Решение № 13533 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13533 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20241110125526 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от „.......“ ООД с правна квалификация чл. 55, ал., 1, пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД против „.......“ АД“

Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с всяко от лицата А. В А.ов ЕГН **********, Б Х И ЕГН **********, Б Н М ЕГН **********, В К К ЕГН ********** и В С Р ЕГН ********** Договор за вземания от финансови институции е титуляр на вземания от длъжника, дължими поради неоснователно обогатяване на последния за сметка на всяко от лицата (цеденти), възникнали в периода от 17.07.2015 г. до датата на сключване на съответния договор за цесия. Поддържа, че активната му процесуална легитимация произтича от качеството му кредитор на ответника на основание сключените договори за цесия с всеки един от цедентите, за които излага доводи за валидност. Ищецът твърди, че всяко от изброените лица в исковата молба в периода 17.07.2015 г. до 2020 г. е плащало суми в размер на 25000.00 лева в полза на ответника без да има правно основание за това, вследствие на което ответникът се е обогатил неоснователно. Посочва, че за извършените прехвърляния на вземанията ответникът е уведомен от цесионера след изрично упълномощаване за това от всеки един от цедентите. Уведомленията са изпратени до ответника посредством телепоща. Длъжникът е бил поканен доброволно да върне предадените суми, но плащане не е последвало, което е обусловило правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искове, претендирайки частично по 100.00 лева, от вземания в размер на по 25000.00 лева. Уточнява, че всички претендирани суми са предадени от цедентите на ответника при начална липса на основание – нищожни клаузи в договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти, недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти. Посочва, че предаването на сумите е ставало чрез банкови преводи, преводи през оператори на платежни услуги, както и на касите, на служителите или на други лица, наети от ответника. При тези данни ищецът претендира осъждането на ответника да заплати сумите, съгласно допуснато изменение на исковите претенции на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение на съда от 13.02.2025 г. както следва:

1.

100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от А. В А.ов ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.02.2020 г. , което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.02.2020 г.;

1

2. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от Б Х И ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 13.04.2020 г. , което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 13.04.2020 г.;

3. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от Б Н М ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015. до 04.03.2020 г. , което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 04.03.2020 г.;

4. 100лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от В К К ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 23.03.2020 г. , което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 23.03.2020 г.;

5. 435,70 лв., представляващи част от 25000лв., предадени без основание от В С Р ЕГН ********** на ответника в периода от 17.07.2015 г. до 17.03.2020 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г.;

В съдебно заседание след наведени от ответника доводи, че всички суми са получени от него на основание сключени с цедентите договори за кредит, ищецът прави възражение за тяхната недействителност. Претендира сумите ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2020 г. до окончателното и заплащане. Претендира присъждането на разноски за производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв излагайки подробни съображения за нередовност на исковата молба и недопустимостта на предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, както и липсата на интерес от образуване на настоящото производство. Навежда твърдения, че представените по делото договори за вземания от финансови институции, с които са прехвърлени вземанията, предмет на исковете са нищожни поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на част от техните клаузи, съставляващи част от същественото им съдържание, поради което не са породили желаните правни последици и нелегитимират ищеца като носител на процесните вземания. Посочва, че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи към момента на прехвърлянето вземания, но не и бъдещи такива. Поддържа, че цесиите не са породили прехвърлителния си ефект, както и че изпратените уведомления и покана за добрововолно изпълнение не са отправени от лице с представителна власт, който пропуск не може да бъде саниран с връчването на исковата молба. Счита, че по отношение на сключените договори за цесия приложение следва да намери ЗЗП, тъй като се касае за договори сключени между потребител и търговец. Оспорва представените по делото договори за вземания от финансови институции и пълномощни за изпращане на съобщения за цесията да са подписани от посочените в тях цеденти (кредитори). Твърди и че същите са антидатирани.

