Решение № 25 от 02.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ямбол, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. С. при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Калина Ив. С. Въззивно частно наказателно дело № 20252300600455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 21 във вр. чл. 306, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1 НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Х. - защитник на подсъдимия А. П. от гр. Ямбол срещу определение, инкорпорирано в Протокол № *** ** ** **** г., постановено по НОХД № ***/**** г. на Районен съд - Ямбол, в частта с която на основание чл. 343б, ал. 5 НК подсъдимия А. П. е осъден да заплати равностойността на управляваното от него МПС л. а. марка „******** ** *** с рег. № * **** ** в размер на 19 052,45 лв. в полза на държавата.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Посочва се, че процесуалното нарушение се състои в това, че съдът след одобряване на споразумението, с което подсъдимият е бил признат за виновен за извършеното престъпление, е следвало да открие нарочно производство за произнасяне по приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, в рамките на което да изслуша страните, да събере доказателства при направени искания и да изслуша оценъчната експертиза. Неправилност на обжалвания съдебен акт жалбоподателят намира в това, че съдът не е взел предвид че процесната норма е предмет на образувано пред СЕС дело * *** ** по изпратено преюдициално запитване от Районен съд - Велики Преслав по НОХД № *** **** г. на съдия П. където са включени десет въпроса, касаещи националната правна уредба по въпроса с отнемането в полза на държавата. Предвид това за 1 пример се цитира акт на Окръжен съд - Бургас по ВНОХД № ***/****., с който национален съд отказва прилагането на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК поради противоречие с ХОПЕС и принципа за пропорционалност.

Жалбоподателят излага подробни аргументи защо разпоредбата на чл. 25, ал.

1, т. 4 НПК, която урежда хипотезата за спиране на наказателно производство при отправено преюдициално запитване пред СЕС, следва да бъде тълкувана разширително, цитирайки и съдебен акт на ВКС от 2018 г. Поради това счита, че първоинстанционният съд, независимо че не е съдът, по чието запитване е образувано преюдициалното запитване, след като е образувал нарочно производство за разглеждане на въпроса относно отнемането в полза на държавата, е следвало да спре същото. Предвид всичко изложено се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение в частта, с която подсъдимият е бил осъден на основание чл. 343б, ал. 5 НК.

В откритото съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Ямбол поддържа, че въззивната частна жалба е неоснователна като се позовава на постановеното през 2025 г. решение на Конституционния съд на Република България по въпроса. Констатира, че единствено съдилищата в София спират този тип производства до произнасянето на СЕС. Пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Осъденият, редовно призован, не се явява като не сочи уважителни причини. За него се явява упълномощеният му защитник - адв. Х.. Тя поддържа така направеното искане за спиране на настоящото производство като се позовава и на скорошна практика на Окръжен съд - Бургас в този смисъл. На следващо място поддържа и твърдението си, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото същият не е открил нарочно производство по чл. 306 НПК, в което страните да имат възможност да оспорят назначената по дело експертиза относно стойността на процесното МПС. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната частна жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. 29 НПК като е било образувано на основание чл. 382, ал. 1 НПК - с внесено споразумение, постигнато между държавното обвинение и защитника на обвиняемия П..

С определение, инкорпорирано в Протокол № *** ** ** **** г. по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, е одобрено споразумение, с което обв. П. е признат за виновен в това, че на 17.01.2025 г., около 08:15 часа в гр. Ямбол, ул. ******* ****** до № 19, управлявал моторно превозно средство - л.а. „********* ** ***“, с регистрационен № * **** **, след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежния ред с химико-токсикологична експертиза, рег. № И-7720/07.08.2025 г. на ВМА гр.

2

София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от шест месеца и наказание глоба в размер от 250 лв. Изтърпяването на първото наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години, а на основание чл. 343г НК обвиняемият е лишен от право да управлява МПС за срок от единадесет месеца.

Определението в тази част е влязло в законна сила на 11.11.2025 г., при което и производството по делото в тази част е прекратено съгласно чл. 24, ал.

3 НПК.

Непосредствено след като е одобрил споразумението, районният съд с отделен диспозитив на основание чл. 343б, ал. 5 НК е осъдил обв. П. да заплати равностойността на управляваното от него МПС, осъдил е същия за направените по делото разноски и е прекратил производството по наказателното производство.

От Справка в централна база - КАТ от 17.01.2025 г. е видно, че л. а.

