Определение № 1945 от 15.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1945 гр. София, 15.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002101239 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 621 от 10.01.2025 г., подадена от ДП „Национална компания „Железопътна Инфраструктура” чрез главен юрисконсулт при УДВГД-Пловдив П. М. - Т., срещу въззивно Решение № 1199 от 25.11.2024 г. по в.гр.д.№ 913/2024 г. на Апелативен съд – София, с което (посредством потвърждаването на Решение № 6261 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 12503/2021 г. по описа на СГС, I-23 състав) са уважени искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от М. И. И. против ДП „Национална компания „Железопътна Инфраструктура”, в качеството му на възложител на работа, като му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 180 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 04.03.2017 г. до окончателното заплащане, от която сума 80 000 лв. са за болките и страданията, които е претърпял при произшествие на жп-линия на 04.03.2017., а 100 000 лв. са за болките и страданията от смъртта на майка му при същия инцидент.

Ответникът по касация М. И. И. е подал писмен отговор чрез адвокат А. А. от САК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира се присъждането на възнаграждение съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

По делото е установено, че на 04.03.2017 г. около 11 ч., на охраняем железопътен прелез в с.

Ковачево, общ. Септември, обл. Пазарджик, ищецът, заедно с двамата си родители, пътували с притежавания и управляван от него лек автомобил от гр. Пазарджик към гр. Белово. При приближаване на прелеза на км. 107+530 при с. Ковачево ищецът установил, че бариерата е вдигната и съответно предприел преминаване през прелеза. В същото време приближавал 1 влак № 10392 от „БДЖ ПП“ ЕООД - локомотивно депо София, тръгнал от гара Пазарджик за гара Септември. Машинистът на влака подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар, при който на ищеца били нанесени значителни телесни увреждания, а майка му С. М. И. починала на място. С присъда № 1 от 15.01.2019 г. на ОС Пазарджик подсъдимият Й. Д. В. е признат за виновен в това, че на 04.03.2017 г., като прелезопазач на охраняем жп прелез с. Ковачево, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - обслужване на охраняем прелез, по непредпазливост е причинил смъртта на С. М. И.. В резултат от ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: травматичен шок; изкълчване на лявата глезенна става; счупване на външния кондил на левия голям пищял; разкъсно - контузна рана на лявата предмишница и длан долна 1/3; двойно счупване на лявата лакътна кост; полифрагментно счупване на 4 и 5 предкиткови кости; непълно разкъсване на сухожилията на 4 и 5 пръсти; счупване на 3-4-5 леви ребра; счупване на 2-3-4-5-6-7 десни ребра; контузия и разкъсно-контузна рана на главата; сътресение на мозъка. Травматичните увреждания са причинили на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 4-6 месеца, трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3-5 месеца, трайно затруднение на движенията на снагата за 2 - 2,5 месеца и болки и страдания. Причина за смъртта на майката на ищеца е тежка съчетана закрита черепно-мозъчна, лицево-челюстна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма довела до масивен вътрешен кръвоизлив и остра сърдечно-съдова недостатъчност. Механизмът на ПТП е установен от заключение на А.. Събрани и обсъдени са гласни доказателства както за претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с неговото телесно увреждане и във връзка със смъртта на майка му, така и по възражението на ответника, че бариерата на прелеза е била спусната и пострадалият автомобил я е заобиколил, преди да се озове на релсите пред преминаващия влак.

Произнасяйки се по оплакванията във въззивната жалба, апелативният съд е уточнил, че основният спор се е съсредоточил по отношение на това дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и дали е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Макар решението на СГС да е обжалвано изцяло, прието е, че не е налице спор относно осъществяването на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, а оплакванията касаят единствено размера на претенциите. Подчертано е значението на влязлата в сила присъда за процесното деяние, обвързваща гражданския съд по въпросите, посочени в чл. 300 ГПК, както и безспорния факт, че Й. Д. В. е бил в трудовоправни отношения с дружеството към момента на увреждащото събитие, с което са доказани елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е посочено, че в уточнителна молба от 06.12.2021 г. ищецът е изяснил, че приема, че е налице съпричиняване, но търсените обезщетения са формирани след приспадане на това съпричиняване. Така обезщетението за вреди от смъртта на майка му по принцип е 150 000 лв., но след приспадане на 1/3 принос към тези вреди от негова страна, търси сумата от 100 000 лв. Относно обезщетението за болки и страдания от собствените му телесни 2 увреждания обезщението е 120 000 лв., но след приспадане на същото съпричиняване претендира 80 000 лв. СГС е приел, че съпричиняване има, макар и да не го е посочил като размер (процент или математическа дроб). Искането на дружеството „да се признае вина“ на ищеца И. противоречи на института на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изяснен в теорията и в съдебната практика. По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и практика по чл. 290 ГПК, съобразно която намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като не се изисква да има вина на пострадалия в тази насока (такава се изисква само за делинквента – чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случая, съпричиняването се изразява в това, че М.

