Решение № 481 от 18.04.2019, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 18.04.2019 година град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав

На

09 април 2019 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

К.

Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА К. гр.дело №

325 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът П.Д.К. твърди, че е собственик на имот, находящ се в: гр. Стара Загора, ул. „Света Троица” 79, ап.36. Същият е клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2052174.

Заявява, че преди няколко дни получил писмо изх. № 6405610/08.01.2019г., ведно с приложени към него документи, с което ответното дружество уведомило абоната, че при проверка, извършена на 24.01.2017 г. от служители на Електроразпределение Юг ЕАД от обект с ИТН 2052174 бил демонтиран за експертизна проверка електромер с фабр. № *********, като от служители на БИМ било констатирано, че провереният електромер бил манипулиран и не отчитал, за което бил издаден Констативен протокол № 564/2018 г. на БИМ Пловдив.

Твърди, че стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество. Заявява, че не е манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице.

Към момента не е заплатил така начислената сума в размер на 626,60 лв. и счита, че не дължи плащането и към ответното дружество, предвид което за него възниква правния интерес да предяви настоящият отрицателен установителен иск.

Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия по процесната фактура е не дължима към ответника.

Счита, че допълнително начислената електрическа енергия е начислена от ответното дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.

Ищецът по никакъв начин не е бил уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка, нито е присъствал на нея.

В приложеното към иска копие от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 319816 е записано, че процесния електромер, който отчитал разходваната ел.енергия се намирал в заключено електромерно табло. За това табло той нямал ключ и то се намирало извън неговия имот. От същия протокол било видно, че последния бил съставен в присъствие на двама свидетели, чиито имена били абсолютно нечетливи и които не били идентифицирани.

Намира също, че протоколът бил съставен в нарушение на визираните в ПИКЕЕ правила. Съгласно чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал.2 е разпоредено, че протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. /чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ/.

Смисълът на нормата е да присъстват свидетели на действията на служителите на оператора, които да не са в специални отношения с последния, за да могат и пред съда да потвърдя извършването на съответните действия на служителите на оператора, т.е. да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката в отсъствието на клиента. Именно така, чрез присъствието на безпристрастни свидетели, които могат да бъдат идентифицирани, би могло да се установи обективно дали клиентът е потърсен преди извършването на проверката, дали отсъства и ако е така - тя да се извърши пред свидетели. Процесният констативен протокол е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не отговарят на посочените законови изисквания. Положените подписи на свидетели били на две лица, които не били индивидуализирани с трите си имена, адрес, ЕГН, не било посочено и качеството на същите. Като вид документ констативният протокол бил частен свидетелстващ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият бил съставен в нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ, той не можел да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата, посочени в него.

Не оспорва обстоятелството, че на процесната дата – 24.01.2017 г. е извършена проверка от служители на ЕВН ЕР ЕАД и електромер с фабр. № ********* е бил демонтиран в отсъствие на абоната.

Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия е да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не става ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната – за времето от 90 дни, липсват данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция и липсвагг документи, обосноваващи тази корекция.

Твърди, че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди на дружеството – ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следва да се отбележи още, че електромерът се намирал извън имота му и никой освен служители на ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл.

44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ – изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищеца писмо липсвала информация, затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можело да се определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.

Счита, че липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура.

Твърди, че ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбите на чл.48 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол, който следва да бъда подписан както от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и са влезли в сила на 15.11.2013г., по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата делегация предвидена в чл.83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната комисия е възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 е посочено, че комисията приема Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя е възложена, може да я упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следва от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждава и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от Закона за енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията е компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел.енергия се отнася не до отговорността на потребителя на ел.енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засяга единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването.

По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягат неизпълнение на задължения на потребителя, докато не се установи, че неизмерването е резултат от негово виновно поведение – арг. от чл.82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120, ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване е собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлява неизпълнение на задължения на доставчика. Това е така, защото той ползва уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носи задължение да го поддържа в изправност.

Случаите на обективна отговорност са отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право – арг. от чл. 3, ал.1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл.3, ал.2 от ЗНА, може да се издава подзаконов нормативен акт. Трябва да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следва да е в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат правни принципи, каквито са чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този извод се налага и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното следва изводът, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел.енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая е Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представляват ПИКЕЕ, може единствено да допълни и уточни законовата норма, като установявал нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването.