Решение № 12 от 18.01.2023, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Сандански, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100226 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 537, ал. 2 от ГПК и е образувано, въз основа на иск, който е предявен от Б. А. М. от гр. **** против А. И. Е. и М. А. Е. и двамата от с. ******, общ. Сандански.

Ищцата сочи, че е наследник на С. А. Х.. Посочва, че с решение на „Общинска служба по земеделие” Сандански на наследниците на С. А..Х. е било възстановено правото на собственост върху две ниви в местността „******” в землището на с. *******, общ Сандански. Твърди, че по наследство е собственик на 1/9 ид.ч. от тези имоти. Твърди, че от момента на възстановяване на собствеността тя, заедно с други наследници и съсобственици е владяла имота, поради което го е придобила по давност и твърди, че е станал собственик на 1 / 4 ид.ч. от имота по наследство и давност. Твърди, че от тогава тези ниви се отдават под наем с договор на лицето С. .В, който ползва имота и заплаща наем. Посочва, че от това лице е разбрала, че ответниците, които са съпрузи са се снабдили с констативен нотариален акт, с който са признати за собственици по давностно владение на двете ниви. Оспорва този нотариален акт. Оспорва, че ответниците са владяли имотите. Твърди, че с този нотариален акт ответниците оспорват правото й на собственост, поради което твърди, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на нея, че ответниците не са собственици на процесните имоти, а при условията на евентуалност ако съдът не уважи предявения иск изцяло да признае за установено по 1 отношение на нея, че ответниците не са собственици на 1 / 4 ид. част от процесните имоти.

Ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват, че ищцата е собственик по давностно владение на частите от имота. Твърдят, че от момента на възстановяване на собствеността от Общинска служба „Земеделие“ владеят имотите и са ги придобили по давност. Оспорват, че ищцата е придобила по давност1 / 4 ид. ч. от имота.

Твърдят, че тя никога не е владяла нивите, че живее в ******, не е идвала в с. ******** и не е владяла нивите.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответниците поддържат отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти по делото:

Ищцата Б. А. М. и ответникът А. И. Е. са наследници – внуци на С.А. Х., починала на **.**.**** год. От удостоверение за наследници № *** от **.1**.*** год., издадено от кметство с. *****, общ. Сандански се установява, че след смъртта си наследодателката е оставила като наследници три деца – В. А. Я., починала на **.**.** год., М. А.ова Е., починала на **.**.**** год. и С. А. Г., починала на **.**.**** год. Ищцата е дъщеря на В.

Я., а ответникът е син на М. Е.. В.Я. след смъртта си е оставила като наследници четири деца, сред които ищцата М., а М. Е. след смъртта си е оставила като наследници седем деца, сред които ответникът А. Е..

От удостоверение, издадено от Служба по ликвидация към Главна Дирекция за настаняване на бежанците № 14068 от 23.09.1935 год. се установява, че наследодателката С.

А., бежанка от Г., е била оземлена по реда на Закона за селскостопанското настаняване на бежанците с шест ниви в землището на с. *****, Свети Врачка околия, (сега община Сандански – ноторен факт), сред които нива в местността „********” с площ от 11,5 дка, при съседи: В. С., Д. Ив. К., А.Ив. П., П. К. К. и дере. В удостоверението се посочва, че с протокол от 15.08.1928 год. на Общинската комисия за настаняване на бежанците за парцелиране и разпределение на земите между бежанците, нивата е била оценена съгласно чл. 49 от Закона за селскостопанското настаняване на бежанците на 6 900 лева. Към удостоверението е била издадена и скица.

През 1958 год., по време на колективизацията, с опис – декларация за членство в ТКЗС, И.Е. А., съпруг на дъщерята на С. А.. – М. Е. (родители на ответника Е.), е заявил желанието си за членство в ТКЗС и е декларирал, че е собственик на нива от 11 дка в м.”*****” в землището на с. ****, при съседи: С. В., Г. М., П. К.и дере.