Посочва, че обстоятелството, че ответникът трябва да установи основанието, на което е получил сумата, не освобождава ищеца от задължението да посочи кога, за какво и в какъв размер е извършвал плащания към ответника, както и защо не е трябвало да го прави.

Възразява кредиторите, посочени в представените по делото договори за вземания от финансови институции да имат каквито и да било вземания към „.......“ АД. Възразява, че между посочените в исковата молба лица и ответното дружество има сключени договори за потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти, съдържащи нищожни клаузи или които да са били недействителни в тяхната цялост. Възразява през посочените в исковата молба период да е имало парични постъпление към дружеството от изброените в исковата молба физически лица. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани с исковата молба вземания. Претендира присъждане на разноски за производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на исковете ищецът следва да докаже, че всеки от праводателите му 2 е предал на ответника парична сума поне в претендирания размер в посочения период при липса на основание за това, поради което ответникът се е обогатил, както и предпоставките относно придобиване на вземанията на кредитора по силата на договори за цесия, сключени с посочените в исковата молба лица, които са валидни и са съобщени на ответника. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да установи погасяване на паричните задължения, респ. че е налице валидно правно основание, на което е получил сумите от всяко от посочените в исковата молба лица, което не е отпаднало към момента на приключване на устните състезания. В случай че ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, в тежест на ищеца е да докаже възражението си, че това основание е нищожно.

По делото са представени сключени между ищцовото дружество и А. В А.ов, Б Х И, Б Н М, В К К и В С Р договори за вземания от финансови институции, които имат за предмет вземания на кредитора, дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и възникнали в периода 01.01.2015 г. до датата на сключване на всеки от договорите, заедно с Приложение №1 – Списък на финансовите институции и пълномощно в полза на „.......“ ЕООД от цедента да уведоми длъжника за цесията. Съгласно договорите прехвърлените вземания преминават в патримониума на ищеца ведно с всички техни принадлежности, вкл. с изтекли лихви. Съгласно чл. 14 от договора кредиторът упълномощава цесионерът да изпрати от негово име съобщение до длъжника за прехвърляне на вземанията в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Установи се от заключението на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза, чието заключение е прието от страните и съда без оспорвания и което съдът цени като обективно и безпристрастно, че договорите за вземания от финансови институции, сключени на 13.02.2020 г., на 13.04.2020 г., на 04.03.2020 г., на 23.03.2020 г. и на 17.03.2020 и представените към тях пълномощни в полза на ищеца са подписани от посочените за „кредитор“ и съответно „упълномощител“ в тях лица. С така представените договори за цесия ищецът се легитимира като носител на вземанията на цедентите, срещу което ответникът възразява твърдейки, че същите са нищожни поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на част от техните клаузи, съставляващи част от същественото им съдържание. По така наведените възражения съдът намира следното:

Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът като с този договор не се създават нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, а само се променя лицето на което той трябва да изпълни. Предмет на договора е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключването му и да е прехвърлимо, каквито са процесните. Действително предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.

Определеността, респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за действителност на прехвърлените вземания, което видно от договорите се установява (така в решение №32 от 09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., на ВКС II т. о.). В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия, противно на възраженията на ответника. За да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния му носител, като със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. При съобразяване на представените договори съдът счита, че е налице постигнато съгласие между страните по сделката за прехвърляне на вземането, като противни възражения в тази насока могат да се релевират единствено помежду им, но не и от длъжника, който е трето лице по сделката. Именно защото не е страна по договора за цесия длъжникът не може да релевира възражения за нищожността , ако няма интерес от това. Нищожността е съществен порок на сделките и на нея може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия, но възможността от такова позоваване е ограничена от наличието на интерес. Такъв е налице когато третото лице цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга 3 или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. Длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. Отделно от това длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление (Решение №60256 от 07.03.2022 по гр.д. № 3590 /2020 г.:на ВКС, 4 то). В случая длъжникът признава получаването на уведомления и покани за доброволно изпълнение, но възразява същите да изхождат от лице с представителна власт.