Решение № 4572 от 14.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67448/2022
- Вид
- Решение № 4572
- Подписан
- 14.03.2024
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.239 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.239, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.240 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.240, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 11, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13, ал.4 и ал.5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13, ал.4 и ал.5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.13, ал.4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 4572 гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110167448 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ вр. чл. 145 АПК.
Предмет на обжалване е решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината.
Образувано е по жалби от Л. Д. Й. рег. № РМЛ21-ГР94-1419-(6)/25.11.2021г.
(представляваща останалите съсобственици: Г. И. К., Е. К. М., В. К. М., Ц. Г. Т., Г. Г.
Т., З. Г. Б., В. Л. Б., В. Е. И., С. И. С., Е. И. Х.) и от Г. И. К. рег. № РМЛ21-ГР94-1419(7)/2.11.2021г. (представляващ останалите съсобственици: Л. Д. Й., Е. К. М., В. К. М., Ц. Г. Т., Г. Г. Т., З. Г. Б., В. Л. Б., В. Е. И., С. И. С., Е. И. Х.), двете срещу Заповед № РМЛ21-РД09-453/19.10.2021г. на арх.******** – кмет на ********* – ********.
В жалбите (с идентично съдържание) е описано, че със Заявление № РМЛ21ГР94-1419/01.07.2021г. до ******** било подадено искане за издаване на актуално удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ за довършване на реституционна процедура за имот м. ******** с пл.№ 2974 по стар КП от 1939г., което било отказано с обжалваната заповед. Жалбоподателите твърдят, че са наследници на ********* И., в каквото качество подали заявление вх.№ 258/07.02.1992г. за възстановяване на земи по ЗСПЗЗ. Твърди се, че за 1/3 ид.ч. от процесния имот вече имало възстановяване на собствеността по отношение на трето лице, за което имало издадено удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ и скица. Въпреки това ОСЗ – Западна не признава издадените документи по преписката на жалбоподателите и ги препраща към Общината за издаване на актуално удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, която пък отказвала да издаде такива, защото имотът бил застроен.
Ответникът СО-район ******* счита Заповедта за законосъобразно издадена, защото в имота имало реализирани мероприятия, съответно жалбите за неоснователни.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа 1 страна следното:
Видно от молба № РМЛ21-ГР94-1419/01.07.2021г. (л.28 към гр.д. 71752/2021г.) Л.
Й., в същата е описано, че се притежава наследствен имот пл.№ 2974 по КП 1939г., 1/3 ид.ч. от имота била възстановена на един от правоимащи наследници с решение от 17.03.2003г., като с Решение на ПК му било издадено Удостоверение № 2308/06.10.02 по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, както и скица, каквито документи за останалите съсобственици на 2/3 ид.ч. от имота не било известно. Описано е, че било подадено заявление за нанасяне на имота в АГКК, откъдето изисквали довършване на процедурата по ЗСПЗЗ със съответно решение от ОСЗ – Запад за възстановяване на имота на останалите 2/3 ид.ч. като за целта било нужно или да се потвърди, че издаденото на ******** Удостоверение № 2308/06.10.2002г. или Удостоверение № 94А-30/30.09.95г. на км.наместник са в сила и няма ново строителство след него, или да се издаде ново такова, от което да е видно, че върху имота нямало реализирано мероприятие, строителство или съображения, които да пречат за реституцията.
Формирано е искане да се разпореди да бъде издадено такова удостоверение или издадено на ******** да бъде потвърдено.
