Решение № 3981 от 11.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3981 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110104239 по описа за 2024 година

Образувано по искова молба от Н. К. М. срещу „Строй Мар Инвест“ ЕООД иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 128 КТ за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника му дължи 3900 лв. - представляващи сбор на неплатени брутни трудови възнаграждения за периода 10.10.2023-10.03.2024г., както следва: за м. октомври 2023г. - 500 лв., за м. ноември 2023г. - 750 лв., за м. декември 2023г. - 750 лв., за м. януари 2024г. - 750 лв., за м. февруари 2024г. - 750 лв., за м. март 2024г. - 250 лв., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1419/2024г. по ЧГД 3075/2024г. по описа на ВРС 48 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като бъде осъден да му заплати и направените в производствата разноски.

Ищецът твърди, че е полагал труд по трудов договор със срок за изпитване от 10.10.2023г. и бил назначен от „Строй Map Инвест" ЕООД на длъжност „общ работник" с основно месечно БТВ за 8-часов работен ден в размер на 780лв. Работникът изпълнявал точно трудовите си задължения до 11.03.2024г., когато в резултат на подадена от него в НОИ декларация за трудова злополука и предприетия от работодателя опит да го накара да подпише документи, свързани с трудовото правоотношение и злополуката със задна дата, отношенията между страните се изострили. Тъй като не е получил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, и до настоящия момент работникът продължава да се явява на работа и да полага труд.

Тъй като, работодателят не е изплатил дължимото трудово възнаграждение, ищецът предявява претенциите си пред съда. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение. Сочи, че действително с ищеца Н. К. М., е сключен трудов договор № 83/10.10.2023 г. за длъжността „Общ работник" в „Строй Map Инвест" ЕООД, ЕИК 204507412, за 8-часов работен ден и място на работа - гр. В..

Впоследствие е сключено допълнително споразумение № 1 от 02.01.2024 г., с което е увеличено основното трудово възнаграждение, съобразно повишаването на минималната 1 работна заплата, считано от 01.01.2024 г. Според уговореното в чл. 2.1 от трудовия договор, мястото на работа е в гр. Варна, като с оглед естеството на трудовите задължения, ищецът се е задължил да изпълнява възложената му работа на строителния обект в **.

Ответникът излага, че през процесния период от 10.10.2023 г. до 16.01.2024 г., трудовото възнаграждение на ищеца е получавано от ръководителя на бригадата, в която е работил - С. С., който след това му е предавал получената сума. През периода от м.

16.01.2024 г. до 31.03.2024 г, ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения на строителния обект, според уговореното в трудовия договор, поради което за този период не му е било изплащано трудово възнаграждение. Сочи, че на 08.05.2024 г. в офиса на дружеството, ищецът е представил бол. лист № Е20240771611, издаден за периода от 16.01.2024 г. до 14.02.2024 г. и бол. лист № Е20240771612, издаден за периода от 15.02.2024 г. до 15.03.2024 г.

Претендира съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължимо трудово възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 10.03.2024г. по трудов договор със срок на изпитване от 10.10.2023г.

Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа .

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е полагал труд при ответника по трудов договор № 83/10.10.2023 г. за длъжността „Общ работник" в „Строй Map Инвест" ЕООД и допълнително споразумение № 1 от 02.01.2024 г.

Основният спор между страните е през процесния период от 16.01.2024 г. до 10.03.2024г, ищецът Н. М., полагал ли е труд и получил ли е възнаграждение за периода 10.10.23-16.01.24г.

Трудът на работника/ служителя е възмезден и работодателят дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като чл. 242 КТ постановява, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. И в двете разпоредби обаче изрично е упоменато, че трудово възнаграждение се дължи за извършената работа и положен труд. Следователно, предпоставка за уважаване на иск за неизплатено трудово възнаграждение е същото да е отработено. Следователно ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да докаже главния факт, а именно, че е престирал труд.

В сключения между страните трудов договор №83/10.10.23г. е уговорено работно време 8 часа, място на работа гр. В. на длъжност „работник строителство“ с основно месечно трудово възнаграждение от 780 лв. С допълнително споразумение №83 от 02.01.24г., трудовото възнаграждение е увеличено на 933 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ст.С. по искане на ответника се установява, че същият е работил пряко с ищеца. Съдът не кредитира показанията на този свидетел относно факта, че той е изплащал дължимото трудово възнаграждение на Н. М.,на 2 осн.чл.164,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като плащането на трудово възнаграждение се доказва с писмен акт, подписан от работника, което не се установи в настоящото производство.

Свидетелят С. сам излага, че Н. М. не се е явявал в счетоводния отдел на фирмата и не е подписвал ведомости за получаване на възнаграждение. Свидетелят С. се е разписвал за сумите които той е получавал.

