Решение № 559 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100502169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД срещу решение № 18998/19.11.2023 г., постановено по гр.д. № 13565/2023 г. по описа на СРС, 153-и състав, в частта, с която са уважени предявените от ЗАД „А.“ АД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ЗАД „Д.Б.:

Ж. И З.“ АД дължи на ЗАД „А.“ АД сумата от 176,28 лв. представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка за настъпило на 11.12.2017 г. в гр. Варна застрахователно събитие, поради виновно и противоправно поведение на водач на л.а. „Нисан“, модел „Алмера“ с рег.

№ В **** ВН, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, както и за сумата от 53,71 лв. – обезщетение за забава за плащане на същата главница за периода от 02.12.2019 г. до 02.12.2022 г., ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66391/2022 г. по описа на СРС, 153 състав.

Въззивникът излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в уважената му част и е незаконосъобразно, 1 необосновано и неправилно. Сочи, че съдът неправилно не е отчел направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника, като по този начин е допуснал нарушение на процесуалния закон, доколкото не е взел в предвид поведението на водача застрахован при дружеството-ищец въпреки наличието на доказателства за това по делото. Твърди още, че допуснатата САТЕ не е дала категоричен отговор какъв точно е механизма на увреждане на застрахованото при ищеца МПС. Не било проведено пълно и главно доказване по делото от страна на ищеца и не бил категорично доказан механизма на ПТП. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност да бъде намален размерът на обезщетението.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД не е депозирала писмен отговор. В хода на въззивното производство не е заявила становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът проверява и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, СРС е обсъдил всички събрани в производството доказателства, в тяхната цялост, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивния състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря в цялост. Съдът ще обсъди доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по 2 имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга. Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е било застраховано по застраховка „Каско“ при ЗАД „А.“ АД.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. С чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е отделено за безспорно наличието на валиден договор за имуществено застраховане за л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № В **** НС, в изпълнение на който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и наличието на валиден договор с ответника за застраховка Гражданска отговорност за л.а. „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № В **** ВН към датата на процесното ПТП. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е погасил регресната претенция на ищеца до размера на сумата от 282,28 лв.

От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол от 11.12.2017 г., уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско“ от 13.12.2017 г., 2 броя описи на щетите по претенция № 13017030109824 от 13.12.2017 г., възлагателно писмо от 13.12.2017 г., фактура № 100000786 от 26.07.2018 г., калкулация за извършения ремонт, доклад по щета № 13017030109824 от 19.11.2018 г., заключението на изслушаната по делото САТЕ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. Н. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 11.12.2017 г., в центъра на гр. Варна, на ул. „Македония“ настъпило ПТП, в резултат на което бил увреден застрахованият при ищеца лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № В **** НС в задната лява част.

В случая от страна на участниците в ПТП е бил съставен двустранен констативен протокол /л. 8 по делото пред СРС/, което е допустимо в рамките на закона, тъй като няма пострадали лица, в ПТП участват само две превозни средства, няма увредено друго имущество, освен процесните МПС-та, като и двете МПС-та са в състояние да се движат на собствен ход след произшествието, и двамата водачи не са употребили алкохол и упойващи вещества.

От съдържанието на протокол за ПТП от 11.12.2017 г. съдът приема, че лек автомобил марка „Тойота“ с рег. № В **** НС се е намирал в спряно състояние на ул.

„Македония“ (в раздел „Б“ от протокола изрично е отбелязано, че същият е бил паркиран в т. 9). След удара по л.а. „Тойота“ с рег. № В **** НС били констатирани увреди по задна броня и заден ляв панел, а управляваният от св. Низамова л.а.

„Нисан“, рег. № СВ **** ВН, получил деформация в предна дясна част. Получените от л.а. „Тойота“ увреди се установяват и от преписката по образуваната от ищеца щета № 3

13017030109824 по имуществената застраховка. В радел „А“ от двустранния констативен протокол в полето „забележка“, водачът на л.а. „Нисан“ с рег. № В **** ВН изрично е отбелязал, че е виновен за настъпилото ПТП и не е употребил алкохол.

В декларация до застрахователя за настъпило ПТП, водачът на л.а. „Тойота”, модел „Ярис“ е посочил, че паркираният от него на ул. „Македания“ автомобил е бил ударен от л.а. „Нисан“, модел „Алмера“, за което е съставен ДКП.

От показанията на разпитания чрез проведен разпит по делегация от РС-Варна, свидетел Е.Ю.Д. се установява, че на процесната дата, около 17:00 ч. същата паркирала л.а. „Нисан“, модел „Армера“ с рег. № **** ВН в центъра на гр. Варна, в близост до заведение „Графити“. Твърди, че не е разбрала за съприкосновението си с друг автомобил, а е научила за това, когато по-късно се е обадил полицейски служител и я е помолил да се върне на мястото, за да бъде попълнен двустранен констативен протокол, заедно със собственика на другия автомобил, участник в процесното ПТП. Заявява, че се е върнала и е попълнила с другия собственик на двустранен констативен протокол. Съдът е предявил на свидетелката за запознаване представеният по делото двустранен констативен протокол от 11.12.2017 г. и същата е потвърдила, че подписът в графа 15 е неин.

Изготвената САТЕ установява, че посочените щети по л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № В **** НС от техническа гледна точка могат да настъпят и са в причинно-следствена връзка с така описания механизъм на ПТП и схемата към протокола за ПТП. По отношение на въпроса за определяне стойността на описаните щети по л.а. „Тойота“, модел „Ярис“, по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието е определена сумата от 443,56 лв. В случая експертното заключение напълно си кореспондира с останалите доказателства по делото.

С оглед показанията на разпитания свидетел, съставения констативен протокол за ПТП, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза съдът намира за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 11.12.2017 г. на ул.

„Македония“ пред хотел „Галерия Графит“ е бил паркиран л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № В **** НС. В същото време при движение по ул. „Македония“ с посока ул.

„Княз Борис“ се е движил л.а. „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № В **** ВН. Поради неспазване на достатъчно странична дистанция при извършване на маневра за паркиране, водачът на л.а. „Нисан“, допуска леко ПТП с л.а. „Тойота“. Ударът е нанесен с предната дясна част на л.а. „Нисан“ в задната лява част на л.а „Тойота“.

Настъпва ПТП с материални щети.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по отношение на механизма на ПТП и вината за настъпването му. Изцяло неоснователно е твърдението на въззивника, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от 4 страна на ищеца по отношение на твърдяното от страна на ответника обстоятелство за виновно поведение на водача, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства, в т. ч. гореобсъдения двустранен констативен протокол за ПТП и заключение на САТЕ, възраженията на ответника, че вината за настъпването на ПТП изцяло била на водача на МПС „Тойота“ с рег. № В **** НС, който е нарушил правилата на ЗДвП и ППЗДвП и е съпричинил процесното ПТП, останаха недоказани.

Установената от нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина не е оборена от събраните по делото доказателства.

Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения от ищеца иск, се явяват доказани.

При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума.

Съгласно заключението по съдебно-автотехническата експертиза, приета в първоинстанционното производство, средната пазарна стойност на описаните щети по л.а. „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № В **** НС по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието възлизат на сумата в размер на 443,56 лева, а с включени 15 лв. ликвидационни разноски – на сумата от 458,56 лв.

По делото няма спор, че извънсъдебно ответникът е възстановил на ищеца сумата от 282,28 лв., поради което е останала дължима сумата от 176,28 лв.