Определение № 973 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. София, 07.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20251000500734 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 10.02.2025 г. на А. Д. и И. Д. /чрез адв. Л. К.-Л. от САК/ против определение от 27.01.2025 г. по гр.д. № 13479/2023 г. на СГС, с което е оставена без разглеждане жалбата им с вх. № 02010/01.11.2024 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2024 г. по изп.д. № 20238520400008 на ЧСИ К. П., peг. № *** на КЧСИ като процесуално недопустима.

В частната жалба най-напред е отправено искане за сезиране на Конституционния съд /КС/.

Жалбоподателите желаят САС на основание чл. 150, ал. 2 КРБ, да сезира КС за установяване несъответствие между разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК н частта „…само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена“ и та чл. 437, ал. 1 ГПК и чл. 437, ал. 4 ГПК в частта „Решението не подлежи на обжалване“ поради несъответствието им с нормите на чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 56, чл. 117, ал. 1, чл.

121, ал. 3 и чл. 122, ал. 1 КРБ, както и да се спре производството по делото до решаване на делото от КС.

След излагане на съответните аргументи за твърдяната противоконституционност на посочените разпоредби от ГПК, са наведени и съображения за неправилност на определението на СГС, като се иска от САС отмяната му. Тези съображения за неправилност, на практика, повтарят оплакванията, развити във вече подадената частна жалба срещу постановлението за възлагане на ЧСИ до Софийския градски съд. В обобщение, тези доводи са свързани с това, че частните жалбоподатели не са длъжници по изпълнителното дело, а закупили имотите от длъжниците Е. и Т. Ч. на 30.11.2022 г., като упражнявали фактическа 1 власт върху имотите отпреди образуване на изпълнителното дело. Върху имотите била наложена „частична“ обезпечителна възбрана на 12.06.2017 г. в размер на 33 950 лв. въз основа на обезпечителна заповед от 08.06.2017 г., издадена по гр.д. № 6379/2017 г. на СГС.

Поддържат, че били обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, доколкото преди закупуването на недвижимите имоти и последвалото образуване на изпълнителното дело била наложена частичната обезпечителна възбрана.

Въпреки че спрямо кредитора те не били длъжници, в изпълнителния процес те трябвало да са страна, защото търпят принудата, и разполагали с всички средства за защита, които законът предоставя на длъжниците. В такъв смисъл, те твърдят, че публичната продан не била извършена надлежно и имуществото не било възложено по най-високата предложена цена, тъй като били продадени недвижимите имоти на жалбоподателите, за които отговорността на длъжниците била отпаднала. Поради тези причини искат и отмяна на издаденото от ЧСИ постановление за възлагане на недвижим имот.

При размяната на частната жалба отговор е подаден от А. В. и Т. В. /чрез адв. П. от САК/, а останалите страни в производството не са взели становище по същата. В отговора на А. В. и Т. В. е посочено, че частната жалба се счита за неоснователна, а атакуваното с нея определение на СГС – за правилно. За неоснователно се счита и искането за сезиране на КС, отправено до САС от частните жалбоподатели.

Жалбата е редовна, допустима и следва да се разгледа по същество.

САС, ТО, 15 състав, установи следното от материалите по делото:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на А. Д. и И. Д., чрез пълномощник адв. К.-Л., срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2024 г. по изп.д. № 20238520400008 на ЧСИ К. П., peг. № *** на КЧСИ, с което се възлагат на А.

Х. М. собствените на жалбоподателите недвижими имоти - поземлен имот с идентификатор *** и жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес гр. ***, ул.

„***“ **.

