описа на ОС – М..

В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като се сочи наличието на престъпно обстоятелство по чл.286 от НК – набеждаване на ищеца от ответника, чието установяване в гражданското производство е ограничено от правната норма на чл.124, ал.5 от ГПК; че исковата молба е нередовна; че деянието „подаване на тъжба” не е противоправно деяние; че искът е неоснователен, тъй като тъжителят е упражнил правото си на защита по чл.56 от Конституцията, подавайки процесната тъжба; че не е налице умисъл от субективна страна у тъжителя, нито превратно упражняване на права, както и че липсва причинно – следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и претендираните неимуществени вреди; че не са налице претърпени вреди. Твърди се още, че ищецът, като служител на МВР, е преминал тестове за психическа годност, което предполага по-голяма от обичайната резистентност към стрес и нервно напрежение.

Оспорва искането за допускане на 4 – ма свидетели за едни и същи обстоятелства.

Иска се от ответника на основание чл.192 от ГПК съдът да изиска от УБ МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С. цялата медицинска документация, послужила за издаването на епикризата на ищеца, ведно с протоколи за изследвания, оперативни протоколи, анамнеза, за установяване на обстоятелството кога и какви са били оплакванията на ищеца и налице ли е причинно – следствена връзка между заболяването и твърдяните неимуществени вреди. Поставят се допълнителни въпроси към експертизата:

Възможно ли е заболяването на ищеца да не се дължи на фактор „водено наказателно производство срещу него или е възможно да е резултат от множество фактори? Възможно ли е да се установи кога е възникнало заболяването на ищеца?

Иска се вещото лице да не е от В. съдебен район поради вероятна заинтересованост, а същото да бъде от лечебното заведение, в което се е лекувал ищеца - УБ МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С.. Иска се съдът да изиска от МВР В. на основание чл.186 от ГПК цялото трудово досие на ищеца за установяване на психо-тестовете, в които е участвал ищеца при назначаването си на различни длъжности.

Моли се съдът да допусне на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата: има ли негативни изменения в обичайното държане на ищеца от 2009г. до сега и виждан ли е ищецът често на обществени места, като заведения за обществено хранене, барове, ресторанти и др. в периода от 2009г. насетне и как се е държал той; има ли промяна в обичайното му държане.

Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните, че в тежест на ищеца е да докаже, че са налице кумулативно: твърдяното противоправно деяние; че е налице посочената неимуществена вреда; наличието на причинно - следствена връзка между деянието и вредата, както и размера на претендираната вреда.

Поради това, че вината се предполага, в тежест на ответника е да докаже, че деянието не е извършено виновно; да обори съществуването на причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и наличието на такава.

Съдът, като разгледа исковата молба и като взе предвид направените доказателствени искания, намира че искът е допустим, тъй като не е налице престъпно обстоятелство – набеждаване по смисъла на чл.286 от НК – набеждаване на ищеца от ответника, защото при подаване на тъжба и провеждане на частно наказателен характер дело липсва фактическия елемент - деянието да е извършено пред „надлежен орган на власт”, поради което претенцията произтича не от престъпление, а от общото правило да не се вреди другиму и в случая не е налице ограничението по чл.124, ал.5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исковата молба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от приложените към настоящото дело НЧХД № 960/2009г. по описа на ВРС и НЧХД 21/2010г. по описа на ОС – М., че между страните е проведено частно наказателно производство, по което ответникът К.И., в качеството му на тъжител, е подал тъжба до ВРС, против ищеца К.Ж., за това, че последният, в качеството му на длъжностно лице на 05.07.2009г. около 19.50 часа, публично в присъствието на ответника, му казал думите:

„Виждаш ли колко си прост. Глупак. Простак. Сега ще ти взема книжката.”, и така го обидил като засегнал честта и достойнството му.

Тъжбата е заведена в РСВ на 24.08.2009г., видно от поставеното клеймо на входящата регистратура.

В тъжбата си тъжителят е посочил адрес за призоваване на подсъдимия – по месторабота: гр.В., ул.”Ц. С. В.”, № ** – РУ на МВР.

С присъда № 680, постановена на 24.11.2009г. по НЧХД № 960/2009г. по описа на ВРС, съдът е признал подсъдмия К.Ж. за невиновен в извършване на повдигнатото обвинение и го е оправдал.

С Решение, постановено на 16.04.2010г. по НЧХД 21/2010г. по описа на ОС – М., образувано по жалба на тъжителя, присъдата на РС – В. е потвърдена. Решението е влязло в сила на същата дата - 16.04.2010г. като неподлежащо на обжалване.

