Решение № 382 от 26.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Благоевград, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500194 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД против Решение №8932/07.10.2022г., постановено по гр.д.№ 476/2021 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, в частта с която иска е уважен за размера над 2000 лв. до 4000 лв.

Жалбоподателят оспорва приетите от РС за доказани и подлежащи на обезщетявани факти, които се установяват от недопустимите свидетелски показания на майката пострадалия, предвид, че тя участва по делото като процесуален субституент - процесуалните действия на ищеца, тъй като е непълнолетен се извършват и с нейно съгласие.

Затова не следва да се приема за доказано, че пострадалият нямал здрав и дълбок съд, отказвал дълго време да се качи на мотор, въпреки че е състезател по мотокрос, и нямал успехи за 2020 г. Освен тва тези обстоятелства от показанията на майка му се опровергават от показанията на св. Полимеров, който установява, че пострадалият Г. след инцидента продължил да кара мотор и не е забелязал да има психичеки проблеми. Не се доказват да са настъпили описаните в исковата молба за ищеца последици на страх и уплаха от случилото се, панически страх от пътуване с приетите превозни средства.

1

Сочи, че

РС шаблонно е посочил критериите относими към справедливия размер обезщетение и напълно е игнорирал стандарта на живот и конкретните икономически условия на страната към момента на инцидента, като не е съобразил, че към датата на инцидента минималната работна заплата е в размер на 610 лв., нито е съобразил действително претърпените от пострадалия болки и неудобства, съответно пълното възстановянане на здравословното му състояние за 15-20 дни.

Затова моли за се отмени решението за назмера над 2000 до 4000 лв и се постанови отхвърлянето му.

Въззиваемият оспорва жалбата като твърди, че РС правилно е приложил критериите залегнали в чл. 52 ЗЗД, като уврежданията правилно са приети за установени предвид събраните гласните доказателства и изслушаното експертно заключение.

Жалбата е допустима.

За да се произнесе по доводите в жалбата, касаещи правилността на решението по отношение на размера на присъденото обезщетение, БлОС съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинените на пострадалия Г. Ш. болки и страдания вследствие на пътен инцидент станал на 23.7.2020 г.

Няма доводи по приетите от първоинстанционния съд факти, че Д.П. на 23.7.2020 г. управлявайки собствения си мотоциклет, поради несъобразена скорост е загубил контрол над мотоциклета, пада на пътното платно, при което е пострадал возещият се зад него ищец Г. Ш.; че за мотоциклетът към датата на инцидента е имало сключена застраховка „“Гражданско отговорност“ при ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД; че има отказ на застрахователното дружество да изплати на ищеца обезщетение, обективиран в писмо № 854/15.2.2021 г.

Няма доводи по приетото, че с това се доказва фактическия състав на основанието на предявения иск, визиран в чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ, според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на 2 писмена застрахователна претенция и отказ на застрахователя; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащто ППС и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие съотв. доказване на деликт по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

Доводите са срещу присъдениата сума над размера от 2000 до 4000 лв.

Довода за недопустимост на свидетелските показания на майката на ищеца, която участва по делото като процесуален субституент, наред със сина си, който е носител на спорното право - е основателен. Видно е, че в съответствие с чл. 28, ал. 2 от ГПК, поради непълнолетието на ищеца той извършва процесуалните действия със съгласието на майка си.

Субстититуентът става страна, поради което спрямо него важат правилата за страна в т.ч. и правилата по чл. 176 и сл. от ГПК, т.е. има въможност да дава обяснения по делото, което изключва възможността да свидетелства.

Ето защо съдът счита, че показанията на майката на ищеца, според които пострадалият й син нямал здрав и дълбок съд, отказвал дълго време да се качи на мотор, въпреки че е състезател по мотокрос, и нямал успехи за 2020 г.; изпитвал е страх и уплаха от случилото се съотв. панически страх от пътуване с превозни средства не следва да се имат предвид. Показанията й са недопустими. Но дори да се приеме, обратното, то те не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от заключението на вещото лице и показанията на св. Полимеров. Още повече, че предвид механизма на инцидента, обстоятелствата и начина по който е станал – падане от мотор, възрастта на пострадалия към оня момент – 14 години, според съда не сочи като житейки логична последица на визираните от майка му за настъпили панически страх, уплах, нарушен сън; като следва да се отбележи, чеза липсата на успехи като състезатал на мотокрос, не се доказа да е последица от инцидента, тъй като няма доказателства за това пострадалия да е имал успехи преди инцидента, респ. доказателства, че притежава умения, които да сочат, че ако не бе настъпил инцидента щеще да вероятно да постигне успех. Освен това св. Полимеров не знае пострадалият да е 3 пропускал състезания по мотокрос, нито е забелязал да е имал някаква уплаха и страхове , за каквито майка му сочи.

