Определение № 260319 от 20.09.2022, Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Лом, 20.09.2022 год.

Ломският районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1464 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпило е Писмо с изх. №

МН-404-24570/15.12.2020 год. от Председателя на Национално бюро за правна помощ, с искане за присъждане разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по гр. д. № 1464/2019 год. на РС – гр. Лом.

Иска се да бъде присъдена в полза на НБПП сумата от 300 лв., представляваща разноски, изплатени на осн. чл.

23, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Видно от данните по делото, същото е образувано по предявен от Г.А.Н., ЕГН **********,***, срещу А.К. П., ЕГН **********,*** иск за развод, с правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК.

На ищцата е предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 94 ГПК, вр. чл. 21, ал. 3 ЗПП.

В производството по делото ищцата А.М. е била представлявана от адв. В.И.Г.-Г.,***, назначена като особен представител при спазване изискванията на чл. 23, ал. 3 във вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ.

С Решение № 81/24.03.2020 год. по гр.д. № 1464/2019 год. на ЛРС, искът е уважен. Съдът е допуснал развод между страните, като е постановил, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

С Решение № МН-404-24570/15.12.2020 год. на НБПП, на адв. В.И.Г.-Г., № 1093 е изплатена сумата от 300 лв. за предоставената правна помощ по гр.д. № 1464/2019 год. на лицето Г.А.Н..

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в случай на уважаване на исковете, какъвто е конкретния, страната има право на разноски.

За ищцата Г.Н., получила правна помощ решението е благоприятно, поради което има право на разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска.

В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Редът за заплащане на правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП, като се извършва след подаден писмен отчет до съответния адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ.

Съгласно чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37.

В правомощията на НБПП е да вземе решение по искането на адвоката за заплащане на възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, както беше посочено по-горе, урежда отношенията, свързани с поемането на разноските за адвокатско възнаграждение в случай на оказана правна помощ по ЗПП.

В случай на предоставена правна помощ по реда на ЗПП, право на искане за разноските наред със страните по делото, притежава и НБПП.

Съгл. чл. 329, ал. 1 ГПК, Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни (какъвто е настоящият случай) или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Но дори и производството, в което е ползвана правната помощ да беше приключило с неблагоприятен за страната изход, това не обуславя задължение същата да възстанови на НБПП изплатеното възнаграждение на служебния адвокат (в т. см. практиката на ВКС – определение

№ 238/27.10.2016 г. по гр. д. № 5920/2015 г., I г о., определение № 99/14.04.2016 г. по ч. т. д. № 730/2016 г. на I г. о.; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на II г. о.; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д., № 2039/2016 г. на II г. о. и др.).

Поначало предоставената по реда на чл.

23, ал. 3 от ЗПрП правна помощ на страна по гражданско дело, предполага, че същата не разполага със средства да заплати за адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това.

Веднъж предоставена от съда, правната помощ запазва естеството си на "безплатна" такава (арг. чл. 2

ЗПрП и чл.

94 ГПК). Икономически слабата страна в процеса, дори при отхвърляне на исковите й претенции като неоснователни, не дължи възстановяване на изразходваните от държавата средства по сметка на НБПП. По този начин се гарантира конституционното право на защита в процеса.

Отделно от това, императивната разпоредба на чл. 78, ал. 7 ГПК урежда единствено въпроса за разноски между страните по делото.

НБПП няма процесуално качество на страна в исковото производство. Цитираният текст на закона се прилага по отношение на НБПП, само доколкото искът на ползвалото правна помощ лице бъде отхвърлен. Изречение първо на чл. 78, ал. 7 ГПК регламентира възможността насрещната страна (а не страната ползвала правна помощ), при неблагоприятен за нея изход на процеса, да бъде осъдена да заплати в полза на НБПП сумата, изплатена като възнаграждение на служебния адвокат.

Изречение второ на чл. 78, ал. 7 ГПК пък урежда отговорността на получилото правна помощ лице, но само за разноските, направени от насрещната страна по иска, при осъдително решение, съразмерно отхвърлената част от иска.

Следователно в хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП.

Изплатените на служебния адвокат възнаграждение в размер на 300 лв. ще следва да остане за сметка на бюджета на НБПП, който съгласно чл. 2 от

ЗПрП се финансира от държавата.

Предвид изложеното, съдът

О

П Р Е

Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. № 263098/22.02..2021г. на Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноските в размер на 300 лв., изплатени с Решение № МН-404-24570/15.12.2020 год. на НБПП, на адв. В.И.Г.-Г., № 1093 за предоставената безплатна правна помощ по гр.д. № 1464/2019 год. на ЛРС на ищцата Г.А.Н..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: