Решение № 803 от 08.07.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110103501 по описа за 2021 година

Предявен иск по чл. 127 ,ал.2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД

Ищецът ЗПК « Съединение-95» , гр.Килифарево, представляван от адв.Ч. от ВТАК твърди, че с ответника са в множество търговски отношения по повод обработка, отглеждане и реализация на стопанска продукция, отдаване под наем на движими и недвижими вещи, договори за съвместна дейност, за наем на земеделски земи и арендни договори, общи банкови кредити и пр. Излага, че на 21.12.2016 г. ответникът сключил договор за кредит с „Търговска банка Д“ АД за стандартен кредит на максимум 70 000 лева. Съдлъжници по договора били ищцовата кооперация, нейният председател като физическо лице, управителят и съдружник и друг съдружник в дружеството на кредитополучателя. Изтъква, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и под заплаха да бъде продаден ипотекираният по договора имот-собственост на кооперацията, ищецът погасил на два пъти вноската за м. август 2021 г. от 4600 лева и сумата от 1000 лева за погасяване на просрочия. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5600 лева , впоследствие увеличена чрез изменение на иска на 9600 лева, представляваща заплатените вноски по договор за кредит от името и за сметка на кредитополучателя , ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане.

1

Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пъномощника си поддържа исковата претенция.

Ответникът „Съединение Агро“ ООД, гр.В.Търново е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК, в който заявява неоснователност на иска. Изтъква, че по силата на вътрешни уговорки между страните те са обединили усилията си за постигане на общ стопански резултат, чрез оптимално използване на земеделските земи, върху които ищецът е имал права за ползване по силата на договори за аренда. Горното се установявало и от факта, че по процесния договор за кредит съдлъжници били както законните представители на ищеца и ответника, така и синът на председателя на ищцовата кооперация, явяващ се и съдружник в ответното дружество. Твърди, че ищецът сам е станал причина ответникът да изпадне в забава, като е прекратил неоснователно договори за аренда при положение, че банковият кредит бил поискан именно с цел обработка на земята. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С Договор за кредит № 2685.1116/21.12.2016 г. „Търговска банка Д“ АД, е отпуснала на кредитополучателя „Съединение Агро“ ООД , представлявана от Петър Любомиров Величков – управител, стандартен кредит в размер на максимум 70 000 лева със срок до 60 месеца от датата на договора за кредит , но не по-късно от 5.10.2021 г. за финансиране покупка на ДМА- за финансиране на инвестиционни разходи за покупка на селскостопанска техника- дискова брана и тороразпръсквачка и за оборотни средства- относно текущи разплащания, свързани с дейността на дружеството. Съдлъжници по договора са Кооперация ЗПК „ Съединение 95“, ***** Уговорено е погасяване на главницата по кредита на 14 равни погасителни вноски , всяка от по 4600 лева, платима до пето число през месеците август, септември и октомври от съответните години на срока на кредита, считано от 5.08.2017 г. до 5.09.2021 г. и последна погасителна вноска в размер на 5600 лева. Като обезпечение е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Кооперация ЗПК „ Съединение-95“ гр.Килифарево, подробно описан в договора. С Анекс №1 към Договор за кредит № 2685.1116/21.12.2016 г. сключен между страните е уговорено 2 встъпване в качеството на задължено лице като съдлъжник изцяло и солидарно във всяко и всички задължения на кредитополучателя по цитирания договор за кредит и всички анекси към него и на лицето ***.

Видно от приложените детайлни регистри по записи, платежни нареждания, както и от удостоверение, издадено от „Търговска банка Д“ АД, ищцовата кооперация е платила суми за погасяване на задължения по договор за кредит № 2685.1116/21.12.2016 г. , както следва : на 29.09.2021 г. - 3000 лева; на 26.10.2021 г. - 1600 лева; на 22.11.2021 г. - 1000 лева; на 22.12.2021 г.- 1000 лева; на 20.01.2022 г.- 1000 лева; на 24.02.2022 г.- 1000 лева; на 23.03.2022 г.1000 лева и на 26.04.2022 г. -1000 лева, или общо 10600 лева. Остатъкът на кредита към 4.05.2022 г. е 5254,57 лева включващ главница и лихви. Като доказателства е приет и договор за съвместна дейност между страните от 15.03.2016 г., справки от Служба по вписванията , извънсъдебна спогодба от 25.08.2020 г., констативен протокол от 15.05.2020 г. за среща в отговор на нотариална покана между страните и отговор на нотариална покана.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора трябва да се понесе от тях по равно. Втората алинея на същата норма предоставя правото на иск срещу останалите съдлъжници на този солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, за разликата.

