Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1371 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1254/2024
Вид
Определение № 1371
Подписан
04.06.2024
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 16 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 16, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 16, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 274 и сл. · Кодекс на международното частно право
  • чл. 28 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 19 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл.430 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501254 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 28 КМЧП.

С определение № 184 от 9 април 2024г. по т. д. № 13/2024г. Окръжен съд - Благоевград е прогласил, че Окръжен съд-Благоевград не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба с вх.

№768/19.01.2023г., подадена от „ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК 831663282, със седалище в гр. София, срещу Г. У. М., гражданин на Република Северна Ирландия, роден на ********г. в Дери, с адрес: Северна Ирландия, ***, ***, ****, ул.“***“ №**, искове с правно основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД и прекратил производството по т. д. № 13/2024г. по описа на Окръжен съд-Благоевград поради липса на международна компетентност.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца „ИНВЕСТБАНК“АД с искане за отмяната му като незаконосъобразно.

Частният жалбоподател обосновава компетентността на българския съд с нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и на чл. 15 КМЧП, а и с клаузата на чл. 25 от договора, чието изпълнение се търси, счита още, че преди да се връчи препис от исковата молба съдът не може да се обяви за некомпетентен да разгледа потребителския спор, тъй като не се касае за изключителна компетентност.

Софийски апелативен съд намира, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, а по същество основателна.

За да постанови определението си, съдът е приел, че ответникът, 1 гражданин на Република Северна Ирландия, който не е гражданин на страна – членка на ЕС, не е имал и няма статут на пребиваване в страната, съответно няма регистриран адрес на територията й, т.е. ответникът няма обичайно местопребиваване в РБ. Приел е още, че ответникът има качеството на потребител като кредитополучател по договор, чието изпълнение се търси с предявените искове. На основание чл. 28 КМЧП е формирал извод, че спорът по исковете на българско юридическо лице не е подведомствен на български съд, като за този извод е изходил от нормата на чл. 4 и чл. 16 КМЧП и от факта, че не е налице избор на приложимо право и на съд след възникване на спора.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Предявени са на 19.01.2023г. искове, с които се търси реално изпълнение на задължения по договор за кредит, предоставен за закупуване на недвижим имот в РБ, по който ответникът е потребител (доколкото може да се приеме, че целта на договора не е свързана с негова търговска или професионална дейност). Ищец е юридическо лице – банка, регистрирана в Република България. На етапа, на който е прекратено производството от първоинстанционния съд, - подадена искова молба и извършена проверка за регистрирани адреси в РБ и статут на пребиваващ в страната за ответника, се налага извод, че се касае за ответник – гражданин на държава, която понастоящем не е страна членка на ЕС – на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, който не е имал предоставен статут на пребиваване в РБ и заявени адреси на територията на страната (така писмо – отговор на питане на първоинстанционния съд, изготвено от МВР – ОДМВР Благоевград). Исковете са предявени след приключване на преходния период (приключващ на 31.12.2020г. ) съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и Европейската общност за атомна енергия, което води, на настоящия етап и според наличните данни по делото, до неприложимост към спора на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела – арг. чл. 67, т. 1, б. „а“ вр. чл. 126 от Споразумението. Общ критерий за определяне на международната компетентност по силата на посочения регламент е местоживеенето на ответника, а не неговото гражданство (чл. 4 вр. чл. 62), това е и критерият за 2 учредяване на компетентност по дела във връзка с потребителски договори (чл. 18), а ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка (чл. 6). При това положение, на настоящия етап и с оглед данните по делото, се налага извод, че българският съд, сезиран с искове от ЮЛ, регистрирано в РБ, е компетентен да се произнесе по тях на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, към който препраща и нормата на чл. 16, ал. 1 КМЧП, уреждаща компетентността по дела за права на потребители.

След връчване на препис от исковата молба и установяване на реалното местоживеене на ответника, - който според данните по делото не живее на територията на РБ (въпреки закупен от него недвижими имот), при съобразяване и на процесуалното му поведение срещу исковете (оспорване/неоспорване на компетентносттаа на сезирания съд в хипотеза на местоживеене в държава членка), ще се определи окончателно и приложимата нормативна уредба за определяне на международната компетентност на съда за разглеждане на настоящия исков процес с ответник потребител, съответно международно компетентен ли е сезираният съд да се произнесе по спора.

Следва да се отчете в случая и, с оглед позоваването от ищеца на клауза от процесния договор, с която обосновава международната компетентност на българския съд, че при спорове във връзка с потребителски договори, споразумение за избор на съд е валидно, ако е сключено след възникване на спора (вж. чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1215/2012; чл. 16, ал. 2 КМЧП ).

По изложените съображения, САС прие, че атакуваното определение е постановено преждевременно на основание чл. 28 КМЧП - преди да се връчи препис от исковата молба. С него, въпреки че съдът се е позовал на норми, основания за учредяване на международна компетентност на българския съд, е счел, че не е компетентен да разгледа делото, поради което то подлежи на отмяна като незаконосъобразно, а делото на връщане за продължаване на съдопроизводствените действия по него, при съобразяване и на изложените мотиви към настоящото определение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 184 от 9 април 2024г. по т. д. № 13/2024г. на Окръжен съд - Благоевград.

ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия съобразно мотивировъчната част на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4