И. като водач на лек автомобил, не се е съобразил с предупредителните пътни знаци за опасност А35 „Бализ“, указващи разстоянието от мястото, където са поставени, до железопътния прелез и който не е повишил вниманието си при преминаването, ако няма влак. В случая е налице и такова признание за принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който не надхвърля 1/3, колкото е посочил и ищеца, доколкото основната причина за катастрофата е това, че прелезопазачът не е спуснал бариерите преди прелеза, за да не преминават пътни превозни средства в съответния период от време. Ако прелезопазачът бе изпълнил служебните си задължения да спусне бариерите, то до инцидента е нямало да се стигне изобщо, тъй като водачът на автомобила И. е щял да спре пред спуснатите бариери, за да изчака преминаването на влака. Поради това е прието, че съпричиняване има в размер на 1/3.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД е дефинирано понятието „справедливост” съобразно указанията, дадени в ППВС 4/1968 г. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства и личността на увредения, е определянето на конкретен паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравниловка са невъзможни. Възможно е при сравнително еднакви по характер увреди да се присъди различно обезщетение при съобразяване с фактори от лично, семейно, професионално естество, трайността и характера на уврежданията и др. Обсъдени са събраните гласни доказателства досежно неимуществените вреди и заключението на СМЕ и е прието, че обезщетенията в размери от 150 000 лв. за неимуществените вреди от смъртта на майката и 120 000 лв. за претърпените от ищеца телесни увреждания не са прекомерни, предвид и годината на вредоносното събитие – 2017 г. и социално-икономическите условия в страната. В резултат от произшествието ищецът е загубил един от най-близките си хора – своята майка, което е довело до големи терзания, душевни страдания и мъка. Претърпените телесни увреждания са многобройни, отчетени са различните счупвания и осъществената операция. При отчитане на приетия принос от 1/3, обезщетенията са определени на 100 000 лв. и 80 000 лв. с произтеклото от това потвърждаване на първоинстанционния акт.

3

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

„Длъжен ли е гражданският съд, ангажиран с произнасяне по гражданскоправните последици от деликт, да приеме за доказани механизмът за настъпване на ПТП и виновният за това ПТП, въз основа на задължителната сила на влязла в сила присъда на наказателен съд, при положение, че по гражданското дело са открити нови обстоятелства и факти, които не са били открити в наказателното производство, изцяло променят фактическата обстановка, обосновават извод за виновно поведение не на ответника, а на ищеца и са предпоставка за ангажиране на наказателната му отговорност ?“

„Може ли производството по обусловено дело, образувано по иск с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, предявен в условията на чл. 300 от ГПК, да бъде спряно служебно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като в хода му са установени престъпни обстоятелства с приети от съда гласни доказателства, сочещи ищеца като извършител на престъпното деяние и са основание за възобновяване на наказателното производство, по което е постановена присъдата?“

„Следва ли служебно да се спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК ако по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред, тъй като фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от ищеца престъпление?“

„Може ли производството по иск с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, предявен в условията на чл. 300 от ГПК, да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като в хода му ответниковата страна представя доказателства - свидетелски показания, с които се цели установяване непълнота на доказателствата, върху които се основава присъдата на наказателния съд?“

„Счита ли се за престъпно обстоятелството, което е открито в гражданско производство, образувано по иск за обезщетение от деликт, ако това обстоятелство, макар и по своята същност да не е с престъпен характер, но последиците от него са довели до престъпен резултат, от който всъщност произтича деликта?“

„Представлява ли основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК наличието на данни, сочещи, че пострадалото лице е причинило деликта? Следва ли тези данни да бъдат взети под внимание от съда или при всички случаи той трябва да приложи чл. 300 от ГПК без да ги обсъди?“

„Когато престъпното обстоятелство е идентично с деянието, което е предмет на доказване по гражданско дело и това се установи в хода на гражданското производство, следва ли (необходимо ли е) служебно да се приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК?“.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК отсъства по така поставените въпроси. Когато се твърди това основание за допускане касационно обжалване, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в 4 какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т.