С атакуваната заповед № РВЛ21-РД09-453/19.10.2021г. е описано, че е във връзка със заявлението на Л. Й. за издаване на удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ и скица към него за бивш поземлен имот № 2974 по КП 1939г., представляващ нива с площ 5.646 дка м-ст ********в х.№ РМЛ21-ГР94-1419/01.07.2021г., като в заповедта се приема, че производството по издаване на заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, съответно издаване на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ било междинно спрямо производството по възстановяване или не на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии. Описано е, че такова производство не е проведено по отношение на правото на собственост върху имот – нива пл.№ 2974, а видно от издаденото удостоверение № ПО-15-2209-2/11.06.2021г. от ОСЗ Западна било необходимо да се проведе производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ вр. с необходимостта от снабдяване на наследниците на ******* И. със скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ за приключване на реституционната процедура. По-долу се приема, че „Направеното искане за издаване на скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ съдържало имплицитно и искане за издаване на заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ“, след което се излагат съображения, че искането за издаване на заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ било допустимо, като назначена със заповед № РМЛ20-РД9162/09.10.2020г. на Кмета на ******** комисия с Протокол от 28.09.2021г. по т.4 разгледала заявлението, приела, че бившият имот пл.№ 2974 от стария КП попадал в границите на урбанизирана територия, определена с ПУП, план за регулация и застрояване , одобрен с решение № 551 по Протокол № 45/29.07.2009г. на СОС в УПИ I „за локална граница и озеленяване“ кв.13а, като комисията приема, че мероприятията били реализирани, като с атакуваната заповед кметът е одобрил решението на т.4 от Протокола на Комисията, приемайки, че процесният имот попада в УПИ за локална градина и озеленяване, изцяло застроен, предвидените по ПУП мероприятия били реализирани.
С жалба от 25.11.2021г. Л. Й., представляваща останалите съсобственици (Г. К., Е.
М., В. М., Ц. Т., Г. Д., З. Б., В. Л., В. И., С. С. и Е. Х.) атакува заповедта от 19.10.2021г. и се иска отмяна на същата и решаване на делото по същество или да се дадат задължителни указания до кмета (счита се, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на мотиви и доказателства затова как, кога и с какви строителни проекти дейности било реализирано мероприятие).
2
Първоначално по жалбите е било образувано производство по гр.д. № 71752/2021г. по описа на СРС, 25 състав. С решение № 5697/01.06.2022г. СРС, 25 състав, приема, че от събраните доказателства се установявало несъответствие между приетото с атакувания административен акт, като съдът приема, че следва да го отмени и върне на кмета със задължителни указания да издаде скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, в които да бъде отбелязано, че имотът е свободен от застрояване.
По касационна жалба на кмета на *********, ********, било образувано к.д. № 7000/2022г. по описа на АССГ, по което с решение № 7140/25.11.2022г. първоинстанционното решение е отменено като неправилно, защото било поставено при неизяснена фактическа обстановка, вкл. съдът служебно е установил, че по отношение на процесния имот било проведено предходно производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ по заявление с вх.№ РМЛ17-КД00-15/11.04.2017г. на Л. Й., в качеството на наследник на ********* И. и била постановена Заповед № РМЛ17-РД9149/13.03.2020г. по адм.д. № 12178/2019г. по описа на АССГ, като била отхвърлена жалбата на Ц. Г. Т., Г. Г. Д., З. Г. Б. и Л. Д. Й. срещу заповедта на кмета на ********, с която било одобрено решение по т.4 от протокол № РМЛ17-91-47/09.06.2017г. на комисия, назначена от кмета на СО – ******** по заявление вх.№ РМЛ17-КРД0015/11.04.2017г. на Л. Д. Й., в качеството на наследник на ********* И. за поземлен имот с пл.№ 2974 по КП от 1939г., по графични данни с площ от 5646кв.м., попадащ в УПИ I, с предназначение по сега действащия РП „за локална градина и озеленяване“ кв.13а, м. ********, като е прието, че озеленяването е реализирано по см. на §1в ДР на ППЗСПЗЗ – има съществуваща дървесина и храстова растителност и тревни площи и през имота преминавала слаботоков кабел. АССГ е върнал делото с указания да се възложат допълнителни задачи на СТЕ, вкл. да се изиска служебно адм.д. № 12178/2019г. на АССГ и да се извърши проверка дали е налице идентитет по отношение на имота и страните по настоящия спор и този по цитираното дело и да се обсъди въпроса за СПН спрямо жалбоподателите.
Жалбоподателите са взели становище за липса на идентитет по делата по аргумент за това, че производството за издаване на удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ било по нова молба и представлявало ново производство, различно от това, по което имало произнасяне. Молбата била на друго основание и придружена от Удостоверение по чл.13, скица и заповед, които не били известни на жалбоподателите по първото производство, като с новата молба се искало тяхното потвърждаване и актуализация.
