Решение № 1357 от 08.06.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100514631 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.08.2021 г. по гр.д. № 53019/2020 г., СРС, I ГО, 40 състав е осъдил „П.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, да заплати на Г. И. С., EГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* ******* на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, загуба на тонус и настроение, необщителност, душевни болки и страдания, следствие от неверни и позорящи твърдения, накърняващи репутацията и доброто му име, изразени в статия от 22.04.2020г. в електронния сайт - pik.bg, издаван от ответното дружество, със заглавие: „Шокиращи разкрития за приближения на Ц. бивш кмет на Ямбол (СНИМКИ)“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 29.10.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 158,33лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.04.2020г.-28.10.2020г., като е отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен от 10 000лв. и иска за обезщетение за 1 забава за разликата над уважения размер от 158,33 лв. до пълния предявен от 527,78 лв.

Осъдил е „П.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* да заплати на Г. И.С., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. ******* *********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 135лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. Осъдил е Г. И.С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* ********* да заплати на „П.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 865,20 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Решението, в частта, в която СРС, I ГО, 40 състав е отхвърлил предявените от Г. И.С., ЕГН ********** срещу „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ******* искове за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания по повод публикуван от „П.Н.“ ЕООД материал в елекронния сайтpik.bg, озаглавен „Шокиращи разкрития за приближения на Ц. бивш кмет на Ямбол (СНИМКИ) за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен от 10 000 лв., относно иска за заплащане обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.04.2020 г. до 28.10.2020г. за разликата над уважения размер от 158,33 лв. до пълния предявен от 527,78 лв. и в частта, в която Г. И.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „П.Н.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 865,20 лв., представляваща сторени от ответното дружество разноски е обжалвана от Г. И.С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ******* *********, ап.11, чрез пълномощника по делото адвокат С. К., със съдебен адрес: гр.София, бул.А.********* с мотиви, изложени в жалбата, като се твърди, че оплакванията срещу решението са свързани с изводите на съда, че част от съдържащите се в статията изявления не прекрачват очертаните в чл.39, а.2 от КРБ граници на правото на свободно изразяване, съответно за разпространението им ответното дружество не носи отговорност, както и с размера на определеното от съда обезщетение на неимуществени вреди.

Счита за неправилен извода на съда, че разпространяването на израза „продължава със своите глупости“ не е противоправно и не съставлява основание за ангажиране отговорността на ответното дружество в качеството му на издател на сайта „ pik.bg“.

Сочи, че свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в ч.39, ал.2 от КРБ, когато се използва за накърняване правата и доброто име на другиго. Определяйки дейността на Г.С. в качеството му на кмет на Община Ямбол пред три последователни мандата, обобщено като 2

„глупости“, авторът омаловажава всички постигнати от него резултати в продължение на 12 години, а чрез използване на глагола продължава се дава негативна оценка на неговата дейност. Моли съда да приеме, че изразът „продължава със своите глупости в града“ има позорящ характер, уронва честта и достойнството на ищеца, съдържа обидни думи, използвани не да се даде оценка, а целта е да се накърнят правата и доброто му име.

Неправилно съдът е приел, че изложените в статията фактически твърдения, както и съпътстващите ги оценки, извън посочените в решението, не са основания за ангажиране отговорността на „П.Н.“ ЕООД, доколкото „част от тях не се отнасят пряко до ищеца, а до други лица, а останалите -“че има пръст в сметоизвозването и депото за отпадъци“ нямат клеветнически характер и не представляват обида. Не приема извода на съда, че не се отнасят пряко до ищеца твърденията в статията, че „Освен луксозната бизнес сграда, бившата фирма на инж. Г.С. „Б. 37" ЕООД добавя към активите си апетитни земи на топ локация на АМ Тракия в близост до туристическото село Кабиле. Придобива ги от ямболския бизнесмен Х.Д.. Х.Д. е собственик на нов хотел в централния парк на града, носещ името „Парк хотел Ямбол". Д. получава разрешение за строеж в парка по съмнителен начин под закрилата на Г.С.. За осъществяване на строежа съдейства главният архитект на Ямбол Cm. Ж., без да се съобразява с изискванията на закона. Набързо архитектът дава разрешение за отстъпено право на строеж. Предложението към Общински съвет и този път е внесено лично от инж. Г.С. . " Твърденията касаят предприети, според автора на статията, лично от Г.С. действия , насочени към издаването на разрешение за строеж в централния парк на гр. Ямбол в полза на притежавано от Х.Д. търговско дружество - ,,Д. получава разрешение за строеж в парка по съмнителен начин под закрилата на Г.С.." Статията внушава, че Г.С., в качеството си на длъжностно лице - кмет на община Ямбол, е оказал влияние върху Общинския съвет-гр.Ямбол, за приемане на решение за учредяване на право на надстрояване в полза на фирмата на Х.Д. „Р.И.“ в централния парк на гр.Ямбол, както и върху главния архитект на гр.Ямбол, който „набързо издава разрешението за строеж“ и „съдейства за осъществяването на строежа“, „без да се съобразява с изискването на закона“ и всичко това е с цел да се облагодетелства фирмата „Б. 37“ ЕООД, за която се твърди, че е собственост на Г.С. или свързана с него, която в замяна получава апетитни земи на топ локация на АМ Тракия в близост до туристическото село Кабиле.

3

По този начин на ищеца е приписано извършването на длъжностно престъпление по чл.282, от НК, че в качеството си на длъжностно лице е превишил правата си с цел да облагодетелства свързано с него дружество във вреда на община Ямбол. Не е налице влязла в сила присъда за извършването на подобно деяние от страна на ищеца, поради което изложените твърдения имат клеветнически характер.