Видно от представените по горепосочените наказателно – частен характер дела, призовки за призовани лица, подсъдимият Ж. е призован в първоинстанционното производство, веднъж на адрес: гр.В., ул.”Ш.”* /на 28.09.2009г./ и *** / на 09.11.2009г./, като двата адреса са на РУ на МВР – В. и ***, които се намират в една и съща административна сграда, и веднъж пред втората съдебна инстанция – едновременно на адрес: гр.В., ул.”Ш.”* и чрез адвокат пълномощника си Б.В. /на 16.02.2010г./.

От приетата по делото Епикриза, изд. от МБАЛ „Св.Ив. Р.” ЕАД – С., се установява, че на 30.03.2011г. ищецът К.Ж. е приет в клиниката по неврохирургия към университетската болница и му е извършено оперативно лечение за отстраняване на киста - в ляво темпорално базално медиално. Посочено е от анамнезата, че оплакванията са от м.ноември 2010г., когато поради изтръпване на левите крайници е консултиран с невролог; че е изразено съмнение за „инсулт” поради това, че болният е с артериална хипертония със 7-8 годишна давност. Поради наличието на данни за арахноидна киста след изследване от невролог и появили се шум в ушите и главоболие, което станало нетърпимо, се наложило постъпването в болница.

Свидетелят В.Д. установява, че като пряк началник на ищеца К.Ж., знаел за административно нарушение от 05.07.2009г., свързано с ответника, както и че след този случай забелязал промяна в поведението на ищеца, а именно, че бил притеснен; че разбрал, че получава призовки по повод образувано срещу него дело в ОД на МВР – В., откъдето се разпределят, тъй като ищецът бил на длъжност Началник Сектор „ОП” на РУ – В.; че като негов ръководител го попитал за неговото притеснение; че ищецът се опитвал да скрие от семейството си и това още повече го притеснявало; че го познава като авторитетен служител, ползващ се с авторитет сред колегите си; че призовките се получават в Дирекцията на полицията, в деловодството, като след доклад на пощата се разпределят по отдели и се предават на друг служител за връчване, при което трябва да се прочетат, и така станали достояние на всички колеги. Установява също, че ищецът бил притеснен за авторитета си, за семейството си, бил отчаян и се чувствал неконфортно; че веднъж му станало лошо от притеснение.

Свидетелят П.П. установява, че бил подчинен на ищеца и че призовките до него идвали в Районното управление, където ги разпределял началник на групата, както и че той лично през 2009г. му занесъл призовка, на която пишело „обвиняем”; че забелязал промени в служебното положение на ищеца след получаване на призовките, изразяващи се в намаляване на броя на инструктажите на патрулните полицаи; че ищецът чувствал срам и неудобство от подчинените си заради това, че са разбрали от призовките за качеството му на „обвиняем”, а в личностен план - че се затворил в себе си. Установява още, че знае за заболяването на ищеца, както и че последният припаднал на диван и бил закаран в Бърза медицинска помощ.

Свидетелят Цв.Цв. – дъщеря на ищеца, установява, че след заведеното през 2009г. дело по тъжба на ответника, баща й се променил като станал по – нервен, притеснявал се за кариерата си; че в началото на 2011г., след делото започнал да има главоболие и да пие хапчета за глава, след което му направили операция на главата. Установява, че за делото разбрала от баща си, който показал на нея и на майка й призовка за делото, както и че им разказал подробности по делото за това, че е обвинен в нещо, което не е извършил; че ищецът е педантичен, работохолик, че когато се налага е сдържан, както и че от тридесет – годишна служба нищо друго не го е злепоставило в този град.

Свидетелят Вл. Ц. – син на ищеца, установява, че познава ответника като „К.” от обща приятелка, като няколко пъти са „сядали” на една и съща маса, както и че знаел, че баща му има проблем с едно лице. А също, че след празнуването на един рожден ден на 13.02.2012г., едно момче му казало, че баща му работи в КАТ, при което разбрал, че лицето, с което има проблем е „К.”. Установява още, че на масата, пред 5-6 човека, ответникът започнал да говори за злоупотреба със служебно положение, да обяснява, че баща му е много лош; че приятелите му искали да направят нещо на сестра му, както и че така му се искало да се засили с „Тойотата” си и да блъсне „Мерцедеса” на баща му. Свидетелства също, че ответникът казал думите: „да еба майката на К.Ж.”.