Решение № 315 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20211100510009 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Д. Д. срещу решение от 14.12.2020г. постановено по гр. д. № 29584/2019г. на СРС, 1 51 с-в, с което съдът е уважил предявените иск с правно основание чл. 109 ЗС и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че терасата не е обща част. Твърди недоказаност на фактическия състав на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД. Поддържа, че била добросъвестна страна през цялото време и е правила многобройни опити за разрешаване на проблема. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира направените в двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият Е. Л. Л.-П., е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата 1 и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира част от наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС:

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС. Съгласно посочената норма собственикът може да получи защита на правото си на собственост от всякакви неоснователни действия или състояния, които го препятстват да упражнява спокойно правата си, като същите действия следва да бъдат конкретно посочени в исковата молба, с което се формира и обемът и видът на търсената защита /в този смисъл Решение № 57/30.04.2009 г. по гр. д. № 6155/2007 г., I г. о., ГК, ВКС, съгласно което искът по чл. 109, ал. 1 ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние, поради което ищецът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение; Решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г., II г. о., ВКС и др. Така активно легитимирана страна по този иск е лицето, което претендира да е собственик, а пасивната легитимация принадлежи на лицето, за което се твърди да извършва неоснователните действия, смущаващи собствеността.

Основният спорен по делото въпрос е представлява ли терасата на ответницата обща част.

Първоинстанционният съд е приел, че терасата представлява индивидуална собственост на ответницата, тъй като според вещото лице същата принадлежи към ап. 25.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи.

По делото не се спори, а това е видно и от представените доказателства, че ищцата е собственик на ап. 23, а ответникът – на апартамента, разположен над него – ап. 25.

Видно от СТЕ, ответницата живее на предпоследния етаж, под нея няма тераса, нито на другите апартаменти надолу. Под терасата на ответницата е стая за живеене – на ищцата.

2

По смисъла на т. 59 „тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Терасата представлява издатина пред фасадата и е разположена върху помещения, колони или върху терена, докато балконът е издаден пред фасадата на сградата. В настоящия случай, страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че става въпрос за тераса.

Съгласно правилото на чл. 38 от ЗС, терасата се явява обща част на сградата по своето естество, т. е. такава, без която сградата не може да съществува, без да се прави разлика дали покривът е обикновен, терасовиден, или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Така например в решение № 63/31.03.2011г. по гр. д. № 1283/2010г. ВКС е приел, че независимо от използване на покрива като тераса, той запазва функциите си на покрив и като такъв е обща част.

Без значение е и дали терасата ще бъде определена като „открита” или „покривна”, доколкото се установява, че терасата покрива жилищни площи на ищцовата страна, тоест служи като покрив. Над нея няма други тераси или жилищни площи. Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси.

Покривът представлява този архитектурен елемент, който завършва структурно постройката във височина, /независимо от това на колко нива хоризонтално е проектирана тя/ и предназначението му е да покрива вертикалното пространство под себе си.

В Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о., ГПК съдът приема, че покривните тераси, макар и да не обслужват всички обекти в сградата, са общи части на всички етажни собственици. Това важи и за сграда с няколко отделни входа. Тъй като покривът е предназначен да покрие цялата сграда представлява обща част по естеството си, част от конструкцията на сградата, за всички собственици. В този случай, дори и да има отделяне на входовете, то не може да засегне и покривът на сградата, респективно покривната тераса.

Не може да се приеме, че терасата е индивидуална собственост и след като е включена в титула за собственост на ответницата, тя не е обща част. Действително, в настоящия случай, видно от нотариален акт № 18/2007г. ответницата е придобила право на строеж върху ап. № 25, „състоящ се от дневна, спалня, тераса и сервизни помещения”. На първо място, не е ангажирана експертиза, която да установи дали в площта по нотариалния акт влиза площта на терасата. Нещо повече, дори и да се приеме, че е включена в тази площ, разпоредбата на чл. 38 ал.1 ЗС е императивна по отношение на общите части по естеството си и те не могат да придобиват друг статут по волята на етажните собственици. Всяка противна на това правило уговорка би била нищожна поради противоречие със закона.

