Решение № 32 от 21.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100502091 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба с вх.№ 11219/10.10.2025г., предявена от В. Б. С., със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“ Цар Асен“№26,-адвокат Илиана Мелконян, срещу Протокол за разпределение на сума, постъпила от публична продан по изпълнително дело № 211/2025г. на ДСИ при РС-Бургас.На първо място се изтъква, че било налице разминаване в квадратурата на недвижимия имот, предмет на публичната продан по съдебното решение на БРС и кадастралната скица, което несъответствие се отразило на неправилното изчисляване на разпределените суми за всеки съделител съобразно квотите му в съсобствеността .На второ място изтъква, че съдебният изпълнител следвало да извърши справка за дължимите от жалбоподателя суми,представляващи държавна такса върху дела му по гражданското дело за извършване на делбата и тази сума да се приспадне от сумата, дължима от жалбоподателя след публичната продан. Моли Протокола за разпределение на сумата, получена от публична продан на недвижим имот, да бъде отменен с указание за новото му извършване.

Препис от жалбата е връчен за писмен отговор на останалите съделители- страни по изпълнителното дело : С. Ц.;В. С.; Н. Ш.;В. С.; Й. Х.;С. Х.;Ц. Х.;Х. И.;Й. М. и Ф. М. , като в указания срок не е депозиран писмен отговор по жалбата.

Постъпили са писмени мотиви от ДСИ Колев ,като на хартиен носител е изпратено копие от изп.д.№ 211/2025г. на ДСИ при РС-Бургас.Изразеното от ДСИ становище е за допустимост на жалбата, но се твърди, че същата е неоснователна на изложените в нея твърдения.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото , съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 211/2025г. на ДСИ при БРС е образувано на основание изп.лист № 260012/07.03.2025г. на БРС , издаден възоснова на влязло в сила Решение № V260243/24.08.2022г. по в.гр.д.№ 1792/2016г. на БОС, влязло в сила на 15.11.2023г., с който е изнесен на публична продан недвижим имот с идентификатор № *** по плана на гр.Бургас, ул.“Копривщица“№13,която да се извърши при посочени в изпълнителния лист 1 квоти между съделителите.По изпълнителното дело са извършени процесуални действия, осигуряващи извършване на публичната продан,като с Протокол от 29.08.2025г. за купувач на имота е обявена съделителката Д. Т. Т. за сумата от 874 000 лева.С Протокол от 15.09.2025г. за разпределение на суми ДСИ е изготвил разпределението на сумата от 873740 лева, получена след приспадне на 36 лева д.т. по чл.40 от ТДТ по ГПК в полза на БРС; 24 лева на осн.чл.30 от ТДТ по ГПК в полза на Д. Т. Т. и 200 лева депозит за вещо лице в полза на Д. Т. Т..От сумата от 873740 лева ДСИ е определил дела на съделителя Т. в размер на 94436,18 лева , представляващ сбор от съразмерния й дял от общността в размер на 92547,46 лева и 1888,72 лева д.т. на основание чл. 51,ал.2 от ТДТ по ГПК в полза на БРС.Разпределението е предявено на 10.10.2025г., жалбата е постъпила в същия ден/ 10.10.2025г./ в канцеларията на БРС и е допустима.

След извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК от лица, имащи право на жалба и отговаря на изискванията на закона. При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предпоставките на чл. 460 от ГПК за извършване на разпределение са налице когато в производството по принудително изпълнение има повече от един взискатели и постъпилата при изпълнението сума е недостатъчна за пълното удовлетворяване на всички взискатели. С разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. За това преди извършване на разпределението, съдебният изпълнител следва да установи следното: Освен взискателя, кои са присъединените по право или по искане кредитори и да включи в разпределението само тези притезания, които са предявени до деня на разпределението; Да определи кои притезания са привилигировани и кои хирографарни и съгласно чл. 136 от ЗЗД ( и евентуално други особени закони) да определи реда на привилигированите притезания; Да определи точния размер на притезанията на всеки кредитор, като към сумите, изрично посочени в изпълнителния лист да изчисли и прибави изтеклите лихви до деня на разпределението.

След това съдебният изпълнител следва да извърши разпределението като подрежда кредиторите - участници в разпределението по реда на привилегиите и оставя на последно място хирографарните кредитори. От постъпилата сума, подлежаща на разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите; с останалата сума се удовлетворява следващото притезание по реда на привилегиите и т.н. до изчерпване на всички привилигировани притезания, ако това е възможно съобразно размера на постъпилата сума. При недостатъчност на сумата е възможно да се удовлетвори пълно или частично само първото привилигировано притезание, а останалите привилигировани и хирографарни притезания остават неудовлетворени. Когато постъпилата сума покрива всички привилигировани притезания и част от хирографарните, последните се удовлетворяват съразмерно съгласно чл. 133 от ЗЗД. Съразмерно се уважават и привилигированите вземания от един и същ ред.

От изложеното е видно, че разпределение по реда на чл. 460 от ГПК може да се извърши само по висящо изпълнително дело, при наличие на фактическите предпоставки, посочени в тази разпоредба. Разпределението по чл. 460 от ГПК е напълно различно от разпределението между съделителите на паричните суми, получени при публична продан на неподеляем делбен имот. Тази разлика идва преди всичко от обстоятелството, че тези два вида разпределения се извършват в различни по вид производства и при наличие на различни нормативни предпоставки. В правната теория и съдебната практика не съществува спор, че производството за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот не е същинско изпълнително производство, осъществявано по реда на "Част пета" от ГПК. Преди 2 всичко, влязлото в сила съдебно решение, с което неподеляемият имот се изнася на публична продан, не е осъдително, и затова не е същинско изпълнително основание по чл.

