Решение № 197 от 29.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Дупница, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв. Г. О. М. от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Юрий Венелин“, № 17, вх. Б, ет. 1, ап. 20, с ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на Т. О. М. от гр. С........., ул............ № ........ с ЕГН ********** против Електронен фиш Серия К № 7726395 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят счита, че не са спазени и императивните изисквания на ЗАНН , като поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ. Сочи, че не е доказано авторството на деянието. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява в процеса. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Депозирано е писмено становище от юрк. Б. по допустимостта и основателността на жалбата, като счита че същата е допустима, но не е основателна, поради което моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира деловодни разноски. В случай, че жалбата бъде уважена, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от Т. О. М., чрез неговия процесуален представител адв. Г. О. М. от САК, спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 04.03.2021 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 06.01.2024 г. ( вж. разписка на л. 15 по делото), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 07.07.2023 г. в 21:50 часа на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 53+950, в посока гр. София жалбоподателят Т. О. М. управлявал лек автомобил „М...........“, с рег. № ............. със скорост на движение от 132 км/ч при разрешена скорост за извън населено място от 110 км/ч, въведено с ПЗ В 26. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 136 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 132 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.

За така констатираното нарушение на чл. чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 7726395 с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ............. е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка №126-СГ- ИСИС/13.10.2022 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1 се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил „М...........“, с рег. № ............., е Т. О. М..

От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. ............. е била 136 км/ч, като заснемането е било извършено на 07.07.2023 г. в 21:50 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с 2 изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – автомагистрала „Струма“, км 53+950, в посока Кулата; датата – 07.07.2023 г.; точният час на извършване на нарушението – 21:50 ч.; регистрационният номер на МПС – № .............; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – „Вива –Метал“ ООД, установен е и ползвателя към момента на нарушението Т. О. М.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 132 км/ч при ограничение от 110 км/ч, въведено с пътен знак В 26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.

Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.

Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност.

Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 07.07.2023 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.

Не се споделя и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на 3 функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № ............., е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.

Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип № 0046930, заснет на 07.07.2023 г., в 21:50:38 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № № ............. (който почти не се чете от представената снимка), е била 136 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 132 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 132 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената скорост е 136 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 4,08 км/час (136 х 3% = 4,08), с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 132 км/час.

В протоколът по чл. 10 от Наредбата, се съдържат данни за начало – 21.00 ч. и край на работа -22.50 ч. на контролирания участък, като в графата за първо статично изображение номера е 0046840 и последно статично изображение е 0047110. От представената снимка е видно, че заснетото нарушение е № 0046930, във времето, в което е контролиран участъка4 21.50 ч. В протокола е отбелязано, че разстоянието от въведения с пътния знак ограничение до АТСС е 250 м, като посоката за задействане е отдалечаващ автомобил. От приложената по преписката снимка е видно, че е заснет приближаващ автомобил. По този начин не може да бъде установено по безспорен начин, че именно приложения по преписката клип касае описаното в ЕФ административно нарушение. В този смисъл не може да бъде прието, че представения клип е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.