Жалбоподателите поддържат, че не са длъжници по изпълнителното дело, а закупили имотите от длъжниците по изпълнението Е. и Т. Ч. на 30.11.2022 г., като упражнявали фактическа власт върху имотите от преди образуване на изпълнителното дело. Върху имотите била наложена „частична“ обезпечителна възбрана на 12.06.2017 г. в размер на 33 950 лв. въз основа на обезпечителна заповед от 08.06.2017 г., издадена по гр.д. № 6379/2017 г. на СГС. Нормите на чл. 435, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ГПК предоставяли възможност за защита на правата на неограничен кръг лица. Позовават се на разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което с право на жалба срещу действията на ЧСИ разполагали само тези трети за изпълнителния процес лица, които упражняват фактическата власт върху имотите към момента на насочване на принудителното изпълнение върху тях, защото извършената публична продан на недвижимия им имот за чужд дълг, извън случаите на чл. 429, ал. 3 ГПК, било незаконно. Същевременно поддържат, че били обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, доколкото преди закупуването на 2 недвижимите имоти и последвалото образуване на изпълнителното дело била наложена частичната обезпечителна възбрана. Въпреки че спрямо кредитора те не били длъжници, в изпълнителния процес те трябвало да са страна, защото търпят принудата, и разполагали с всички средства за защита, които законът предоставя на длъжниците. Твърдят, че наддаването на публичната продан не било надлежно и имуществото не било възложено по най-високата предложена цена, тъй като били продадени недвижимите имоти на жалбоподателите, за които отговорността на длъжниците била отпаднала.

За да се произнесе по жалбата пред САС, съдът взе предвид следното:

Относно исканото сезиране на КС от апелативния съд.

Същото е неоснователно. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията (и в редакцията преди изменението от 2023 г.) предполага наличие на съдебно производство по конкретно дело и е принципно различна от хипотезата на ал. 1 (позволяваща на ВКС/ВАС да внесе „абстрактно” искане за обявяване на противоконституционност на определена законова норма). По смисъла на чл. 150, ал. 2 „само законът от значение за главното производство може да бъде предмет на този вид конституционно производство (за разлика от абстрактния нормен контрол за конституционност)“ - по чл. 150, ал.1 КРБ. Същевременно с това, обаче следва съдебният състав да счита, че съответните правни норми действително са в разрез с основния закон и да изложи аргументи в тази връзка с искането си до КС. Настоящият състав на САС обаче не счита, че посочените от частните жалбоподатели норми от ГПК са противоконституционни, за да се сезира КС за това, макар и те да имат обуславяща роля към крайния изход в производството.

Относно оплакванията по съществото на атакувания акт на СГС:

Те също са неоснователни. Съображения:

С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

С оглед твърденията в жалбата, жалбоподателите се явяват трети лица, чиито права за засегнати от изпълнението, тъй като са закупили от длъжниците имотите, възложени с атакуваното постановление, след като върху тях е имало наложена обезпечителна възбрана.

Жалбоподателите не се явяват страни по изпълнителното дело по силата на чл. 429, ал. 3 ГПК, която норма касае трети лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, при насочване на изпълнението върху тази вещ. Разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, се отнасят именно за лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК и са неотносими за случая.

Възможностите на третите лица да обжалват действията на съдебните изпълнители са регламентирани изрично в чл. 435, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ГПК.

3

В случая в жалбата не са изложени твърдения, обосноваващи хипотезата на чл. 435, ал. 5 ГПК, поради което тази разпоредба е неприложима. Неприложима е и хипотезата на чл. 435, ал. 3 ГПК, тъй като не са изложени твърдения жалбоподателите да са участвали в публичната продан като наддавачи, нито имат качеството на длъжници в изпълнителното производство.

С оглед на това единствената възможна хипотеза остава тази по чл. 435, ал. 4 ГПК, съгласно която норма трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. В случая се твърди, че имотите се намират във владение на жалбоподателите от 30.11.2022 г., а обезпечителната възбрана е наложена на 12.06.2017 г. Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, има един и същ ефект. Няма пречка обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот да е допусната преди началото на изпълнителното производство - т.нар.

„обезпечителна възбрана“, както е в случая. А след като не се твърди жалбоподателите да са били във владение на имотите към момента на налагане на възбраната, не може да се направи извод за допустимост на жалбата и в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Ето защо, правилно СГС е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. Атакуваното определение на градския съд се явява правилно и ще следва да се потвърди.

При изложените мотиви, САС, ТО, 15 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на А. Д. и И. Д. за сезиране на КС за установяване несъответствие между разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК н частта „…само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена“ и та чл. 437, ал. 1 ГПК и чл. 437, ал. 4 ГПК в частта „Решението не подлежи на обжалване“ поради несъответствието им с нормите на чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 56, чл. 117, ал. 1, чл.

121, ал. 3 и чл. 122, ал. 1 КРБ, както и да се спре производството по делото до решаване на делото от КС.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.01.2025 г. по гр.д. № 13479/2023 г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5