Решение № 9 от 15.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500479 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град Троян, ж.к. ******, чрез пълномощник – адвокат А. М., срещу Решение № 134/21.07.2023г. по гр.дело № 511/2022г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявения от С. Г. Ц. срещу П. В. П. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и е осъдил последния да заплати на ищеца, солидарно с втория ответник Н. В. П., сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие извършено в град Ловеч, ж.к. Младост, пред блок 307, на 02.08.2021г. около 23.30 часа престъпление от ответниците, в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата на С. Г. Ц., вследствие на което причинили на последния средна телесна повреда – травматично избиване на пет броя предни долни зъби, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина, счупване на периорбиталните кости на лявата орбита, обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долната челюст, обуславящо трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около два месеца, както и психически травми, ведно със законната лихва за забава , считано от датата на деликта до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита, че твърденията на ищеца за търпени неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с процесното деяние, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Евентуално посочва, че съдът не е съобразил факта, че пострадалият 1 има съществен принос за настъпване на вредите поради неспазване на предписания му режим, неспазване на лекарските препоръки, неявяване на контролни прегледи, злоупотреба с алкохол и тютюневи изделия и водене на нездравословен начин на живот в стресова семейна среда, както и че присъденото обезщетение е изключително завишено по размер.

Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде изцяло отхвърлена, евентуално бъде намален размера на присъденото обезщетение при отчитане приноса на пострадалия.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – С. Г. Ц. , чрез своя пълномощник – адвокат С. Г., е подал отговор на жалбата, в който е заел становище за нейната допустимост, но неоснователност. Претендира разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и с процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник, поддържа отговора на въззивната жалба за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага, че доказателства относно причинените на Ц. увреждания, освен в досъдебното производство, са ангажирани и във фазата на разглеждане на делото в първата инстанция, като са били приети съдебномедицинска и съдебно-психиатрична експертизи. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл.80 ГПК.

В първото съдебно заседание в настоящата инстанция ответникът по иска Н. В. П., ЕГН **********, с адрес град Ловеч, ************, с писмена молба е заявил, че се присъединява към подадената от съответника му П. В. П. въззивна жалба, като с протоколно определение от 06.12.2023г. съдът е допуснал поисканото присъединяване.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД включва следните юридически факти – противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, вина, която съгласно ал.2 на с.чл. се предполага до доказване на противното. В случая по делото са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на горепосочената законова разпоредба.

С протоколно определение от 06.07.2022г. по НОХД № 510/2022г. по описа на Районен съд-Ловеч е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което подсъдимите П. В. П. и Н. В. П. са признати за виновни в това, че на 02.08.2021г., около 23.30 часа, в град Ловеч, ж.к. Младост, пред блок 307, в съучастие помежду си, като извършители, чрез нанасяне на удари с дърво в областта на главата причинили на С. Г. Ц. средна телесна повреда, както следва – травматично избиване на пет броя предни долни 2 зъби, обуславящо трайна затруднение на отхапването, говора и дъвченето; счупване на черепните кости в лявата челна област, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина; счупване на периорбиталните кости на лявата орбита, обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на долна челюст, обуславящо затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около два месеца – престъпление по чл.129 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. По изрично разпореждане на закона /чл.300 ГПК/, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от деянието относно това дали деянието е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. С оглед на това със задължителна за гражданския съд сила е установено обстоятелството, че всеки от двамата ответници П. В. П. и Н. В. П. е извършил посоченото в присъдата деяние и поведението им е противоправно, съответно скрепено с наказателна санкция. Освен това със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това именно поведение двамата са причинили описаните телесни увреди на ищеца С. Г. Ц.. Това е така, тъй като чл.300 ГПК под извършване на деяние разбира осъществяването на конкретните факти, с които се реализира фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието.

Затова в случаите, когато като елемент от състава на деянието е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието, респ. бездействието и осъществения резултат, предвид на което този въпрос не може да бъде пререшаван. Налице е противоправно поведение на всеки от двамата ответници и настъпили телесни увреждания на едно лице, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно вината се предполага по силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила. Следователно това поведението на двамата ответници представлява непозволено увреждане и поради това пострадалият от същото може да ангажира отговорността им за претърпените от увреждането вреди.

Съгласно закона на обезщетение подлежат всички действително претърпени неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира, че оплакването на ответниците за изключително завишено по размер обезщетение на ищеца и поради това несъответстващо на претърпените от него неимуществени вреди е неоснователно.

Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, общият лечебен и възстановителен период, възрастта на пострадалия. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта. В случая, първостепенният съд е взел предвид възприетите от критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото.

Изследвал е тежестта и вида на уврежданията и как същите са се отразили върху 3 физическото и психическото здраве на пострадалия, върху неговия емоционален и социален живот; съобразил е възрастта му, както е отчел и икономическата конюнктура в страната към датата на деликта.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че вредата на ищеца се изразява в претърпени телесни увреди, вследствие на което е преживял значителни по интензитет и продължителни болки и страдания, психически стрес и дискомфорт. Безспорно е, предвид обвързващата сила на постановената присъда, както и се установява от приложените към ДП № 428/2021г. по описа на РУ-Ловеч писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото с нарочно определение на съда, както и от експертното заключение на съдебно - медицинската експертиза на вещото лице д-р Мери Газемба, че вследствие нанесените от ответниците удари на ищеца са причинени следните увреждания, имащи характер на средни телесни повреди – избиване на пет зъба – първи и втори вдясно долу и първи, втори и трети долу вляво и счупване на долната челюст по средата, които увреди са затруднили отхапването, говора и дъвченето за около два месеца, през които ищецът се е хранил единствено с течна и полутечна храна, счупване на черепните кости и разкъсно-контузна рана над това счупване, представляващо проникващо нараняване в черепната кухина с период на възстановяване от счупването на костите около три-четири месеца и счупване на периорбиталния ръб на лявата периорбитална област, обуславящо разстройство на здравето, временно опасно за живота.

По отношение на последното посочено счупване е било проведено оперативно лечение при пълна анестезия с поставянето на метална остеосинтеза. Според вещото лице, получените от ищеца счупвания на костите са били съпроводени със значителни по степен болки, за които той е приемал обезболяващи медикаменти /предписван му е аулин/. Със същата насоченост са и показанията на разпитаните свидетели от семейния кръг на ищеца, които съдът няма основание да не кредитира, доколкото тези обстоятелства обичайно стават достояние на най-близките на пострадалия. Събраните гласни доказателства установяват, че ищецът е преживял силни и продължителни във времето болки в главата в периода на лечение и възстановяване, както и след това при промяна на климатичните условия. Бил обгрижван от близките си предимно за поддържане на личната хигиена. Продължително време бил в социална изолация предвид болничния престой, а след това се затворил в дома си и не излизал в продължение на около три месеца, страхувал се да не срещне отново ответниците.