„********* ** ***“, с рег. № * **** ** е собственост на А. П. П., а от Удостоверение за сключен граждански брак № 188, издадено от Община Ямбол, се извлича, че на 21.07.2018 г. същият е сключил граждански брак с Г.В.Ц.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното.

В рамките на наведените оплаквания с приоритет следва да се разгледа това за допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото евентуалната му основателност би довела до отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивният съд констатира такова, изразило се в това, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, районният съд не е открил нарочно производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, при което оплакването на защитата се явява основателно.

В чл. 343б, ал. 5 НК е предвидено, че при наличие на престъпление по предходните алинеи съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, ако то е собственост на дееца, а в случай, че не е - присъжда неговата равностойност. В процесния случай правилно е преценено, че процесното МПС не подлежи на отнемане в полза на държавата, а следва да бъде присъдена неговата равностойност, доколкото е установено, че същото е в режим на СИО.

Съдържанието на споразумението е императивно уредено в чл. 381, ал. 5 НПК, при което приложението на чл. 53 НК, респективно на съответните норми от Особената част на НК, в производствата, които приключват със споразумение, се осъществява в нарочно производство по реда на чл. 306, ал.

1, т. 1 НПК. Безспорно прието в съдебната практика е, че за приложение на първата хипотеза на чл. 343б, ал. 5 НК съдът открива нарочно производство, в рамките на което се произнася по отнемането на МПС в полза на държавата.

Не толкова безспорен е въпросът, когато приложима е втората хипотеза на чл.

343б, ал. 5 НК, а именно когато следва да бъде присъдена равностойността на процесното МПС. Тук следва да се посочи, че това е важимо относно 3 редакцията на чл. 53 НК към момента на извършване на деянието, респективно преди измененията с ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.

(вж. чл. 2, ал. 2 НК).

Ето защо въззивният съд констатира празнота на процесуалния закон, която следва да бъде преодоляна посредством тълкуване и при съблюдаване на основните принципи на наказателния процес. Тълкувайки законодателната воля, изразена в чл. 343б, ал. 5 НК, се установява, че предвидената в нея мярка на държавна принуда, която не представлява наказание по смисъла на чл. 37 НК, е приложима по различен начин единствено съобразно притежавания от дееца обем от право на собственост върху послужило за извършване на престъпление МПС. Доколкото едната се прилага в рамките на открито съдебно заседание, в което страните да имат възможност да изразят становище и да направят доказателствени искания като по този начин упражнят правото си на защита, следва да се приеме, че и в случая, когато се присъжда равностойност на МПС, не следва да е налице различен процесуален ред за нейното осъществяване. Това е важимо особено в хипотеза като настоящата, където делото е образувано по внесено и приключило с одобрено споразумение, тъй като защитата е в обективна невъзможност да упражни свои основни процесуални права, свързани с тази друга мярка на държавна принуда, която категорично не е обхваната от задължителното съдържание на споразумението по чл. 381, ал. 5 НПК.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, когато следва да се присъди равностойност на МПС, след като делото е приключило с одобрено от съда споразумение, следва да бъде осъществено в нарочно производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, за да е налице процесуална възможност за страните да упражнят правото си на защита в пълен обем.

В настоящия случай това липсва, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните права по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.

Следва да се отбележи, че въззивният съд констатира и друго такова - по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, доколкото за това протоколно определение липсват мотиви. Така констатираните съществени процесуални нарушения са неотстраними от въззивния съд, тъй като противното би означавало страните да бъдат лишени от възможността делото да бъде разгледано от две съдебни инстанции.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на районния съд за провеждане на производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, в рамките на което страните да имат възможност да упражнят процесуалните си права във връзка приложението на чл. 343б, ал. 5 НК. Що се отнася до искането на защитата за спиране на наказателното производство предвид образуваното пред СЕС дело * *** **, преценката на аргументите в преобладаващата съдебна практика по въпроса принадлежи самостоятелно на районния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 във вр. чл. 335, ал. 2 НПК, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение, инкорпорирано в Протокол № *** ** ** **** г., постановено по НОХД № ***/**** г. на Районен съд - Ямбол, в ЧАСТТА с която на основание чл. 343б, ал. 5 НК подсъдимият А. П. е осъден да заплати равностойността на управляваното от него МПС л. а. марка „******** ** *** с рег. № * **** ** в размер на 19 052,45 лв. в полза на държавата, както и в ЧАСТТА, с която цялото производство по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - Ямбол съобразно мотивната част на решението.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ямбол, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова