Присъда № 10 от 16.06.2025, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 10/16.06.2025 г. по НОХД № 38/2025 г. по описа на РС-Исперих

Районна прокуратура – Разград е обвинила:

Р. А. Г., ЕГН: **********, в това, че на 04.01.2023 г. в гр. Исперих, обл.

Разград, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо - 307“, с рег.№ Т **** МТ, след употреба на наркотични вещества амфетамин, метамфетамин и специфичен метаболит на тетрахидроканабинол (активна съставка на канабис/марихуана), установено по надлежния ред, като деянието било извършено повторно – престъпление по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 от НК.

Представителят на РП - Разград поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказания „лишаване от свобода“ наддминимума, към 2 години, което да изтърпи при първоначален режим строг, глоба в минимален размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и половина. Предлага, на основание чл.

68, ал. 1 НК да се приведе в изпълнение и наложеното по ЧНД № 745/2020 г. на РС – Търговище наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, с 3 години изпитателен срок, тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по цитираното дело.

Защитата в лицето на адв. С. С. от АК - Добрич пледира за оправдателна присъда. Основните му възражения са свързани с резултатите от назначената в хода на досъдебното производство химико – токсикологична експертиза, според която кръвната проба на подсъдимия е отрицателна за наличието на наркотични вещества и единствено в биологичната проба от урина са налице данни за употреба на наркотични вещества. В тази връзка се позовава на утвърдилата се през последните години съдебна практика, съгласно която при преценката за съставомерността на деянията по чл. 343б, ал. 3 и ал. 4 НК решаваща е именно резултата от кръвната проба, съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 2017 г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

Подсъдимият Р. Г. дава кратки обяснения, с които описва случилото се на процесната дата. Отрича да е използвал наркотици и не знае защо теста е дал положителен резултат.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. А. Г. е роден на 12.07.1992 г. в гр. Търговище, живущ в гр.

Варна, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан. Притежавал валидно свидетелство за управление на МПС № 284575503 от 2020 г.

На 04.01.2023 г. около 10.20 ч. подсъдимият управлявал лек автомобил „Пежо - 307“, с рег.№ Т **** МТ, в гр.Исперих, обл.Разград по ул.“Христо Смирненски“, където до кръстовището с ул. „Цар Освободител“ в посока кръстовището с ул. „Васил Левски“ бил спрян за проверка от полицейски екип, състоящ се от свидетелите Н. Б. и Д. Д.. В хода на проверката се установила, че в автомобила били общо 4 – 5 човека, като всички били с криминална регистрация. Тъй като и водачът бил осъждан за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, св. Б. първоначално го изпробвал за наличието на алкохол в издишания въздух с техническо средство, но след като уредът отчел отрицателен резултат, решил да го изпробва и за 1 наркотични вещества. Тъй като съответното техническо средство било в сградата на РУ – Исперих, го поканил да ги последва. По пътя обаче полицейските служители забелязали, че движейки се по ул. „Цар Освободител“ един от пътниците в автомобила, управляван от подс. Г., изхвърлил нещо на улицата през прозореца. Веднага спрели и установили, че в изхвърленото пакетче се съдържа наркотично вещество. Свидетелите извикали допълнително свои колеги, които донесли техническо средство Дрегер Дръг Тест с фабр. № ARLK - 0016, с което бил изпробван водача на автомобила. Тестът реагирал положително на метамфетамин.

На подсъдимия бил издаден талони за медицинско изследване, като той пожелал да даде кръвна проба. Бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП – Исперих, където дал биологични проби от кръв и урина. За установеното нарушение на подсъдимия бил съставен АУАН, бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, а в последствие започнало и досъдебно производство. В разговор с полицейските служители подсъдимият отрекъл да е употребявал наркотични вещества.

В хода на наказателното производство била назначена съдебна химико – токсикологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че при лабораторното изследване на предоставените биологични проби (кръв и урина), взети на 04,01,2023 г. от лицето Р. А. Г., са били получени следните резултати: - в пробата кръв не се откри наличието на наркотични вещества или техните метаболити; - в пробата урина се установи наличие на амфетамин, метамфетамин и специфичен метаболит на тетрахидроканабинол (активна съставка на канабис/марихуана.

В с.з. вещото лице отговаря на допълнително поставени от защита въпроси като посочва, че няма точни параметри, по които да се определи колко време след употребата на наркотични вещества, същите могат да бъдат идентифицирани в тялото на човек, тъй като факторите, от които зависи това са твърде много. Съществуват средни стойности, според които наркотичното вещество може да се установи в кръвта на човек до едно – две денонощия след употребата им, а в урината – до три – четири денонощия.

По отношение на представеното от защитата лабораторно изследване от Лаборатория „Рамус“ (л. 37 от делото) експертът посочва, че на първо място вземането на кръв и урина е станало на следващия ден след инкриминираното деяние, поради което резултатите не отразяват състоянието на организма към 04.01.2023 г. Освен това в лабораторията изследването за наркотични вещества се извършва с метод с много ниска чувствителност и ограничена селективност, т.нар. експресен тест и същия не се приема за доказателствен анализ както в България, така и в световен мащаб.

