Решение № 474 от 01.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Варна, 01.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20203100901171 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Н. ИВ. М., действаща лично и като законен представител на детето си Н. Р. М. и В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си, всички с адрес ******** срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати следните суми:

- на всяка от ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и съответно баща Р.В.М. сумата от по 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 03.11.2018г. до окончателното им изплащане;

- на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М., ЕГН **********, за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване, счупване на кръстеца вляво без разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив на кръв в лявата плеврална кухина, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., обща сума в размер на 50 000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на ПТП - 03.11.2018 г. до окончателното изплащане;

- на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със съгласието на майка си Н. ИВ. М., ЕГН **********, за претърпените от нея имуществени вреди в размер общо на 2190.00 лв. за заплатени нейни лични разходи на МБАЛ „Света Анна Варна" ЕАД за лечение на травми, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2018 г., до датата на подаване исковата 1 молба в съд - 16.10.2020г.. в размер: на 434.35 лв., а след тази дата и дължимата законова лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;

- на Н. ИВ. М., ЕГН **********, за претърпените от нея имуществени вреди за заплатени разходи за погребение на съпруга й Р.В.М. в размер на 453.00 лева, ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на плащане 03.11.2018г. до датата на подаване исковата молба в съд - 16.10.2020г., в размер на 89.84 лв., а след тази дата ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че трите ищци са съответно майка и двете й дъщери, родени по време на брака й с баща им Р.В.М., ЕГН **********. Семейният им л. а. AUDI с per. № ******** е бил застрахован по ГО в ЗАД "АРМЕЕЦ" с полица № BG /11/118001409209 със срок на договора от 12.05.2018г. до 11.05.2019г.

На 03.11.2018г. в землището на с. Старо Оряхово по главен път 1-9 обл.Варна посоченият лек автомобил катастрофирал. В него като пътник освен водача ЯВ. АЛ. Р. е пътувал Р.В.М., а на задната седалка е спяла В. Р. М.. При това ПТП е причинена смъртта на Р. М. и средни и леки телесни повреди на втората ищца, изразяващи се в счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване, счупване на кръстеца вляво без разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив на кръв в лявата плеврална кухина.

По случая е образувано ДП №2274/2018г. по описа на Четвърто РУ гр.Варна и прок.пр. № 9574/2018г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Варна. Образуваното НОХД № 1265/2019г. срещу подсъдимия ЯВ. АЛ. Р., ЕГН **********, с адрес ******** по обвинение по чл.343 ал.4 вр.ал.З пр.1,б."Б", вр. ал.1 във вр. чт.342. ал.1 от НК е приключило с постановена присъда № 1/15.01.20г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 03.11.2018г. в землището на Старо Оряхово по главен път 1-9 обл. Варна при управлението на МПС - л.а. „АУДИ А6" с рег.№ ******** е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.В.М. и средни телесни повреди на В. Р. М., изразяваща се в счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване, счупване на кръстеца в ляво без разместване, счупване на лявата ключица, гравми на лъчевия нерв на лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив на кръв в лявата плеврална кухина, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.07 на хиляда, установено по надлежния ред и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 г. и половина, редуцирано на основание чл.58А от НК на 3 години лишаване от свобода, като присъдата е влязла в законна сила на 31.01.2020 г. На основанис чл.343Г от НК, вр.чл.37 ат.1 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от четири години.

По делото било установено, че през нощта автомобилът, движещ се с несъобразена скорост, е излязъл от пътното платно и се е врязал в масив от плътно израснали едно до друго дървета. Там е бил забелязан от инспектор ЗН/ИН към РД ПБЗН Д.

2

ЮЛ. М., който в това време пътувал с децата си към болница в гр. Варна и веднага предприел спасителни мероприятия. При отваряне на автомобила пожарникарите установили, че левият крак на В. се е оказал между седалките по начин, който не е позволявал на спасителите да я извадят преди свалянето на колата от дърветата и изваждането на другите двама. След това с хидравлични инструменти отворили предна лява врата и извадили първо тялото на М. и след това на подс. Р. и същите последователно били откарани в болница. Тогава започнало освобождаването на изпадналата в шок В., тялото на която е било заклещено между предната седалка и тавана на автомобила, като в този момент тя била контактна, но в сериозно увредено общо състояние.

В. Р. М. след ПТП била откарана с линейка и приета в ОАИЛ на МБАЛ „Св.

Анна" гр. Варна с изострено везикуларно дишане, спонтанни палпаторни болки в пубиса и лява ключица и с ограничени движения, отоци и хематоми, плеврален излив в лява белодробна основа, ляв бъбрек - с лека хипоехогенност, възможна лумбална контузия.

Преместена на 05.11.2018 г. в КОТ на същата болница за оперативно лечение. На 07.11.18г. било проведено оперативно лечение под обща анестезия с открито наместване на тазовите фрактури с вътрешна фиксация - канюлиран винт. Изписана била на 13.11.2018г. за продължаване на лечението и възстановяване в домашни условия, с ортеза на ръката, поставена за 25 дни, и задължителни два контролни прегледа и ЕМГ на контузия на н. радиалис.

