Определение № 728 от 05.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. София, 04.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902383 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на

„Групама

Животозастраховане“ЕАД против решение № 280 от 7.06.2022 г., пост. по т.д.

№ 121/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяната на решение № 260157 от 20.12.2021 г. по т.д. № 188/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. И. А., П. П. И., Б. П. А. и Т. Н. А. срещу жалбоподателя искове и спорът е решен по същество, като „Групама Животозастраховане“ЕАД е осъдено да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 27 949, 24 лв., представляваща застрахователна сума по групова застраховка „Живот“ свързана с банков кредит, поради настъпил на 29.12.2017 г. застрахователен риск - смърт на застрахования Н. Б. А., покриваща остатъка от задължението му като кредитополучател по договор за кредит от 6.03.2017 г., сключен между него и „Банка ДСК“ЕАД, а на Л. И. А., П. П. И., Б. П. А. и Т. Н. А. - общата сума от 1550,76 лв. или по 387,69 лв. на всеки ищец, представляващи разлика между застрахователната сума от 29 500 лв., дължима по групова застраховка „Живот“, свързана с банков кредит и остатъка от кредита от 27 949, 24 лв.

1

В касационната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като се поддържа също и неговата очевидна неправилност. Оспорено е становището на въззивния съд за недействителност по чл. 143, ал. 3, т. 6 от ЗЗП, на клаузата на т. 12.4 от общите условия, поради нейния неравноправен характер, тъй като предвижда възможност застрахователят да се освободи от задълженията си, каквато не е предоставена на другата страна. Посочено е, че тя очертава застрахователното покритие по застраховката, като предвижда изключение само при обстоятелства, които са декларирани от застрахованото лице. На отделно и самостоятелно основание, неразгледано от въззивния съд се твърди, че исковете са неоснователни, тъй като ищците не притежават материалноправна легитимация, за тяхното предявяване, доколкото правото да претендира плащане на остатъка по кредита принадлежи единствено на „Банка ДСК“ЕАД. Поддържа се, че исковете са неоснователни, дори да бъдат квалифицирани като такива по чл. 134 от ЗЗД, тъй като наследниците на кредитополучателя Н. А. не са кредитори на „Банка ДСК“ ЕАД, а са длъжници по договора за кредит и нямат право да предявяват искове от нейно име.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационно обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е обоснован със следните въпроси:

„1. В съответствие с чл. 362 от КЗ ли е застрахователят по застраховка „Живот“ да определи, че би сключвал застраховката само с лица, които отговарят на предварително определени в съгласието за застраховане лица, включително такива, които имат определено здравословно състояние и неравноправна ли е подобна клауза?;

2. Неравноправна ли е, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, клауза в застрахователен договор, в която е посочено, че при деклариране от застрахованото лице на неверни обстоятелства, които впоследствие са в причинна връзка с настъпило събитие, застрахователят не носи риск? “.

Наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е обосновано с твърдяното разрешаване на така формулираните въпроси в 2 противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 60063 от 30.06.2021 год. по т.д.№ 351/2020 год. на ВКС, Т. К., І т.о. Твърди се, че с това решение Върховният касационен съд се е произнесъл по казус, в който застрахователят по застраховка „Живот“ не е събирал никаква информация за здравословното състояние на застрахованото лице, нито преди нито по време на сключване на договора, а впоследствие е отказал плащане. Поддържа се, че случаят по настоящото дело не е такъв, тъй като застрахователят е приел отнапред, че ще приема за застраховане само лица, които отговарят на определени условия, посочени в съгласието за включване в групата на застраховани лица, което съдържа и информация за здравословното състояние на застрахования към момента на сключване на застрахователния договор, както и към минал момент. Развити са съображения, че за да приеме клаузата на чл. 12.4 от общите условия за неравноправна, съставът на Пловдивския апелативен съд неправилно е приел, че при сключване на договора застрахователят не е поставил въпроси относно здравословното състояние на застрахования, а впоследствие е основал отказа си на обстоятелства, които се основават именно на него. Счита, че е налице противоречие с цитираното решение на Върховния касационен съд, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно, по смисъла на чл.

280, ал. 2 от ГПК, тъй като с оглед установените по делото фактически обстоятелства, то е постановено contra legem. Направено е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответниците по касация Л. И. А., П. П. И., Б. Н. А. и Т. Н. А., всички представлявани от адв. В. А. Б. оспорват касационната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, изразяват становище, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не обосновава приложението на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК или на чл. 280, ал, 2 от ГПК, поради което решението на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Изложено е, че за да упражни правото си да откаже плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят трябва изначално ясно и точно да формулира обстоятелствата, съществени за риска, а не да оставя това на 3 преценката на застрахования (потребителя). Поддържа се, че заместването на въпросника по чл. 362 от КЗ с декларативни изречения позволява на застрахователя да използва общи хипотези за описание на съществените за риска обстоятелства, вместо те да бъдат конкретно посочени, както и че е недопустимо инкорпорирането му в други документи, тъй като това обстоятелство самò по себе си е заблуждаващо за потребителя и обуславя неравноправността на клаузата от общите условия. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 363, ал. 4 от КЗ, която предвижда право на застрахователя да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума, когато неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието, се прилага само в хипотезата на писмено поставени въпроси относно наличието на съществени за риска обстоятелства по реда на чл. 362 от КЗ, каквито в случая не са налице.