Ако някой от тях се окаже неплатежоспособен загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. При солидарно поетото задължение всеки от съдлъжниците може да се освободи от отговорност, само ако е погасено напълно задължението им към кредитора, а по отношение вътрешните им отношения, ако не се докаже противното, всеки от тях дължи по равно. По делото се установи по безспорен начин, че с договор за кредит № 2685.116/21.12.2016 г. и Анекс № 1/ 11.12.2017 г. към него на ответника по делото – „Съединение Агро“ ООД , представляван от Петър Любомиров Величков е отпуснат стандартен кредит в размер максимум на 70 000 лева със срок на погасяване 5.10.2021 г., при плащането на главницата по кредита на 14 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 4600 лева и последна изравнителна вноска от 5600 лева , платими през м. август, септември и октомври на съответната година до 3 пето число. Кредитът е отпуснат с определена цел, посочена в чл. 1.2 от договора. Съдлъжници по договора за кредит са ищцовата кооперация , представлявана от председателя **** и ***. Те видно от договора за кредит и Анекс №1 съм него са се задължили изцяло и солидарно като съдлъжници във всяко и всички задължения на кредитополучателя по договора и отговарят солидарно в пълен обем при условията на чл. 121-127 от ЗЗД.

Установи се още от представените писмени документи, които не се оспорват от ответника, че за периода 29.09.2021 г.- 6.04.2022 г. ищецът е заплатил за погасяване на задълженията по кредита общо сумата от 10600 лева. Твърди се в исковата молба, че сумата от 4600 лева е платена за погасяване вноската за м. август 2021 г., / 3000 лв+1600 лева/, а след това са плащани по 1000 лева на визираните дати, без да е уточнено от страна на банката какви компоненти от договора са погасявани / главница, договорни лихви, наказателни лихви за просрочия и пр./ Твърди се и не се оспорва от ответника, че ищецът е започнал да прави плащания към банката, тъй като ответникът е спрял обслужването на кредита и под страх да не се изнесе на публична продан ипотекирания от него в полза на банката недвижим имот, като в случая релевираните от ответника възражения за виновно поведение на ищеца спрямо други техни облигационни правоотношения, довели до невъзможност ответникът да изпълнява задълженията си по договора за кредит, са ирелевантни. Факт е, че ответникът е спрял обслужването на кредита и ищецът е направил погашения по него в посочения размер за посочения период. Видно от удостоверението, издадено от банката –кредитор, въпреки настъпилият падеж задълженията по кредита не са погасени изцяло, като към 4.05.2022 г. те възлизат на 5254,57 лева главница и лихви. Въпреки горното съдът намира, че са налице основания ищецът да предяви претенцията си по чл. 127,ал.2 от ЗЗД към ответника. Горното произтича от правната уредба на договора за банков кредит. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 от ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита е релевантна за съществуването на самия договор. При сключения договор за банков кредит с уговорено погасяване на месечни 4 анюитетни вноски в определен размер и на определен падеж, за да се уважи регресният иск по чл.127, ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници, следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски, а не непременно от цялото задължение по договора. Това е така поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции предвижда възможността при неиздължаване на кредита или на негови отделни вноски на договорените дати за плащане, както и при предсрочно обявена изискуемост на кредита поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката да поиска заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на представено извлечение по сметка. Задължението на банката, макар и неделимо е изискуемо за всяка падежирала вноска и за тези вноски банката би могла да инициира и да се снабди с изпълнителен лист, в който смисъл са и задължителните постановки на ТР № 8/2017 г. от 2.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 8/17 г. С оглед горното съдът счита, че солидарният длъжник , платил една или няколко вноски по договор за банков кредит с определен срок и договорен начин на погасяване на отделни вноски , ако е платил тези вноски има право да иска от останалите солидарни длъжници припадащата им се част от тях. /В този смисъл Решение № 191/23.02.2018 г. по гр.д.№ 3907/16 г. на ВКС/. Съгласно разпределената доказателствена тежест , за да се постанови положителен за ищеца резултат той следваше пълно и главно да установи качеството си на солидарен длъжник по договор за кредит, платил повече от припадащата му се част от дължимата сума на кредитора по договора за кредит. Отделно от това следва да е налице и още една материална предпоставка, визирана в чл.

127,ал.1 от ЗЗД, именно във вътрешните отношения между солидарните длъжници да няма договорка, изменяща установената презумпция за дължимостта им поравно спрямо общия дълг към кредитора. Видно от договора за кредит и анекса към него, изрично е уговорена солидарна отговорност между съдлъжниците спрямо банката относно всяко и всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит, като тази солидарна отговорност произтича от разпоредбата на чл.121,ал.1 от ЗЗД, според която, освен в предвидените от закона случаи солидарна отговорност между длъжници има само тогава, когато е уговорена. Не се твърди и не се установи от съда да съществува уговорка между съдлъжниците, която да оборва 5 законовата презумпция , според която всеки от тях дължи поравно плащане на общия дълг. Няма и други отношения между страните, които да оборват тази презумпция, напротив съвкупния анализ на доказателствата показва, че между тях са налице дългогодишни отношения, основани на постигнато между тях съгласие за съвместна дейност и постигане на общи цели и резултати, както и други обвързаности- по процесния договор за кредит са се задължили не само страните, а и техните представители като физически лица и други съдружници , един от които е съдружник в ответното дружество и син на председателя на ищцовата кооперация. Доказа се още, че за процесния период