Покривната тераса, без значение дали е включена в площта на индивидуален обект, не може да бъде самостоятелен обект на право на собственост и тъй като е обща част по естеството си, а не по предназначение, то и предназначението му не може да бъде променено с решение на етажните собственици.

3

Изключение за този режим предвижда чл. 38 ал. 2 ЗС, като допуска да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Става въпрос за обособени части, които обслужват само един или няколко обекта в сградата. Тази промяна на статута на общите части обаче, може да се обособи само по общо съгласие на всички етажни собственици. В настоящия случай такива доказателства не са ангажирани, а и липсват такива твърдения.

Само за допълнение следва да се отбележи, че едва в писмената защита пред въззивния съд ответникът посочва, че нейният апартамент има две тераси и това било „ноторно известно” на част от останалите етажни собственици, тъй като същите гостували в апартамента й. Ноторно известните факти представляват общоизвестни факти, които не подлежат на доказване. Съществуването на втора тераса в апартамента на ответницата не може да се определи като ноторно известен факт. В случая обаче това е без значение, поради изложеното по – горе.

Без значение е и, че терасата се ползва само от ответницата. Терасите, които служат за покрив, дори само на един от апартаментите в сградата или достъпът до тях е само от едно от жилищата, са общи на всички собственици на самостоятелни обекти, а не само на тези, които пряко обслужват – така Решение № 103 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2019 г., I г. о., ГПК. В този смисъл съдебната практика приема, че независимо, че терасата е обща част, то останалите съсобственици могат да искат достъп до нея единствено за извършване на ремонтни дейности, доколкото достъпът до нея се осъществява единствено през жилището на ответницата.

Ето защо, предвид изложеното по – горе, съдът приема, че терасата представлява обща част, а не е индивидуална собственост на въззивника.

Видно от представените по делото доказателства, ответницата действително е предприела множество опити за разрешаване на проблема. Доколкото обаче става въпрос за общи части, е необходимо решение на общото събрание, като ответницата е длъжна единствено да предостави достъп до терасата за оглед, а последствие и за извършване на съответните ремонтни дейности, респективно да заплати съответната припадаща се за ремонта сума, съразмерно на притежаваните от нея идеални части в съсобствеността.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че причината за теча не е компрометирана хидроизолация на терасата на ответника.

Съгласно приетата по делото СТЕ, изготвена от вещо лице Й., се установява, че от характера и местоположението на течовете, може да се направи извод, че основната причина за течовете е нарушена хидроизолационна система на терасата на ответника. В съдебно заседание вещото лице сочи, че причината може да е от сифона на терасата, но той също е част от системата. В същото проведено заседание вещото лице категорично посочва, че не намира за възможно течът да е от друго място, освен от нарушената изолация на терасата.

Дори да се приеме,че течовете са от тръбите, скрити в куфар, ако хидроизолационната 4 система е добра, то не би трябвало да тече надолу. При огледа е установено, че фугите на плочките на терасата са нарушени, има напукани – счупени плочки. Част от цокъла също е отделен от стената. Нарушените фуги са създали условия водата да навлиза под плочките в хидроизолационния слой, да замръзва и да компрометира хидроизолацията. Действително при огледа са били констатирани и следи от течове по тавана на ответницата, но те не са разпрострени до пода и съгласно СТЕ, те нямат отношение към течовете в жилището на ищцата.

Видно от СТЕ, за преустановяване на течовете, следва да бъде изпълнена изцяло нова хидроизолационна система на терасата.

От приетата СТЕ, изготвена от вещо лице Я., се установява, че ламаринената обшивка леко се е отворила в ъгъла. В този ъгъл вертикално се виждат пукнатини в замазката, които са ремонтирани и запълвани. Същите обаче са много далече от зоната на установените течове. Според вещото лице не е възможно причината за течовете да идва от ап. № 28. При нарушена хидроизолация част от водата може да попива навътре.

Ето защо, с оглед така приетите експертизи, се установява несъмнено, че причината за теча е нарушена хидроизолация на терасата.