Твърденията, че „ с името на С. и на негови близки и роднини са свързани редица фирми и дейности. Негови приближени са сред собствениците на спирките на градския транспорт в Ямбол, същите, които раздават бързи кредити в Ямбол, а имат и апетитни дялове в хазартен бизнес", както и че Г.С. „има пръст в сметоизвозването и в депото за отпадъци чрез подставено лице", следва да бъдат разглеждани като едно цяло, доколкото са смислово свързани, макар и част от тях действително да касаят лица, различни от ищеца. Тези твърдения внушават, че в нарушение на чл.41, ал.1 ЗМСМА, който поставя ограничение пред кметовете на общини за извършване на търговска дейност за времето на мандата им, Г.С. непряко (чрез свои близки, роднини или подставени лица) е контролирал „редица фирми" (неназовани в публикацията), чрез които е извършвал търговска дейност - твърдение, което е категорично невярно и позорящо го в обществото, доколкото подкопават авторитета му на лице, заемало отговорно служебно положение, кмет на община.

Относно размера на присъденото с обжалваното решение обезщетение за причинени неимуществени вреди, счита, че същият е неоправдано занижен, несъобразен с принципа за справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД. Съдът не е обсъдил броя на осъществените противоправни актове, множество на брой твърдения и оценъчни съждения, изнасянето на които в публичното пространство излиза извън рамките на допустимата медийна свобода на изразяване, наличието на обидни квалификации по отношение личността на ищеца и неговата дейност и клеветнически твърдения, позорящи го в обществото. Не е обсъдил проявената спрямо Г.С. злонамереност, като целта, преследвана с процесната публикация е не да се даде журналистическа оценка на обективно установени факти, а да бъде предизвикана „сензация“ в обществото чрез унизяване и злепоставяне на въззивника/ ищец във връзка с дейността му като кмет, непредприемане на действия по заличаване на свързаните с Г.С. лични данни и публикуване на сайта на дружеството на други материали, представящи Г.С. в негативна светлина.

4

Обстоятелствата, които съдът не е съобразил в достатъчна степен при определяне размера на обезщетението са общественото положение на Г.С., който в периода 2007-2019 г. е заемал длъжността кмет на Община Ямбол, длъжност, към която обществото има завишени изисквания за почтеност и спазване на законите. Накърняването на честта, достойнството и доброто име на ищеца, станало с изнесената с процесната статия невярна информация, поради което част от приятелите, познатите и колегите му са се отдръпнали от него, което пък е предизвикало у Г.С. чувство на унижение, гняв и безпомощност, поради това, че се срива авторитетът му, както и чувство на неудобство и вина пред близките му предвид характера на изнесената в статията информация. Обвинението е дало отражение в професионалния живот на Г.С., като съдът не е съобразил, че в резултат на неправомерните действия на ответното дружество голяма част от хората, с които С. е планирал бъдещата си професионална реализация, са започнали да отказват присъствието си на уговорените с него срещи, защото не желаят да се ангажират с човек, злепоставен в обществото.

Обстоятелствата, по отношение на които съдът е формирал погрешни изводи са здравословното съС.ие на ищеца, като съдът неправилно е интерпретирал представените по делото медицински документи, поради което е достигнал до погрешни правни изводи относно настъпилите от публикуване на материала на „П.Н.“ ЕООД здравословни проблеми у ищеца. Дори и да се приеме, че част от психотравмените преживявания на ищеца са възникнали от друг фактор, съдът е бил длъжен да извърши преценка дали вследствие на осъщественото по-късно от „П.Н.“ ЕООД неправомерно деяние не е настъпило обостряне и задълбочаване на вече съществуващите психосоматични прояви. Счита за необоснован изводът на съда, че голяма част от информацията, посочена в Становище относно психологичния статус на Г.С., е дадена от самия ищец, като психологът е направил само обобщение на казаното от ищеца. В резултат на невярната информация изложена в публичното пространство, С. е развил „смесено тревожно депресивно разстройство“, преминал е през медикаментозна терапия. Относно продължителността на претърпените от Г.С. негативни изживявания, то съдът неправилно е намалил обезщетението като е приел, че по делото не се установява настъпилите от публикуваната статия вреди да са трайни или прекалено продължителни. Счита за недопустимо в хипотетичната 5 възможност да настъпят по-големи по интензитет вреди-трайни или продължителни във времето личностни изменения, да се отчита като фактор за определяне на по-нисък размер на обезщетение.

Относно процесуалните нарушения, се сочи, че същите се състоят в оставянето без уважение на искането за назначаване на съдебнопсихологическа експертиза с вещо лице психолог за установяване на изложените в исковата молба твърдения за настъпили сериозни отрицателни изменения в здравословното съС.ие на ищеца вследствие публикуването на материала на „П.Н.“ ЕООД. Ето защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК се моли да бъде назначена съдебно- психологическа експертиза с вещо лице-психолог, което след като се запознае с доказателствата по делото, в т.ч. приложената медицинска документация, дадените в производството свидетелски показания и след личен преглед на ищеца и извършване на съответните тестове, събеседване и справки навсякъде, където е необходимо, да даде отговор на следните въпроси: Каква е структурата на личността на въззивника/ищец? В резултат на психическо въздействие на публикацията от 22.04.2020 год. на „П.Н." ЕООД, причинени ли са на въззивника/ищец и ако да - какви, психически или психологически увреждания и в какво се изразяват същите?