Определение № 269 от 19.06.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 191/2023
- Вид
- Определение № 269
- Подписан
- 19.06.2023
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.132 · Конституция на Република България
- чл.292, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.11, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.47, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 269 гр. Бургас, 19.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20232000500191 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на П. П. В. против определение № 353/24.04.2023г. по гр.дело № 228/2023г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от него иск против Ваня Баракова, прокурор в Районна прокуратура – Ямбол за осъждането и за сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от бездействие – умишлено неизпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.2 НПК вр.с чл.11, ал.2 НПК по ЧНД № 921/2019г. по описа на ЯРС – престъпление по чл.292, ал.1 НК.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на
Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че в исковата молба изрично е посочено извършеното от посочената като ответник длъжностно престъпление по чл.292, ал.1 НК. Съдът не е съобразил и, че въпросното деяние е лишило ищеца от справедлив съдебен процес в посоченото наказателно производство. Счита, че в исковата молба са изложени обстоятелства за наличие на иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
На следващо място се твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК относно допустимостта на исковата молба.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да 1 бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на настоящия жалбоподател против В. Б., прокурор в Районна прокуратура – Ямбол за осъждането и за сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от бездействие – умишлено неизпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.2 НПК вр.с чл.11, ал.2 НПК по ЧНД №921/2019г. по описа на ЯРС – престъпление по чл.292, ал.1 НК. Твърди се, че ответницата прокурор, е била конституирана, като частен обвинител по ЧНД № 921/2019г. по описа на ЯРС, образувано в нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.2 НПК, вр.с чл.11, ал.2 НПК. В това процесуално качество тя не е привела в изпълнение разпоредбата на чл.47, ал.2 НПК вр.с чл.11, ал.2 НПК – задължение да се отведе от производството, тъй като е била държавен обвинител по НОХД № 1030/2018г. по описа на ЯРС, с което е нарушила правото му на справедлив и безпристрастен съд.
С обжалваното определение Ямболският окръжен съд е намерил предявеният иск за недопустим, прекратил е производството по делото и е постановил връщането на исковата молба. За да достигне до този извод съдът е посочил, че претенцията за обезщетение за вреди от действия на магистрати, извършени в кръга на тяхната длъжност, в рамките на служебните им задължения е недопустима, тъй като тези действия биват обхванати от техния функционален имунитет. Посочено е, че установяването на престъпленията, за които се твърди, че са извършени от ответницата, не е предмет на гражданското, а на наказателното производство. Цитирана е относимата практика на ВКС и е указан на ищеца реда за търсене на вреди от действия на магистратите - ЗОДОВ.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно. Предмет на предявения иск е обезщетение, търсено от прокурор за бездействие, извършено в кръга на служебните му задължения.
Правото на имунитет на магистратите при осъществяване на съдебната власт е част от техния правен статут. По силата на чл.132 от Конституцията на РБ магистратът не носи гражданска отговорност за служебните си действия и постановените актове, затова исковата молба на жалбоподателя, с която се търси отговорност на ответника в качеството му на прокурор за негови служебни действия и постановени актове е недопустима. По този иск, ответникът е процесуално ненадлежна страна да отговоря, а принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. При конституираната недопустимост съдът няма задължение да указва на ищеца отстраняването и, тъй като не се касае за нередовност на исковата молба, която да подлежи на отстраняване.
Твърденията за извършено от посочената като ответник страна 2 престъпление следва да бъдат заявени пред компетентния наказателен орган, а не пред гражданския съд. Поради непосочване на обстоятелствата, обуславящи изключението на чл.124, ал.5 ГПК такъв иск не може да бъде разгледан по гражданско правен ред.
При горните констатации определението е правилно и законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. П. В. против определение № 353/24.04.2023г. по гр.дело № 228/2023г. по описа на Ямболския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3