На 04.02.1992 год. Е. И. Е.– наследник на И. Е.Е. е подал пред ПК- Сандански заявление с вх. № 54, с което е заявил желанието на наследниците на И. Е. А. за възстановяване на собствеността върху редица ниви, сред които в т. 1 от заявлението нива с площ от 11,0 дка в м. „.*******”. Като доказателство за правото на собственост той е приложил описаната опис – декларация.

По така подаденото заявление ПК се е произнесла с решение № 29А/Е от 14.05.1993 2 год., с което е признала и определила за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне на нива от 11,00 дка в м. „*******”.

На 06.09.1996 год. с решение № 29-27 ПК- Сандански е възстановила правото на собственост на наследниците на И. Е. А. съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

*****местността „******”.

С влязло в сила на 23.07.1999 год. съдебно решение № 370 на РС- Сандански, постановено по гр.д. № 275/ 1999 год., на наследниците на С. А. Х., на основание чл. 11, ал.

2 от ЗСПЗЗ, е било признато по отношение на ПК- Сандански правото на възстановяване на собствеността върху редица земеделски земи, сред които и на нива от 11,6 дка в м.”******”.

Въз основа на съдебното решение, на 26.07.1999 год. ищцата по делото Б. М., като наследник на С. Х. е подала заявление пред ПК- Сандански с вх. № 3825, с което е заявила желанието на наследниците за възстановяване на собствеността върху същата нива с площ от 11,6 дка в м.”*****” – т. 1 от заявлението.

По това заявление ПК- Сандански се е произнесла с решение № 29А/Е от 13.08.1999 год., с което е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. А. Х. върху тази нива с мотив, че е налице спор за материално право и имотът е заявен и е възстановен на наследниците на И. Е. А. по преписка № 54/ 04.02.1992 год.

Това решение е било обжалвано от наследниците и по жалбата е било образувано гр. дело № 573 от 1999 година по описа на РС- Сандански.

След получаване на отказа за възстановяване на собствеността, ищцата Б. М., като наследник на С. Х., е предявила пред РС- Сандански и иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу наследниците на И. Е. А. за установяване на правото на собственост на наследниците на С. Х. върху нивата от 11,6 дка в м.”******”. По иска е било образувано гр. дело № 605/ 1999 год. по описа на РС- Сандански. С влязло в законна сила на 16.03.2000 год. съдебно решение № 66 по това дело, съдът е признал за установено по отношение на М.

А. Е., К. И. Е., Е.И. Е. и А. И. Е. (ответник по настоящото дело), че наследниците на С. А..Х. са собственици на нивата от 11,6 дка в м. „*******” в землището на с. ******.

След влизане на това решение в сила на 06.06.2000 год. ПК- Сандански отново се е произнесла по преписката на наследниците на И. Е. А. и с решение № 29А/Е е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху нива от 11,00 дка с мотиви, че съгласно описаното по- горе съдебно решение № 66 от 14.02.2000 год. имотът е собственост на С. А. Х..

На същата дата, 06.06.2000 год. ПК- Сандански се е произнесла и по преписка с вх. № 3825/ 26.07.1999 год. на наследниците на С. Х. и с решение № 2927П е възстановила правото на собственост на наследниците съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ***** на нива от 3,487 дка, местност „******”, имот № 055010 по плана за земеразделяне, при съседи: нива № 055009 – на наследниците на П.К. К., имот № 005008 – нива на Б. А. К. имот № 055011 – нива на ползвател Община Сандански 29, имот № 055013 – нива на Г. И. Ш., 3 имот № 000113 – полски път на Община ****** и на нива от 4,498 дка, местност „*****”, имот № 057003 по плана за земеразделяне в землището на с. ******, при съседи: имот № 057002 – нива на наследниците на П. К. К, имот № 000114 – напоителен канал на Община Сандански 29, имот № 057004 – нива на наследниците на С. В. Н., имот № 000110 – полски път на Община ****** 29.

