Определение № 345 от 23.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000051 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 3498/14.05.2026, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез адв. Г. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №70/14.04.26г., в частта, с която след отхвърляне на въззивни жалби на насрещни страни са били определени разноските в полза на въззиваемия застраховател.

Молителят сочи, че процесуалният закон е бил приложен неправилно, като въпреки представените доказателства за направени разходи, съдът е отказал да ги присъди съразмерно на отхвърлената част от иска, както е предвидено в чл. 78 ал.3 ГПК, а определянето на размера е обосновавано с превратно тълкуване на практика на Европейския съд, установена в решение С-438/22 на СЕС, относимо към хипотезите на нормиране на възнаграждения, а не за случаите когато точния хонорар е договорен и изплатен от страната, търсеща компенсиране на разхода си за тези разноски. Моли за коригиране на присъдената му сума, като същата се допълни до заплатеното адвокатското възнаграждение в целия доказан размер от 4 400 евро.

Насрещната страна – осъден за разноски въззивник И. Х., чрез адв. Г. оспорва искането, като сочи, че основателното възражение срещу прекомерен размер на разходите за адвокатски хонорар е било заявено своевременно и разгледано, след преценка на фактическа и правна сложност на делото, в съответствие с изискванията на закона. Оспорва довода за обвързаност на договарянето с нормативите на НВАР, като се позована на тълкуването на СЕС за препоръчителен характер на този акт, отчитан не само при определяне служебно на възнаграждения за безплатно предоставени услуги, но и при разглеждане на възражения по чл. 78 ал. 5 ГПК. Моли неоснователното искането да не се уважава.

1

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона едномесечен срок от легитимиран пълномощник на страната, която е поискала компенсиране на направени разноски за защита срещу неоснователно обжалване, поради което молбата съответства на интереса на тази страна да получи пълен размер на описаните в нейния списък по чл. 80 ГПК разходи.

Искането за завишаването на вече възложено на насрещна страна плащане в размер на само 2045 евро до поискан размер на направени разходи 4400 евро е допустимо, но неоснователно, по следните съображения:

В пледоарията си във финалното заседание, пълномощник на въззивника е възразил за прекомерност на обявения в списъка на въззиваемия хонорар от 4400евро, удостоверен като заплатен в брой с ДДС на данъчно регистриран адв. Г. при договарянето на възложената адвокатска услуга за представителство във въззивна инстанция.

Правилото на чл. 78 ал.5 ГПК урежда отношенията между страната, причинила неоснователно съдебен спор и доверителя, без да засяга изплащането на уговорено възнаграждение между самия адвокат – довереник и възложителя на адвокатската услуга. Затова и доводите, изложени от молителя в настоящото производство относно уреждането в рамките на гилдията на параметри на възнаграждения между клиента и адвоката с НВАР и дисциплинарните мерки при отклонение от тях са изцяло неотносими. Във вътрешните си отношения страната и нейния довереник имат свобода да уговарят свободно цена на услугата, но прехвърлянето на тежестта за така поети и изпълнени задължения от доверителя върху насрещната страна по спора законът е ограничил до стойност, която е съпоставима с правната и фактическата сложност на казуса, определена по критериите на ТРОСГТК 6/2012. Молителят всъщност не е обосновал доводи срещу преценката на съда по това възражение.

При съобразяване на тълкуването на гарантираните в общностното право политики, методиката за нормиране на цената на адвокатска услуга, възприета в НВАР следва да се отчита и в съответствие с принципа за справедливост на съдебната защита и равния достъп до независим съд, което налага Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет да се ползва като ориентир (допълнителен критерий) за предвидима от всички участници в спорове очаквана икономическа тежест на този вид разход при типично съдебно производство, свързано с определен имуществен интерес. Именно в този аспект въззивният съд е съпоставил изплатения по договора хонорар с нормирания размер и го е намерил за неадекватен поради превеса на значението на другите критерии.

Както вече е посочил при разглеждане на възражението за прекомерност, въззивният съд е съобразил като водещ критерий спецификата на въззивното производство, която не може да оправдава разходване на допълнителни значителни средства за нова подготовка по казуса, а напротив като обем не достига онази активност на усилията, които се изискват и вече са положени за цялостна защита по същество. Това е мотивирало и преценката за основателност на възражението за прекомерност и съответно извършената редукция до размер сходен с този, вече определен в първата инстанция и неоспорен като достатъчен за такава услуга хонорар.

2

В заключение съдът констатира, че няма основание за изменение на този размер.

По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 3498/14.05.2026, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“АД, чрез адв. Г. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение №70/14.04.26г., в частта, с която са били определени разноските в полза на въззиваемия застраховател, чрез допълването им с горница над 2045 евро до поискани 4400 евро.

Определението подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, в седмичен срок с частна жалба пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3