Решение № 207 от 03.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Велико Търново, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102352 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и искане за отмяна на нотариален акт за собственост, с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са съсобственици по отношение на недвижим имот, намиращ се в гр.****, а именно: ПИ с идентификатор ********, заедно с построената в този имот Сграда с идентификатор ****. Сочи се, че имотът е бил закупен от К. Е. А. и Ш. Ю. А през 1982г., по време на брака им и извършено строителство впоследствие. Излагат се твърдения, че Ш. А е починал на***и негови наследници са К. Е.

А.-съпруга и тримата му сина Ш., Б. и Ю, като притежават следния обем от правото на собственост: 5/8 ид.части за К. А. и по 1/8 ид.част за всеки от тримата синове на наследодателя. Излагат се твърдения, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 14.05.2024г. К. А. е продала на сина си Ш. собствените си 5/8 идеални части от имота. Излагат се твърдения, че на 08.07.2024г е починал съсобственика Ю Ю. и оставил двама наследници по закон-синовете му М. Ш. и Ш.

Ш.. Ищците заявяват, че след разпоредителната сделка от 14.05.2024г. съсобствеността върху процесния имот е: 6/8 ид.части за Ш. Ю., 1/8 идеална част за Б. Ю. и по 1/16 ид.част за М. Ш. и Ш. Ш.. Излагат се твърдения, че на 15.07.2024г К. А. се е снабдила с нотариален акт, с който е призната за собственик на 2/8 ид.части от имота на основание давностно владение и с нотариален акт от 24.07.2024г. по договор за издръжка и гледане е прехвърлила на Ш. Ю. 2/8 идеални части от процесния имот. Ищците твърдят, че те не са губили 1 фактическата власт върху имота и не са се дезинтересирали като съсобственици, а К. не е демонстрирала явно, необезпокоявано владение върху имота в пълен обем. Ищците твърдят, че ответницата К. не е придобила 2/8 идеални части от имота на основание давностно владение и прехвърлителната сделка не е породила вещнотранслативно действие. Ищците отправят искане съдът да признае за установено по отношение на Ш. Ю., че ищците са собственици на 2/8 идеални части от процесния недвижим имот и да отмени констативния нотариален акт за собственост от 15.07.2024г. Претендират разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответницата К.

А. твърди, че процесния имот придобила по време на брака си. Заявява ,че след смъртта на съпруга си, починал на **** тя е владяла имота заедно със сина си Ш. Ю., който владял собствената си 1/8 идеална част, явно и необезпокоявано повече от 16 години без противопоставянето на останалите наследници и с нотариален акт от 15.07.2024г е призната за собственик на 2/8 идеални части от имота, които прехвърлила на сина си Ш.. Ответницата заявява, че докато съпругът й бил жив постигнали споразумение, че имота е тяхна собственост, а след смъртта на единия собствеността преминава върху другия съпруг и в имота ще остане да живее сина им Ш.. Ответниците твърдят, че те единствено са владели имот след смъртта на съпруга на ответницата, ремонтирали къщата, застроявали имота допълнително, на което ищците не са се възпротивили и не са участвали със средства.

Отправят искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот К. Е А./К****/ , по време на брака си със Ш. Ю. Алиев, купува недвижим имот, представляващ празно дворно място, намиращо се в гр.***цялото от 675 кв.м, представляващо парцел ** в квартал * по регулационния план на гр.***

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане **** на 14.05.2024г. К. Е. А. продава на сина си Ш. Ш. Ю., 5/8 идеални части от недвижим имот, намиращ се в гр.****, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 810 кв.м, заедно със сграда с идентификатор**** със застроена площ 110 кв.м, срещу задължение на приемателя за издръжка и гледане на прехвърлителката.

На 15.07.2024г., с нотариален акт за собственост върху недвижим имот **** на нотариус **** ответницата К. Е. А. е призната са собственик на основание давностно владение и наследство върху 2/8 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, заедно с 2/8 идеални части от сграда с идентификатор *** с площ 110 кв.м, находящ се в гр.*****.

С нотариален акт ****., К. Е. А. прехвърля на Ш. Ш. Ю. 2/8 идеални части от процесния недвижим имот в гр.***, срещу задължение за издръжка и гледане.

Видно от представени по делото удостоверения за наследници, Ш. Ю А е починал на 2

***г. и оставил наследници по закон: К. Е. А.-съпруга и синове Ю Ш. Ю., Б. Ш. Ю. и Ш. Ш.

Ю.. Ю Ш. Ю. е починал на 08.07.2024г. и негови наследници по закон са: синове М. Ю. Ш. и Ш. Ю. Ш..

