Решение № 279 от 30.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502220 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 8380/09.12.2019г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 9129/18г. в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата от 35 000 лв.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от М.

К. К. частта, в която е отхвърлен искът му по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 35

000 лв. до пълния предявен размер от 200000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД поддържа, че в атакуваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че от събраните доказателства се установява смъртта на Й. К. в резултат на ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № В 8176 РР. Събраните гласни доказателства сочат, че между ищеца и пострадалият е имало близка родствена връзка и са поддържали редовен контакт, подкрепяли са се взаимно в случай на необходимост. Но не са ангажирани доказателства, които да сочат, че по своето съдържание и 1 интензитет връзката на ищеца и починалия е надхвърляла предели на доверие, любов и подкрепа между братя. обичайните

Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Жалбоподателят – ищец счита, че в атакуваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

От решението става ясно, че искът му е основателен и доказан, но до присъдения размер, въпреки че са опровергани всички възражения на ответника. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че е претърпял силни болки и страдания, силен емоционален стрес от загубата на своя брат. Той не може да продължи живота си без да скърби за него.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

В депозиран писмен отговор М.К. оспорва жалбата на застрахователя.

ЗК „Лев Инс“ АД чрез процесуалния си представител оспорва насрещната въззивна жалба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Софийски градски съд е сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът М.К. твърди, че на 01.11.2015г. около 8.00 ч. Л. К. Р. е излязъл от дома си в с.

Изворско със своя автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *******. Срещнал се с приятелите си Й. К. и П. И.. Тримата се качили в автомобила и тръгнали за гр.

Аксаково. Й. К. седял на задната седалка, а П. И. на предна дясна седалка.

МПС се е движело по главен път Добрич- Варна в посока гр. Аксаково. На около един километър след разклона за с. Изворско Л. Р. е предприел маневра изпреварване на лекотоварен камион. След като го подминал е започнал рязко да се прибира в своята лента за движение, при което се е завъртял и навлязъл в затревен банкет надясно с предната си част. Ударил се в пътен 2 знак като го изкъртил от бетонната му основа, навлязъл към скат с денивелация около 1.70 м., след което прелетял и под ъгъл се ударил в лявата си страна в крайпътно дърво. В следствие на удара автомобилът се е деформирал по лявата си странична част. Пътникът на предна дясна седалка е излетял заедно с панорамното стъкло, а Й. К. се е ударил в предната седалка и средната колонка на автомобила в дясно. В следствие на това е получил съчетана черепномозъчна травма, гръдни и коремни травми, изразяващи в несъвместими с живота увреждания на вътрешните органи. В хода на образуваното досъдебно производство е изяснено, че причината за произшествието е загуба на напречна устойчивост на задните колела на лекия автомобил, управляван от Л. Р.. Той е осъществил престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, но поради факта, че е починал наказателното производство е прекратено. Ищецът е брат на починалия Й. К..

Двамата са живеели в едно домакинство и между тях е имало силна духовна и емоционална връзка. Били са сплотено и задружно семейство. Вследствие на смъртта на брат си ищецът е останал без своя по- голям брат под чието крило е израснал, на когото се е доверявал и чиито съвети е приемал, защото са израснали без баща. За ищеца е настъпила внезапно огромна празнота, което не може да бъде запълнена и преодоляна. За лекия автомобил е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ валидна до 16.11.2015г.

Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв., в едно със законната лихва от датата на произшествието -01.11.2015г. до окончателното му изплащане.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска. Сочи, че от твърденията в исковата молба не се установява че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди поради особена близост с починалия Й. К.. С решение по гр.д. № 7181/16г. на майката на починалия К. К. е присъдено обезщетение от 150 000 лв., което й е изплатено заедно с лихвите. Застрахователят оспорва иска като прекомерен по размер.

Прави възражение по чл.111, б. „ в“ от ЗЗД по отношение на законната лихва. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан.

Безспорно е, че на 01.11.2015г. е настъпило описаното в исковата 3 молба произшествие. Във връзка с него е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие от 01.11.2016г. и фотоалбум.

Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници №

151151/16.11.2015г. е, че след смъртта си на 01.11.2015г. Й. К. е оставил като законен наследник К. К. негова майка.

Не се спори, а и видно от представената справка от Гаранционен фонд е, че за лек автомобил „ Хонда Сивик“ с рег. № В8176РР е имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество и е била валидна към датата на настъпване на ПТП.

От представеното удостоверение за раждане на ищеца е видно, че той има произход на К. К., вписана като негова майка.

Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от лекар съдебна медицина е посочила причината за смъртта на Й. К., както и че той е пътувал без поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв е имало възможност да избегне смъртния изход.

Допусната е автотехническа експертиза, която е дала заключение за мястото на инцидента и за механизма му, както и че процесният автомобил е бил оборудван с триточкови предпазни колани на всички места.

Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни и безпристрастни.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х. твърди, че познава ищеца и брат му Й.. Те са работили при него. Били са в много добри отношения помежду си, защото са кръвни братя. Имат и други братя. Заедно двамата са живеели на квартира и много добре са се разбирали. Искали са да си купят къща и да приберат и другите братя. Ищецът и починалият му брат са били неразделни. Когато единият не е идвал на работа и другият не е идвал. Ищецът продължава да работи при свидетеля. Инцидентът е станал през ноември 2015г. и загубата на брат му се е отразила много зле на М. К. . Говори само за починалия. Ходили са на 4 гробища преди десет дни, валял е дъжд и гробът е бил пропаднал. Ищецът вадел пръстта и плаче. Когато видел катастрофа започвал да говори за брат си. М. К. е бил на работа, когато е разбрал за брат си. Загубил е съзнание, станало му е лошо. Помежду си не са се карали. Знаели са кой е поголемият и кой по- малкият. Когато единият е болен, другият е оставал да се грижи за него. Почитали са се и са се уважавали. Когато звучи музика в работата се дръпва на страни и започвал да плаче, защото му тежи за брат му. Ищецът има друг брат и сестра, но казвал, че не са негова кръв. Всеки четвъртък и на задушница купува за бригадата кафе и банички, за да почете починалия.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. Приел е за основателно възражението за съпричиняване, направено от ответното дружество.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

5

Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото не се спори, че гражданската отговорност на Л. Р. е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Не се спори по механизма на произшествието и вината на водача- деликвент, застрахован при жалбоподателя – ответник. С оглед на приетите доказателства- заключение на автотехническа експертиза, следва да се приеме, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Пред въззивния съд се спори единствено по отношение това дали има основание ищецът да получи обезщетение за смъртта на брат си и в какъв размер, т.е. дали е активно материалноправно легитимиран да предяви иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че починалият е негов брат. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с

ТР №

1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната 6 връзка.В тежест на претендиращия обезщетение за неимуществени вреди е да установи, че е изградил особено близка, трайна и дълбока житейска връзка с починалия и поради това търпи значителни болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, присъщи за родствениците от ней- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления на ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само , ако от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му сериозни по интензитет болки и страдания. Тези обстоятелства съдът следва да преценява във всеки конкретен случай.