Съображенията са, че към момента на произнасяне по първото дело, че вече имало издадено удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ за имота вр. решение от 17.03.2003г. на СРС, 40 състав, с което по жалба на трето за настоящия спор лице (**********, притежаващ 1/3 ид.ч. от процесния имот по силата на завещателен акт от 13.04.1938г.) е отменено решение от 21.01.1997г. на ПК *****, с което е отказало възстановяване правото на собственост в стари, съществуващи на терена реални граници.
От приобщеното адм.д. № 12178/2019г. се установява, че с влязло в сила решение 1856/13.03.2020г. жалбата на Ц. Г. Т., Г. Г. Д., З. Г. Б. и Л. Д. Й. срещу Заповед № РМЛ17 - РД91 - 49/19.06.2017г. на кмета на ******** при *********, е която е одобрено решение по т. 4 от протокол №РМЛ17 - РД91 - 47/09.06.2017г. на комисия, назначена от кмета на ********* - ******** е отхвърлена, като е постановен диспозитив, съгласно който „отхвърля жалба на Ц. Г. Т., Г. Г. Д., З. Г. Б. и Л. Д. Й. срещу Заповед № РМЛ17 - РД91 - 49/19.06.2017г. на кмета на ******** при *********, с която е одобрено решение по т. 4 от протокол №РМЛ17 - РД91 - 47/09.06.2017г. на 3 комисия, назначена от кмета на ********* - ******** по заявление вх. № РМЛ17 КД00 - 15/11.04.2017г. на Л. Д. Й., в качеството й на наследник на ********* И./Славкова за поземлен имот е пл. № 2974 по кадастралния план от 1939г.. по графични данни с площ от 5646 кв.м. попадащ в У ПИ I, с предназначение по сега действащия регулационен план - ..за локална градина и озеленяване 4 кв. 13а. м.
,.********” е прието, че озеленяването е реализирано по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ - има съществуваща дървесна и храстова растителност и тревни площи и през имота преминава слаботоков кабел“. Извънредният способ по чл.239, т.4 АПК вр. чл.240, т.4 АПК няма данни да е бил реализиран.
С определение № 20618//12.06.2023г. по гр.д. № 67448/2022г. по описа на СРС, 27 състав, съдът е прекратил производството по делото по съображения, че с оглед приобщеното адм.д. № 12178/2019г. - с влязло в сила решение № 1856/13.03.2020г. жалбата на Ц. Т., Г. Д., З. Б. и Л. Й. срещу заповед № РМЛ17-РД91-49/19.06.2017г. на кмета на ******** при *********, с която е одобрено решение по т. 4 от протокол №РМЛ17 - РД91 - 47/09.06.2017г. на комисия, назначена от кмета на ********* ******** е отхвърлена, като е постановен диспозитив, съгласно който „ отхвърля жалба на Ц. Г. Т., Г. Г. Д., З. Г. Б. и Л. Д. Й. срещу Заповед № РМЛ17 - РД91 49/19.06.2017г. на кмета на ******** при *********, с която е одобрено решение по т. 4 от протокол №РМЛ17 - РД91 - 47/09.06.2017г. на комисия, назначена от кмета на ********* - ******** по заявление вх. № РМЛ17 - КД00 - 15/11.04.2017г. на Л. Д. Й., в качеството й на наследник на ********* И./Славкова за поземлен имот е пл. № 2974 по кадастралния план от 1939г.. по графични данни с площ от 5646 кв.м. попадащ в У ПИ I, с предназначение по сега действащия регулационен план - ..за локална градина и озеленяване 4 кв. 13а. м. ,.********” е прието, че озеленяването е реализирано по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ - има съществуваща дървесна и храстова растителност и тревни площи и през имота преминава слаботоков кабел“, съдът приел, че е налице влязло в сила решение под адм.д. № 12178/2019г., с което е отхвърлена жалба срещу заповед, с която се одобрява решение на техническата служба на общината, съгласно което по отношение на процесния терен има реализирано благоустройство. Т.е. съдът е приел, че силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила съдебно решение на АССГ, изключваща възможността спорът относно законосъобразността и валидността на административния акт да бъде отново повдиган, дори и на основания, които не са били заявени в жалбата или не са били обсъдени изрично от съда.