Решение № 260 от 24.07.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Перник, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500339 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 246/19.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2433/2023 г. на Пернишкия районен съд е осъдена Община Перник да заплати на Т. М. К. на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 4453,74 лева - представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване върху собствената на ищцата 1/2 идеална част от поземлен имот с ид. *** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК /с номер по предходен план от *** , в кв. *** /, с площ на целия имот от 327 кв.м.

/застроена и незастроена част/ и с адрес на поземления имот: ***, за периода от 16.06.2018 г. до 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда /02.06.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 1125,96 лева за периода от 16.06.2018г. до 02.06.2023г., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, като е отхвърлил иска с пр. основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за разликата над 4 453,74 лева до пълния предявен размер от 9 810,00 лева и за периода след 02.06.2023г., като неоснователен. С решението на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

1

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община Перник, чрез адв. А. А., с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, както и в частта за разноските. Твърди се, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Излагат се твърдения, че въз основа на всички събрани по делото доказателства по делото е безспорно изяснено, че през процесния период общината не е използвала спорния поземлен имот под никаква форма, както и че същия никога не е бил ограден и достъпа до него е бил свободен. В продължение с въззивната жалба се сочи, че необосновано и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че е доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Намира изводите на първата инстанция за незаконосъобразни и необосновани, като счита, че същите са в противоречие с установените факти и обстоятелства чрез събраните по делото доказателства. Допълва, че при постановяване на своето решение съдът не е обсъдил в съвкупност всички налични по делото доказателства. Твърди се, че съдът не е изложил и мотиви по всички направени от Община Перник възражения по предявения иск. Сочи, че по делото е изяснено, че сградата е построена в процесния имот от община Перник преди 1989 г. без да е извършено отчуждително производство. Правят се твърдения, че владението на общината върху тази сграда след 21.03.1998 г. е било явно, непрекъснато повече от 10 г. със съзнание, че сградата е собственост на Община Перник. Излага, че по тези съображения през март 2008 г. Община Перник е станала собственик на сградата на основание давностно владение и допълва, че правото на собственост се установява с Акт за частна общинска собственост, приложен и приет като доказателство по делото. По подробно изложени аргументи за неправилност на атакуваното решение се иска същото да бъде отменено в обжалваните му части. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна - Т. М. К., чрез адв. К. Б., с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Всички направени в нея оплаквания се сочат за неоснователни. Твърди се, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че К. е собственик на 1/2 от спорния имот, като е придобила същия по наследство от своята майка С.П.С.. Сочи за установено по делото, че Община Перник е изградила сграда - магазин в същия имот, като го отдава под наем и по този начин се обогатява за сметка на собствениците на имота. Допълва, че след прекратяване на дейността на магазина сградата продължава да стои в имота и по този начин възпрепятства собствениците да упражняват своите права. С отговора се сочи, че има предходни дела, по които са постановени решения, с които Община Перник е осъдена да заплати на собствениците обезщетение за имота. В продължение се сочи, че в мотивите на решението си, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е приел, че от същите по категоричен и безспорен начин се установява, че К. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота. Навеждат се твърдения, че направените от Община Перник възражения, че е станала собственик на процесния имот са неоснователни и недоказани. Въз основа на подробно изложени съображения твърди, че представеният по делото акт за частна общинска собственост не касае сградата в имота на К., поради което 2 счита, че същият не представлява документ за собственост на процесната сграда издаден от Община Перник. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Не са спорни, включително и пред настоящата въззивна инстанция, установените от писмените и гласни доказателства и съдебните експертизи пред РС факти, че с нот. акт № *** , том *** , рег. № *** , дело № 10/2004 г. и по наследство от С.П.С., ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот с ид. *** по КККР на гр.Перник, с площ от 327 кв. м. /номер по предходен план *** , кв. *** /, като в нот. акт изрично е посочено, че правото на собственост се признава, без построената върху този имот масивна търговска сграда- магазин.

Със заповед № 467/11.05.1966 г. на Председателя на ГНС – Перник и протокол от 15.03.1966 г. е открита процедура за отчуждаване на имот № *** по кадастралния план на гр. Перник от 1946 г., от който процесният е част, за нуждите на ГТП "Градска търговия", ГТП "Здрава храна" и ГСП "Хлебна промишленост". С протокол от 15.03.1967 г. суми за обезщетение за отчуждението са били преведени на ДСК с платежно нареждане № 3670/17.03.1967 г., но липсват разписки за уведомяване на собствениците, както и че обезщетението е получено. Установено е, че въз основа на така започналата процедура е издадено строително разрешение № 97/25.04.1974 г., с което се позволява на СД "Търговия" при ОНС да построи магазин за стоки.