БлОС съобрази изслушаната медицинска експертиза, от която се установява, че пострадалият е получил следните травматични увреждания: охлузвания на дясна предмишница; разкъсно -контузна рана на лява длан, разкъсно-контузна рана на палеца на левия крак; че обичайно при този вид травми се слага стерилна превръзка; че непосредствено след инцидента и през следващите няколко 2-3 дни Г. е изпитвал болка в травмираните области, която е била умерена, след които е започнала да отшумява като е било възможно в рамките на около една седмица да е приемал противовъзпалителни средства; че възстановителния период при този вид травматични увреждания е от порядъка на около 15-20 дни; че не се налагало рехабилитаци, нито има документация за друго лечение.

При тези факти, БлОС счита жалбата на нарушаване на чл. 53 52 от ЗЗД за основателна.

Според цитираната норма обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост

Това съобразно т.11 от ППВС № 4/1968 г. предполага да направи конкретна преценка на обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, наличие на допълнително влошаване на здравето, причинените морални страдания; възраст на увредения, общественото му положение и др. От значение при преценката за справедлив размер на обезщетението са и всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

4

От механизма при който е станало ПТП-та и от характера на причинените на ищеца травматични увреждания- охлузване и то само на лява предмишница, контузно разкъсна рана на дланта на другата ръка и на палеца на левия крак, респ. настъпилото пълно възстановяване за 15-20 дни, и бързо отшумяване на болката, която е била с умерен интензитет, съдът счита, че сумата от 2000 лв. е достатъчна за да репарира тези му страдания и социални неудобства, при отчитане на минималата работна заплата към датата ни инцидента от 610 лв.

С така определените размери съдът счита,че напълно и адекватно се възмездяват всички претърпяни от ищеца неимуществени вреди като отчита и обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип деяния.

Ето защо жалбата е основателна, поради което съдът отменя решението в атакувата част, с която иска е уважен за сумата над размера от 2000 лв. до 4000 лв., и постановява отхъврлянето му.

С оглед така постановения резултат и съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва решението да се отмени и в частта с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД е осъдено да заплати на РС-Гоце Делчев сума за държавна такса и разноски по делото над размера от 171, 70 лв. /за държавна такса над размера от 80 лв. и за разноските над размера от 91,70 лв. / и в частта с която е осъдено да заплати на Г. Н. Ш. сума за възнаграждение за осъществената му безплатна правна помощ над размера от 166 лв.

С оглед изхода на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият ще следва да се осъди да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД направените разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на 40 лв. Видно е, застрахователното дружество се представлява от адвокат като няма дани да е уговорено и платено възнаграждение, като то не се следва да се определи както е поискано на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като не са налице предпоставките на разпоредбата -юридическото лице да е защитавано от юрисконсулт

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС РЕШИ:

5

Отменя решение №8932/07.10.2022г., постановено по гр.д.№ 476/2021 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, в частта с която иска е уважен за размера над 2000 лв. до 4000 лв., в частта с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД е осъдено да заплати на РС-Гоце Делчев сума за държавна такса и разноски по делото над размера от 171, 70 лв. / за държавна такса над размера от 80 лв. и за разноските над размера от 91,70 лв. /; в частта с която ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД е осъдено да заплати на Г. Н. Ш. сума за възнаграждение за осъществената му безплатна правна помощ над размера от 166 лв. като вместо това постановява:

Отхвърля предявения от Г. Н. Ш. лично и със съгласието на законния му представител А. Г. Ш. иск против ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД за заплащане на сумата над размера от 2000 лв. до 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на ПТП, станало на 23.5.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.4.2021 г. до окончателното й заплащане като неоснователен.

Осъжда Г. Н. Ш. лично и със съгласието на законния му представител А.

Г. Ш. да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.”, ЕАД направените разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на 40 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6