Изложеното се установява от обясненията на подс. Р. Г., показанията на свидетелите Б. и Д.; от писмените доказателства по делото, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, биографична справка, 2 бр. АУАН, съдебно - химическа експертиза, протокол за доброволно предаване, приемо – предавателен протокол, справка от техническите средства за отчитане на наркотични вещества, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, справка за нарушител/водач, справка в Централна база – КАТ, справка – характеристика и др.

От правна страна съдът приема, че обвинението спрямо подс. Р.

2

Гееоргиев по чл. 343б, ал. 4, във вр. с ал. 3 НК, НЕ Е ДОКАЗАНО.

Безспорно по делото се установи, че на 04.01.2023 г. служители на РУ МВР – Исперих са спрели за проверка подс. Р. Г. в качеството му на водач на МПС. Не се спори и относно факта, че в хода на тази проверка Г. е бил тестван с Дрегер Дръг Тест с фабр. № ARLK - 0016, като тестът реагирал положително на метамфетамин. Категорично се установява от гласните и писмени доказателства, че подсъдимият не е приел показанията на техническото средство и е дал биологични проби за кръв и урина.

Заключението на вещото лице по назначената съдебно – химическа експертиза, с което се установява отрицателен резултат за наличието на наркотични вещества в кръвната проба на подсъдимия и положителния резултат за наличието на амфетамин, метамфетамин и специфичен метаболит на тетрахидроканабинол (активна съставка на канабис/марихуана в пробата от урина, не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда.

При това положение спорният момент в настоящото производство дали действително на процесната дата подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред. За да е съставомерно деянието по основния състав на чл. 343б, ал. 3 НК е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества от подсъдимия, като съгласно редакцията на посочената правна норма към момента на извършване на деянието – 04,01,2023 г., същата не е съдържала изискването за установяване на употребата на наркотично вещество да става по надлежния ред, а това изискване изрично е въведено в закона с изменението на НК, обнародвано в ДВ, бр. 67, 2023 г. Независимо от това, и преди изменението на закона установяването на употребата на наркотични вещества се е осъществявало по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози (Наредбата), като същата съдържа подробна регламентация на използваните методи. Този ред, и конкретно чл.

23, ал. 1 от Наредбата, не е бил променян от приемането на подзаконовия нормативен акт до настоящия момент. Съобразно чл. 23, ал. 1 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техните аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.

В настоящият случай, след като подсъдимият е оспорил резултата от теста с техническо средство - Дрегер Дръг Тест с фабр. № ARLK - 0016, направен от полицейския служител – свидетелят Б., при решаване на въпросите за отговорността на дееца не може да бъде пренебрегнат установения в чл. 3а, т.

2 от Наредбата , а именно задължително провеждане на съответно лабораторно изследване на предоставени от дееца проби от урина и кръв.

Безспорно между страните и видно от заключението на назначената химическа експертиза такива проби са били иззети по съответния ред от подс. Г. и са били предмет на експертно изследване, при което вещото лице е констатирало, че в пробата урина е установено наличието на амфетамин, метамфетамин и специфичен метаболит на тетрахидроканабинол (активна съставка на канабис/марихуана, докато в пробата кръв не е доказано наличието на наркотични вещества и/или техните метаболити. При положение, че нито една от страните не твърди да са допуснати нарушения при изземването на пробите кръв и урина от подсъдимия, при документирането на това обстоятелство и/или при предаването на пробите за извършване на експертното изследване, нито се оспорва компетентността на вещото лице и приложените от него научни методи, валидността на отрицателния резултат от кръвната проба не 3 може да се счита компрометирана, включително и от показанията на полицейските служители, че в хода на проверката били установили, че подсъдимият е имал предходни осъждания за шофиране след употреба на наркотични вещества.

От друга страна подсъдимият още от самото начало поддържа твърденията си, че не е употребявал наркотични вещества и няма обяснение защо теста е реагирал положително – заявил го е пред полицейските служители, такава е била тезата му в хода на досъдебното производство, а и пред съда.

Следователно и доколкото по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата урина, на база на които прокурорът претендира доказаност на обвинението, не може да се направи извод, че по безспорен и категоричен начин са доказани елементите на изпълнителното деяние, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Независимо, че цитираното доказателствено правило се съдържа в подзаконов нормативен акт, по-високата степен на обективност на негативния резултат от кръвното изследване относно този основен релевантен факт, е призната изрично в Наредбата, приета по силата на законова делегация, установена в чл. 174, ал.

4 от ЗДвП като гаранция за ефективност на разследването.

В този смисъл е налице трайна съдебна практика през последните години - Решение № 47 от 30.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 1033/2024 г., III н. о. , Решение № 490 от 20.12.2023 г. на ВКС по н. д. № 647/2023 г., I н. о., Решение № 529 от 29.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 757/2024 г., I н. о., НК, Решение № 404 от 7.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 665/2023 г., II н. о., НК, Решение № 87 от 12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о.