По делото са представени данъчна оценка и скица на процесния имот.

По делото са представени заверени преписи на стокови разписки за закупени строителни материали и данъчна декларация за процесния недвижим имот, с декларатор Ш.

Ю. Ал

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А М А, Б Й Ц, И Х И, Г А А. и А З А. Свидетелката А, разпитана каза, че спорния имот по делото представлява двор и постройка и се намира в гр.****. Свидетелката каза, че имотът бил на родителите на Б.. Б. направил беседка в двора на имота. Пред свидетелката ответницата К. не е казвала, че имотът е само неин. Свидетелката каза, че е виждала Б. и брат му Ю да ходят в имота. Свидетелката И, съпруга на ищеца Б., разпитана каза, че в процесния имот живеят свекърва й К. и девера й Ш.. Когато сключили брак със съпруга си Б. и те живели в имота, но последните 13 години живеят в тяхна къща в гр.***. Свидетелката заяви, че процесния имот е на родителите на съпруга й и към момента на смъртта на свекъра й през 2007г., свидетелката и съпруга й Б. са живяли в процесния имот на ул.“***“. Свидетелката каза, че към момента живеят в друга къща, но посещават процесния имот и били посрещани от ответницата К., като пред тях К. не е казвала, че имота е само неин. Свидетелката А., съсед на процесния имот и тъща на ответника Ш., разпитана каза, че след смъртта на баща си Ш. правил ремонти в къщата. Свидетелката заяви ,че Б. и Ю са идвали в процесния имот и след смъртта на баща си, но не са правили ремонти. Б. направил беседка в двора преди около две години. Свидетелят А заяви, че Б. и Ю са идвали в имота при майка си.

По иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на свое право, когато има интерес от това. С предявеният иск ищците целят да установят със сила на присъдено нещо, че са собственици на 2/8 идеални части от процесния имот. С оглед твърденията в исковата молба и становището на ответниците се установява наличие на правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост на посочените идеални части от имота, което обосновава и наличие на правен интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Разгледан по същество искът по чл.124 ал.1 от ГПК е основателен по следните съображения:

За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е необходимо ищците по безспорен начин, с пълно доказване да докажат своето право на собственост.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесния имот в гр.***,представляващ дворно място с построена в него Къща е закупен от ответницата К. А.

3 през 1982г., по време на брака й с Ш. Ю. А и съгласно чл.21 ал.1 от СК имотът представлява съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на съпруга Ш. А през ***. Не е спорно и от представените по делото доказателства е видно, че страните по делото са наследници по закон на починалия Ш. А, като ищеца Б. е негов син; ищците М. и Ш. са негови внуци/ синове Ю Ю., починал през 2024г., който е син на Ш. А/; ответницата К. е съпруга на наследодателя Ш. А, а ответника Ш. Ю. е негов син. Със смъртта на Ш. А се прекратява СИО върху процесния имот и притежаваната от него ½ идеална част от имота преминава върху неговите наследници по закон: съпруга и трима синове, като те наследяват по равни части, а именно: по 1/8 идеална част от имота и правата в съсобственоста са: 5/8 идеални части за съпругата К. А., от които 4/8 са от прекратена СИО и 1/8 идеална част по наследство от съпруга й, и по 1/8 идеална част за всеки от тримата сина на наследодателя.

След смъртта на Ю Ю., през 2024г. притежаваната от него по наследство 1/8 идеална част от имота преминава в неговите наследници по закон-синове ищците М. и Ш. Ш.и.

Спорният момент по делото е дали ответницата К. А. е придобила по давност получените от нейните синове Б. и Ю Ю.и по наследство от баща им по 1/8 или общо 2/8 идеални части от собствеността върху процесния имот, за която идеална част от имота ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост ****.

Съгласно ТР 11/2012г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт е едностранно и не разрешава правен спор, като нотариалния акт по чл.587 от ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титуляра на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът на акта не е бил или е престанал да бъде собственик.

Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещно-правният ефект на давността, като е необходимо владелецът да се позове на нея. Това може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по чл.587 от ГПК. Владението по законова дефиниция е упражняване на фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака-обективен и субективен, като от обективна страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да държи вещта като своя собствена. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което 4 съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя носител/. Владението по смисъла на чл.68 от ЗС се дефинира като фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни права в даден момент, те упражняват тяхното съдържание. От своя страна правото на владение произтича от притежание на вещно право, като неупражняването на вещни права или част от тях, вкл. и на правото на владение не води до изгубването или погасяването им и във всеки момент собственикът може да предяви иск за защитата им. Владението е налице, когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот, без притежание на вещно право.