404 от ГПК. Производството за извършване на публична продан на делбен имот е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва с продажбата на имота се постига вещно-правният ефект на делбата за прекратяване на съсобствеността.

По своя правен характер публичната продан на делбен имот не е изпълнителен способ за събиране на парично вземане чрез насочване изпълнението върху недвижим имот, а начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти.

Тъй като в обективното българско право не е регламентиран специален ред за извършване на публична продан на неподеляем делбен имот, същата се извършва по реда на изпълнителния процес по ГПК. Въпреки това публичната продан на делбен имот не е изпълнително производство, при нейното извършване не са приложими всички разпоредби от изпълнителния процес, и дори не всички разпоредби от Глава ХLІІІ "Изпълнение върху недвижими имоти", а именно: Страни в производството по извършване на публична продан са съделителите от исковото производство за съдебна делба, по отношение на които е постановено решението за изнасяне на имота на публична продан, респективно техните наследници. В това производство не е допустимо участие на присъединени взискатели, тъй като производствното не е с характер на принудително изпълнение.Също така съдебния изпълнител не изпраща покани за доброволно изпълнение, не извършва опис и оценка, не се назначава пазач, съделителите не внасян задатък ако участват като наддавачи и пр. В публичната продан като наддавачи могат да участват всички съделители, а не само тези, които са инициирали изпълнителното производство, докато в публичната продан при принудителното изпълнение длъжникът не може да участва съгласно чл. 490 от ГПК.

Предмет на разпределение между съделителите винаги е реално получена сума при извършената публична продан, а не обявената цена. Основанието за разпределение между съделителите е напълно различно от основанието за разпределение между взискатели, посочено в чл. 460 от ГПК.При публична продан на делбен имот получената сума винаги е достатъчна за удовлетворяване на съделителите, тъй като се разпределя реално събрана сума, която не е предварително определена.

Както беше посочено, в производството за публична продан на делбен имот, не е допустимо участие на присъединени взискатели, тъй като същото не представлява принудително изпълнение. Допустимо е обаче кредитор на някой от съделителите да насочи изпълнението върху вземането на съделителя-длъжник за стойността на дела му. Този кредитор ще реализира правата си, не чрез присъединяване като взискател в производството между съделителите, а чрез образуване на изпълнително производство срещу съделителядлъжник, в което да посочи като изпълнителен способ „запор върху паричното вземане“ на последния за разностойността на съсобствения дял. Тъй като обявеният за купувач на публичната продан внася обявената цена по сметка на съдебния изпълнител, който следва да я разпредели между съделителите, при насочване на изпълнението върху вземането на някой от съделителите, например чрез запор, съдебният изпълнител, който извършва продан на делбен имот, не се явява орган на изпълнение по отношение на този кредитор, а трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, което от полагаемата се сума на съделителя- длъжник, получена при публичната продан, първо трябва да изплати задължението към кредитора, насочил изпълнението върху вземането за равностойност на дял, а след това ако остават суми, да изплати дела на съделителя. Кредиторът на някои от съделителите обаче не става страна -"присъединен взискател" в производството за публична 3 продан на делбен имот. Съдебният изпълнител, извършващ публичната продан по делбата по отношение на този кредитор, не е изпълнителен орган, а трето задължено лице, което следва да преведе запорираната част от сумата, представляваща стойност на дела на съделителя-длъжник, на съдебния изпълнител, пред който е висящо изпълнителното дело по същинското принудително изпълнение.

Когато обаче за купувач на изнесения на публична продан неподеляем делбен имот е обявен някой от съделителите, последният следва да внесе само тази част от обявената сума, съответстваща на стойността на дяловете на останалите съделители, а не цялата обявена сума, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 495 от ГПК прихваща от обявената сума стойността на собствения си делбен дял. Съдебният изпълнител може да поиска от него да внесе само дължимите данъци, такси и разноски във връзка с имота, съответстващи на дела му и др. При това положение, тъй като обявеният за купувач съделител не внася стойността на своя дял, същият няма парично вземане, поради което негов кредитор не може да насочи изпълнението си върху такова. /Впрочем и при принудителното изпълнение, когато като наддавач в публичната продан участва лице, което е съсобственик с длъжника върху продавания имот, този наддавач не внася цялата обявена сума, а само тази, която съответства на стойността на дела на длъжника. - арг. от чл. 495 от ГПК).

При установената фактическа и правна обстановка жалбата се явява неоснователна.Първото оплакване в жалбата е за разминаване в квадратурата по съдебно решение и по кадастрална скица на недвижимия имот,предмет на публичната продан, което оплакване би могло да касае особеното исково производство по допускане на делбата , но не и изпълнението на влязло в сила съдебно решение по извършване на делбата.Второто оплакване е затова,че дължимата от жалбоподателя държавна такса върху дела й е следвало да се приспадне от съдебния изпълнител от сумата, дължима от нея след публичната продан.Доколкото обаче на жалбоподателката-съделител имотът е възложен и тя реално не получава парична сума, от която да бъде събрано задължението й за таксите към Районен съд-Бургас по втората фаза на делбеното дело ,тази сума следва да бъде внесена от нея по образувано пред ДСИ изпълнително дело.