От първоначалната и допълнителна съдебно - техническа експертиза пред РС се установява, че строителството е извършено като процесният имот - ПИ с идентификатор *** по КК не е заграден и няма видими белези да е заграждан някога във времето от собствениците. Намира се в *** , гр.*** , като имота има частична асфалтова настилка пред сградата. В имота/по КК/ попадат частично Сграда с идентификатор *** по КК със ЗП 94м2 , на един етаж и Сграда с идентификатор *** по КК със ЗП 62м 2 .

Обща площ с която попадат двете сгради (по КК) е 96м2 .Сградата на място е една, представлява масивна конструкция,бетонни основи, колони, стоманобетонни греди, плоча над тях и хидроизолация с наклон в едната посока-назад. Измерена на място сградата е 159м2 . Терена на място е застроен с описаните по-горе сгради /по КК/, а на място една сграда. Има наклон, не е ограден. На място свободната площ се ползва от съседните места /собственици/ да си паркират леките автомобили и част е свободна.

3

С оглед на така установеното, въззивният съд намира, че е приложима нормата на чл.

2, ал. 2 ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, тъй като процедурата за отчуждаване на имота не е била спазена, както и не е установена законността на извършените строежи и ефектът на реституцията му настъпва по право. Община Перник е завзела имота, позовавайки се на извършено със заповед № 467/11.05.1966 г. на Председателя на ГНС – Перник и протокол от 15.03.1966 г. отчуждение на имота. Съгласно разпоредбата па чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) в редакцията й към посочения момент, за да се счита за отчужден определен имот, то собственикът му трябва да е бил реално обезщетен. По силата на §81, ал.

2, т. 2 от ППЗПИНМ (отм.) отчуждението се счита извършено със заплащането на паричното обезщетение в брой на правоимащите. Параграф 93, ал. 1 от ППЗПИНМ (отм.) предвижда възможността обезщетението да бъде внесено в ДСК при посочените в разпоредбата случаи.

За да породи действие това внасяне обаче, следва да са налице предпоставките на § 93, ал. 2 от ППЗПИНМ (отм.), а именно правоимащите да бъдат уведомени за това. В случая по делото не са представени доказателства, че правоимащите са били уведомени за внасянето на сумите в ДСК. Доколкото при док. тежест на ответника по делото няма доказателства дължимото се на правоимащите обезщетение за отчуждаването на имота да е било заплатено, то същото не е породило действие и правото на собственост на имота не е било придобито от държавата. Към момента на осъществяване на строителството в имота в периода 1960-70 г. ЗПИНМ и Правилника за приложението му, са изисквали издаване на строително разрешение въз основа на утвърдени проекти, определяне линия и ниво на строежа, обективирани в строителен протокол. При док. тежест на ответника липсват доказателства, а и твърдения, за установяване на положителния факт за спазване на установените в § 185 и § 186 от ППЗПИНМ (отм.) изисквания, от което следва, че строителството е незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и не се явява пречка за възстановяване правото на собственост на ищеца /в този смисъл Решение № 301 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., II г. о., ГК/.

От горното следва, че са налице посочените в чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ материално правни предпоставки за възстановяване правото на собственост върху незаконно отнетия процесен имот и че реституираните собственици на дворното място, респ. техните правоприемници са станали собственици и на извършените в имота незаконни строежи по приращение – чл. 92 ЗС, съобразно притежаваните от същите идеални части и на основание чл.2 ал.6 от ЗОСОИ от влизане на тази разпоредба в сила - 23.11.1997 г.

Предвид това е налице хипотезата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ за уреждане на отношенията между собствениците и ответника, който е извършил строителството, съгласно чл. 73 от ЗС. Разпоредбата на чл. 73 от ЗС дава право на ищеца като собственик да претендира от ответника, считано от посочената в разпоредбата на 2, ал. 6 от ЗОСОИ дата 25.02.1992 г., добивите, които е получил от вещта, както и обезщетение за ползите, от които е лишил собственика до датата, на която е предадено владението върху имота и сградите на ищеца. В случаите на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ законодателят изрично е посочил, че за добивите и обезщетенията намират приложение разпоредбите на чл. 73 ЗС, а те се отнасят до 4 задълженията на недобросъвестния владелец. Следователно самият законодател е определил извършителят на незаконните подобрения- строежи като недобросъвестен владелец и е посочил какви са задълженията му. Вземането по чл. 73, ал. 1 от ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа в чл. 59 ЗЗД на неоснователното обогатяване. Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като фактическата власт може да се упражнява чрез различни действия, включително както е в случая чрез застрояване от ответната община на имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. В случаите, когато в чужд имот се извършва застрояване, с което се пречи на ползването му, отговорен пред собственик на имота е извършителят на незаконните подобрения- строежи, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е извършил там, съответно онзи, който поддържа това състояние /решение № 409 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2010 г., IV г. о., ГК, решение от 23.01.2015 г. по гр. дело № 2858/2014, ІІІ г. о. и решение от 4.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г., ВКС, І г. о. на ВКС/.