Решение № 2804 от 13.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 890/2023
- Вид
- Решение № 2804
- Подписан
- 13.06.2023
- В сила
- 07.05.2024
- Състав
- ЦВЕТЕЛИНА ЗАХАРИЕВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2804 гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110200890 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Ц. Ц. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6387477 на СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се иска отмяна на ЕФ, като се твърди, че същият е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Излагат се конкретни съображения – че ЕФ не съдържа задължителните реквизити и е с неясно съдържание относно мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението – липсвали географски координати. Счита, че доколкото нарушението е установено с мобилна камера, контролният орган е следвало да състави АУАН, а не ЕФ.
Твърди, че липсват данни за изправността на техническото средство, както и за позиционирането му, поради което не могло да се установи дали е било разположено в контролирания участък от пътя.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от юрк. И. – процесуален представител на директора на СДВР, е взето становище в насока на доказаност на нарушението, авторство и вината на нарушителя, поради което се иска потвърждаване на ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № СО **** СН към 26.09.2022 г. бил собственост на жалб. П. Ц. Ц.. От приложените материали по АНП безспорно се установява, че на 26.09.2022 г., в 20:48 ч. лек автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № СО **** СН се е движил в гр. София по бул.
„Черни връх” с посока на движение от ул. „Св. Наум“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, като при № 11 е била измерена скорост на движение на автомобила 75 км/ч, като след приспаднат толеранс от 3 км/ч, е приета скорост от 72 км/ч, при максимално разрешена скорост 50 км/ч, валидна за населено място. Скоростта била измерена с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193.
Нарушението било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5337872, влязъл в сила на 15.12.2021 г., с който жалбоподателят Ц. е бил санкциониран за същото по вид нарушение – по чл. 21 от ЗДвП.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 26.09.2022 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, от който се установява мястото на контрол – бул. Черни връх до № 11, посоката на движение на контролираните МПС, че средството е работило в стационарен режим.
Техническото средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 13.06.2027 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като системата е преминала периодична (последваща) проверка на 15.03.2022 г. От приложения по делото протокол № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при ГД МИУ – БИМ е видно, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 08.12.2022 г., като на 22.12.2022 г. била изпратена жалбата срещу ЕФ (видно от представеното копие от разписка от куриерска фирма „Спиди“).
2
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства - свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 26.09.2022 г., протокол № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при ГД МИУ – БИМ, справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена от легитимно лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения образец със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е описано подробно и конкретно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за 3 установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административно наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства, способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. Ето защо съдът не приема изложеното в жалбата възражение в тази посока.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските 4 координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП , посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации тип Кордон М2 сер. № МД 1193, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радаркамера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената снимка към процесния ЕФ, измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 75 км/ч, в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 72 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 72 км/ч, т. е. отчетено е превишение от 22 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.