Решение № 261716 от 16.12.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7624/2020
- Вид
- Решение № 261716
- Подписан
- 16.12.2020
- В сила
- 19.01.2021
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА МАСЛИНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 261 716 16.12.2020 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- Пловдив
I брачен състав
На шестнадесети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА
Секретар: Свобода Александрова като разгледа докладваното от съдията дело номер 7624 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.
Производството е образувано по искова молба на З.З., чрез нейния законен представител И.З. против Г.Т.. Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка, като с Решение, постановено по гр. дело 5/2016г. на Районен съд – Панагюрище е била осъдена да заплаща издръжка от 120лв. месечно.
Твърди се, че понастоящем разходите за детето са нараснали и тя има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от майката. Бил изминал период от 4 години. Момичето посещавало множество допълнителни занимания, курсове, спорт, частни уроци. Били необходими средства за тетрадки, облекло, лекарства.
Предстояло к. в г.. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от майката издръжка на 250 лева.
Ответницата е подала отговор на исковата молба. Твърди, че е уважен иск за разширяване режима на лични отношения и една трета от месеца детето прекарвало при майка си. Един месец през лятото също било при нея на нейни разноски, въпреки това заплащала издръжка и за този месец. Твърди, че разходи за занималня няма да са необходими. Оспорва твърденията, че детето посещава спорт и целогодишно частни уроци. Майката участвала в разходи за детето, закупила лаптоп. Ответницата признава, че предходно определеният размер е нисък и започнала да заплаща издръжка от 200 лева. По-висока издръжка не била във възможностите на майката, тъй като тя п. о. с..
От показанията на с. С., на които съдът дава вяра, се установява, че З. е в *** клас. Записана е на т. п. ф.. Ходи на у. п. а., м.. Има у., който работи с нея.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало, посещава ч. у.. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания и други. Доходите на бащата са по-добри от тези на майката. Въпреки това издръжката следва да бъде увеличена. Дължимата от ответницата издръжка от 120 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момиче на *** години.
Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на детето от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 490,00 лева, за храна, за дрехи, пособия, частни уроци, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от бащата и той полага основните грижи за нея. Съдът затова и прие, че двамата родители следва да имат относително равен дял в издръжката на детето си.
Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от бащата, който е с по-висок доход и детето живее при него.
Съдът счита, че ответницата е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер.
Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 2.07.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
С оглед изхода на производството ищцовата страна има право на разноски. Направени са такива в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответницата дължи държавна такса от 187.20 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. д. № 5/2016г. по описа на Районен съд – Панагюрище месечна издръжка, дължима от Г.Ц.Т. ЕГН ********** с адрес:*** на З.И.З. ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител И.К.З.
ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 120.00 лв. на 250 /двеста и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 2.07.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г.Ц.Т. ЕГН ********** да заплати на И.К.З. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи направените в производството разноски.
ОСЪЖДА Г.Ц.Т.
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 187.20 лева /сто осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова
Вярно с оригинала.
С.А.