Трудово възнаграждение се изплаща лично срещу подпис във ведомостта или разписка, разходен касов ордер срещу подпис, или по банков път, като основание за превода следва да се посочи какво трудово възнаграждение и за кой месец се плаща. В конкретния случай работодателят признава, че липсва подпис на ищеца във ведомостите за заплата, с което обстоятелство да се докаже получаването на дължимите суми за трудово възнаграждение, като липсват други доказателства установяващи този факт.

Поради което съдът приема, че в периода 10.102023г. до 16.01.2024г. на ищеца Н. М. се дължи трудово възнаграждение, което работодателят не доказа по пътя на пълното и главно доказване да му е заплатено. Съответно искът за този период следва да се уважи в посочения от в.л. размер по приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ, а именно за сумата от 2575,28 лв. БТВ.

Ответникът по делото „Строй Map Инвест" ЕООД, работодател на ищеца, възразява за периода 16.01.2024 г. до 10.03.2024г. да е полагал труд, тъй като е ползвал болничен за временна неработоспособност, което се установява от представените по делото от него Болничен лист № Е20240771611 от 07.03.2024г. и Болничен лист № Е20240771612 от 07.03.2024г./л.14-15 от делото/.

Ищецът Н. М. се позовава на Протокол №5103-03-6 от 30.04.24г. за резултатите от извършено разследване на злополуката станала на 16.01.24г. – Териториално поделение – НОИ Варна, ползващ се с материална доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО /л.

195-201, 186-194 РС/ - Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., ГК /.

Разпитания по делото като свидетел по искане на ищеца Г.Г. излага, че след инцидента Н. М. продължил да ходи на работа в кв. В., да работи по 4 къщи, въпреки, че кракът му станал двоен и му било трудно.

Съдът приема, че в периода от датата на злополуката 16.01.24г. до 10.03.24г. Н. М. е бил в болничен, съобразно издадени болнични листи за този период. Дори и да се е явявал на работното си място, предвид издадените болнични листи се установява, че същият не е бил в състояние да престира труд и съответно не се установява работникът действително да е полагал такъв. Нито от показанията на свидетеля Г. се установява ищецът реално да е полагал труд, доколкото и определеното по трудов договор работно място е в кв.Чайка, а не във В.. Аргумент за липсата на положен реално труд е и отразеното в Протокол №5103-03-6 от 30.04.24г. за резултатите от извършено разследване на злополуката станала на 16.01.24г. – Териториално поделение – НОИ Варна редуване ползването на платен и неплатен отпуск.

Поради което съдът приема, че за периода 17.01.24г. до 10.03.24г. на ищеца не се дължи трудово възнаграждение. Тъй като същият е бил във временна нетрудоспособност му се дължи съответното обезщетение, доколкото Н. М. е бил в трудово правоотношение за този период.

Съответно искът се явява основателен в периода 10.10.2023г. до 16.01.2024г. за сумата от 2575,28 лв. БТВ и следва да се отхвърли за периода от 17.01.24г. до 10.03.24г. и за сумата над 2575,28 лв. до претендираните 3900 лв.

Такси и разноски: На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса върху уважения размер на всеки един от исковете за иска с правно основание чл. 128 от КТ -51,50 лв. в производството по чл.422 от ГПК и 51,50 лв. в производсктвото по чл.410 от ГПК , както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 180 лв. или общо 283 3 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът се представлява от адв. Й. от ВАК и представя доказателство за заплатено в брой адв. Възнаграждение от 600 лв., като съразмерно с уважената част от исковете се присъжда 396,20 лв. За заплатено адв.възнагрождание.

На осн.чл.78 ал.3 от ГПК, следва да се присъдят разноски на ответника съразмерно с отхвърлената част на исковете съобразно платеното адв.възнаграждение от 600 лв., съразмерно с отхвърлената част сумата от 203,80 лв.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски. Съответно на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 264,13 лв. от общо 400лв. за адв.възнаграждение. На ответника разноски в заповедното производство не се присъждат поради липсата извършването на такива.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. К. М., ЕГН ********** срещу „Строй Мар Инвест“ ЕООД, ЕИК 204507412, със седалище гр.Варна иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 128 КТ че ответника му дължи сумата от 2575,28 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 10.10.2023г. до 16.01.2024г. по възникнало трудово правоотношение между страните по трудов договор № 83/10.10.2023 г. за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1419/2024г. по ЧГД 3075/2024г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението14.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за периода от 17.01.24г. до 10.03.24г. и за сумата над 2575,28 лв. до претендираните 3900 лв.

ОСЪЖДА „Строй Мар Инвест“ ЕООД, ЕИК 204507412, със седалище гр.Варна да заплати на Н. К. М., ЕГН ********** сумата 264,13 лв. (двеста шестдесет и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3075/24г. на ВРС.