Междувременно, с друго свое решение № 530 по цитираното по- горе гр.д. № 573/ 1999 год., влязло в сила на 27.11.2000 год., Районен съд - Сандански е отменил като незаконосъобразно протоколно решение № 29А/Е от 13.08.1999 год. на ПК- Сандански, с което на наследниците на С. Х. е било отказано правото на възстановяване на собствеността върху нивата от 11,6 дка и е признал на наследниците правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху същата нива.

На 07.05.2015 год. с нотариален акт № 36, том втори, рег. № 1836, дело № 222/ 2015 год. по описа на Нотариус № 198 от регистъра на Нотариалната камара, ищцата Б. М. и лицата А.И. Я., А. Т. Я., В. Т.М., Н. А. П., А. Д. Я.и Д.Й. Г. били признати за собственици по давностно владение и наследство на гореописаните две ниви в м. „*****”. От представеното по делото удостоверение за наследници № 243 от 26.10.2021 год. се установява, че посочените лица са наследници на В. А.. Я., починала на 08.08.1985 год., дъщеря на общата наследодателка С. А..Х..

На 19.01.2016 год. между ищцата Б. М. и свид. С. В. е бил сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на който М. предоставила на В. за временно, възмездно ползване за срок от една стопанска година 2016/ 2017 год. четири ниви, сред които нива от 7,480 представляваща имот № 075003 в землището на с. Л.. На 24.07.2017 год. е бил сключен нов договор за наем между ищцата и същото лице за следващата стопанска година 2017/2018 год. за същата нива. На 17.02.2021 год. двамата са сключили друг договор за наем за стопанска година 2019/ 2020 , с който считано от 01.10.2019 год. В. е ползвал освен имота от 7,480 дка и имот № 005001 от 3,487 дка в м.”.******”.

На 18.03.2021 год. с нотариален акт № 57, том първи, рег. № 256, дело № 56/ 2021 год. по описа на Нотариус № 197 на Нотариалната камара, за констатиране на право на собственост върху недвижим имот придобит по давност, ответникът А. И. Е., след извършена обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК и приложени писмени доказателства бил признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на с. ******, общ. ******, с адрес на имота: местност „*****”, целият с площ от 3 488 дка, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:

Нива, номер по предходен план: 005010, при съседи на имота по скица: ***, ***, ***, ***, *** и на Поземлен имот с идентификатор

*** по КККР на с. ******, общ. Сандански, с адрес на поземления имот : местност „******” , с площ от 7 498, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, номер по предходен план: 057003, при съседи на имота по скица:

***, ***, ***, ***. Към онзи момент А. И. Е. и ответницата

М. Е. били съпрузи.

4

В показанията си свид. С. В. – наемател по гореописаните договори за наем потвърждава, че от 2017 год. до 2021 год. е ползвал под наем имоти в землището на с.

********като пасища и че за това е плащал рента на ищцата. Сочи, че последният му договор за наем с М. е бил от 2021 год., тъй като същата година, ответникът А. Е., с когото се познавал от селото му казал, че не може повече да ползва нивите, тъй като си е „изкарал нотариален акт” за тях и е техен собственик. Свидетелят сочи, че през периода от 2017 г. – до 2021 год. само той е ползвал имотите за пасища.

Свид. В.А. сочи, че откакто бащата на ответника е починал той ползва две ниви: едната от 3 – 4 дка и другата от 7 дка в м.”*******” в с. *****. Сочи, че имотите били обработваеми и А. Е. засаждал на тях пшеница и люцерна за животните и че после същите били ползвани от С. В.. С.. А. Т. сочи, че от както е станала демокрацията, около пет – шест години през 90 – те години, ответникът А. Е. с помощта на братята си е обработвал две ниви в м.”*****” – едната от 3 – 4 дка, а другата от 7,0 дка. Сочи, че нивите били засаждани с жито и люцерна. Свидетелят също сочи, че ниви в момента се ползват от свид. С. В.. Сочи, че не познава ищцата и никога не я е виждал в селото.