В болницата лечението продължило 10 дни, през които В. била много изплашена и депресирана вследствие на травмите и загубата на баща си. Била в шок, чувствала се зле психически и се обвинявала за това, че е заспала след качването в колата. През цялото това време била неподвижна на легло, не чувствала крайниците си и изпитвала неистови болки от другите травми. На 13.11.2018г. била изписана от болницата, като лечението й продължило медикаментозно в домашна среда. Били й предписани медикаментите милгама, нивалин и ксарелто, които се пият по схема. Закупили и специален ортопедичен дюшек, ортеза за нерва на лявата ръка и фиксиращ колан за ключицата. През цялото време била обездвижена, но с общи усилия и помощ постепенно започнала да се изправя, да се задържа и стои известно време в седнало положение. Вкъщи я посещавал рехабилитатор за специални упражнения за раздвижване на крайниците. Това й помогнало впоследствие да може да се изправя и да прави опити, вкл. с чужда помощ да се движи самостоятелно с помощта на проходилка, което продължило с месеци.

След претърпяното на 03.11.2018г. ПТП В. била приета в МБАЛ "Света Анна" интензивно отделение. На 04.11.2018г. било извършено погребението на баща й, за което тя с оглед състоянието й първоначално не знаела и не присъствала. Това за нея било шок и голям удар, като наред със силните физически болки преживяла и тежък психически стрес, научавайки след това за смъртта му. Твърди се, че смъртта на Р. М. била неочаквана и причинила стрес за всички ищци, загубили внезапно съпруг и баща. Освен това В. била пострадала, приета в Интензивно отделение и на 05.11.2018г. предстояла операция.

Предвид ниската възраст на Н. и отчитайки силната привързаност към баща й, не 3 й съобщили за неговата смърт. Всички се притеснявали как ще понесе случилото се, тъй като от малка била много затворена и изживявала всичко дълбоко в себе си. Не знаели как ще понесе това и когато майка й й съобщила, тя се затворила още повече в себе си и плакала цял ден. Оттогава не говорела по никакъв повод за баща си и всички се стремяли да не споменават името му, защото се разстройвала с часове. Връзката й с баща й била поспециална, тъй като тя била малката сестра, по-затворена и той й отделял много повече време и внимание. Тя видимо се променила, изпаднала в депресия. Двете деца били изключително привързани към баща си, обичали го и му имали огромно доверие. Излага се в исковата молба, че първата ищца преживяла кошмара да загуби най-неочаквано съпруга си, след дългогодишен брак и стабилна семейна трайна връзка. След неочакваната смърт трябвало да преодолее мъката си, за да организира погребението и същевременно да се грижи за психиката на децата си, вече сираци, едното от които претърпяло тежък пътен инцидент и в болница с множество тежки травми. Майката се страхувала за живота й, като се притеснявала и за Н., която била в шок. Трите разчитали винаги на починалия, който освен добър баща и съпруг, се грижел и финансово за семейството. След неговата смърт трябвало да се справят само със заплатата на майката като продавач-консултант. По-късно на децата била отпусната наследствена пенсия в размер на по 155.70 лева за всяка една.

Първата ищца заплатила за погребение 456.20 лв. с фактура

7000058676/03.11.2018г. и фискален бон и претендира възстановяването им ведно с дължимите мораторна и законова лихва.

Претърпените болки и страдания от причинените при ПТП телесни увреждания не били отзвучали и след втория контролен преглед на 12.12.2018г. Наложило се повторно постъпване на 14.12.2018г. в същото отделение на „Еврохоспитал" за операция с окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. С операция били отстранени имплантираните 4 винта при първата операция. В. била изписана на 17.12.2018 г. с указания за нови два контролни прегледа. На 27.03.2019г. отново била приета в „Еврохоспитал" в същото отделение за отстраняване на остеосинтезния материал и изписана на 30.03.2019г. С изписването не приключили проблемите при възстановяването й, както физически, така и психически. Острите болки в лявата област на таза не отзвучавали.

Първите два дни В. не можела да се движи и постоянно била на обезболяващи. Започнала да се движи сама вкъщи след седмици и то с помощта на проходилка. Травмите изисквали специализирано лечение в клиника и възстановяването било бавно, трудно и мъчително.

През периода след 04.11.2018г. до началото на 2019г. В. се нуждаела от много специални и постоянни грижи, защото не можела да се обслужва сама, както в болницата, така и в къщи.

От двете страни на таза й буквално стърчали металните импланти, които й причинявали освен неудобства, но и постоянен психически стрес. Проведените допълнителни две операции я разстройвали много, защото в дните преди и след тях се връщали в съзнанието й спомени за ужаса от самото ПТП. Това причинявало на В. психическа, емоционална и физическа болка с нов срок за възстановяване.

Всички операции довели и до обезобразяване на местата, през които била 4 извършена хирургична интервенция, и това загрозяване предизвикало психическо напрежение и затваряне, защото не можела като останалите деца да излиза, спортува, да ходи на плаж и пр. На три места в долната част на тялото останали големи и дълбоки белези, от които особено през лятото се притеснявала, тъй като не могат да бъдат прикрити от бански костюм и лека лятна дреха. Твърди се, че с протокол от 15.11.2018г. е констатирано, че поради невъзможност за самостоятелно придвижване не може да се обучава в училище за повече oт 30 последователни учебни дни. Освен това е освободена и от спорт.