Наведен е довод, че разликата между нормата на чл. 363, ал. 4 и клаузата на чл. 12.4 от общите условия е в начина по който се изисква информация за съществените за риска обстоятелства, като в кодекса правото да се откаже заплащането на застрахователно обезщетение при съзнателното неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство от значение за риска е свързано с точно и конкретно зададени въпроси, каквито в случая застрахователят не е поставил. Поддържа се, че като краен резултат в соченото от касатора решение № 60063/30.06.2021 г. по т.д. № 351/2020 г. на ВКС, І т.о. е прието за незаконосъобразно застрахователят да формулира съществените за риска обстоятелства чрез използването на общи хипотези, каквото е налице и в настоящия казус. Направено е искане да не бъде допускано касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд.

„Банка ДСК“ЕАД, конституирана като съищец при условията на задължително необходимо другарство, съобразно чл. 134, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ГПК, не е изразила становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от 4 удостоверението, изд. от община Пазарджик, че ответниците по касация са наследници по закон на починалия на 29.12.2017 г. Н. Б. А., съответно Л. А. като негова преживяла съпруга, а П. И., Б. А. и Т. А. – като негови низходящи от първа степен. Установено е също, че по договор за кредит за текущо потребление от 6.03.2017 г. „Банка ДСК“ЕАД е предоставила на техния наследодател сумата от 29 500 лв. чрез еднократното му усвояване на 6.04.2017 г., със срок за погасяване от 120 месеца на отделни вноски, всяка от които с падеж на пето число на съответния месец, при променлив размер на възнаградителната лихва и годишен процент на разходите, уговорен с договора. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза цялата сума по кредита е усвоена на същата дата чрез превеждането ù по разплащателната сметка на кредитополучателя, както и че към 30.08.2021 г. непогасената част от задължението по него възлиза на 28 124.65 лв.

Не се спори също, че между „Банка ДСК“ЕАД като застраховащ и „Групама Животозастраховане“ЕАД като застраховател е бил сключен групов договор за застраховка „Живот“, свързана с банков кредит, която покрива риска от смъртта на кредитополучателя през периода на индивидуалното застрахователно покритие, при чието настъпване застрахователят се е задължил да изплати на застраховащия- бенефициер по застраховката застрахователна сума до размера до непогасения остатък по кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на кредитополучателя, но не повече от застрахователната сума, а на законните наследници на кредитополучателя- разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към същата дата. Според т. 11 от общите условия, застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск, а съгласно т. 12.4. от същите, отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт или пълна трайна неработоспособност, когато те са в такава връзка с обстоятелство, което е съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословното му състояние. В декларацията за съгласие по чл. 443, ал. 1 in fine от КЗ от 6.03.2017 г. наследодателят на ищците Н. Б. А. е декларирал, че не е боледувал и в момента не боледува от сърдечно-съдови заболявания, включително артериосклероза, както и че приема общите 5 условия на застраховката „Живот“, свързана с банков кредит, с които е запознат. Видно от сертификат № В000363008117306 от 6.03.2017 г. същият е включен в груповата застраховка „Живот“, свързана с банков кредит, сключен между „Групама Животозастраховане“ЕАД като застраховател и „Банка ДСК“ЕАД като застраховащ. От първоначалното заключение на съдебно-медицинската експертиза, допусната в първоинстанционно производство е установено, че причина за смъртта на Н. А. е масивен вътремозъчен кръвоизлив в дясната голямомозъчна хемисфера и съпътстващ тежък мозъчен оток, както и че при него е диагностицирано високо кръвно налягане през 2014 г. в границите на първа-втора степен хипертония, което състояние е квалифицирано като стабилна хипертония, а от допълнителното заключение – че повишени стойности на кръвното му налягане са установени през 2010 г.

При горните данни, за да отмени обжалваното пред него първоинстанционно решение на Пазарджишкия окръжен съд, с което исковете са били отхвърлени, съставът на Пловдивския апелативен съд е изложил съображения, че единственият установен в Кодекса за застраховането начин за оценка на риска е този, регламентиран в чл. 362 и сл. КЗ и само при спазването му съществува възможност за включване на клауза като тази, посочена в нормата на чл. 448, ал. 8 от КЗ, според която застрахователят може да откаже плащане или да извърши такова в намален размер, при наличието на заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние за увреждането или за последиците от него. Позовал се е на нормата на чл. 382, ал. 5, т. 2 от КЗ, която вменява в задължение на застраховащия кредитор, сключил договор за обезпечаване на заем, да предостави предварително на третото лице-длъжник цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор, в това число въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362 от КЗ. Консеквентно е приел, че клаузата на т. 12.4. от общите условия е нищожна като неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 3, т. 6 от ЗЗП, тъй като приложението ù не е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 362 от КЗ – писмено поставяне на въпроси, които счита за съществени относно настъпването на застрахователния риск, което поставя съответния потребител на застрахователи услуги в неравноправно положение, тъй като установява възможност застрахователят да се освободи от задълженията си, каквато не е 6 предвидена за другата страна да се освободи от своите, ако е знаела, че то е съществено за застрахователя. Направил е обобщаващ извод, че при договори за застраховка „Живот“, свързани с банков кредит, сключен в полза на банката-кредитор, правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение или да го намали, при наличието на болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен характер, възниква само ако е спазена процедурата по чл. 362 от КЗ. Осъдил е „Групама Животозастраховане“ ЕАД, да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, дължимата към датата на смъртта на кредитополучателя сума по кредитния договор от 27 949,24 лв., а на ответниците по касация – негови наследници по закон Л. И.