Определение № 3552 от 28.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3552 гр. Варна, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Деница Славова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501588 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх.№ 49026/03.06.2025г., подадена от Ж. Н. Д., ЕГН: **********, гр.Силистра, ул. "Доктор Атанас Янков" 43, вх.Б, ет.1, ап.3 против Определение № 6718 / 21.05.2025г., постановено по гр.дело № 20233110113326 по описа за 2023г. на ВРС, 50 състав, с което съдът ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за незабавно изпълнение № 6902/09.11.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 13326 по описа за 2023 год. на Варненски районен съд, 50 състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

В частната жалба Ж. Н. Д. излага, че съдът му е дал указания, че в едномесечен срок следва да предяви искова молба за установяване на вземането си, за което му е издадена заповед за незабавно изпълнение, но не му е указал, че следва да представя доказателство за предявяването на исковата молба в производството по чл. 417 ГПК. В изпълнение на разпореждането на съда депозирал иск, по който е образувано гражданско дело № 6044/2025г. по опис а на ВРС-21 състав. Въпреки това, тъй като не е представил в заповедното производство исканите доказателства, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Счита, че цитираната от ВРС практика на ВКС е неотносима, тъй като е прието изменение в закона - чл. 415, ал.5 от ГПК, в който такова изискване за представяне на доказателства за предявен иск не е налице.

1

Моли съдът да отмени обжалваното определение на ВРС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, заплатена е дължимата д.т., поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно трайната и последователна практика на ВКС, не е налице служебно задължение за съда, издал заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, да следи за предявяването на иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в срок (в този смисъл Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 736/2009г., I т.о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 20/2010г., I т.о. и др.). Съгласно Определение № 111 от 25.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, единственото изключение от това правило е случаят, съгласно който фактът на предявяване на иска в срок е служебно известен на съда /по мотивите на приетото в т. 2, изр. последно от ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, а това е случаят, в който е предявен иск по чл. 422 ГПК и той е разпределен на същия първоинстанционен съдия, действаш като същия съдебен състав, който е издал заповедта за изпълнение и е дал указания по чл.

415 ГПК. В конкретния случай не е налице тази хипотеза, доколкото заповедното производство е било разпределено на 50 състав на ВРС, а исковото - на 21 състав на същия съд.

Не е основателно и възражението, че съдът не е указал надлежно на заявителя задължението му да предостави доказателство за предявяването на иска по заповедното производство. Съдът в разпореждане № 14488/07.04.2025г. изрично е указал на заявителя, „че в указания едномесечен срок следва да представи доказателство по настоящото дело за предявяване на иска, като в противен случай съдът ще обезсили служебно издадената в негова полза заповед за изпълнение, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 415 ал.5 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г.) Когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и 2 изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.

Съгласно преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.) обаче § 24. По дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила.

Предвид факта, че ч.гр.д. № 13326 по описа за 2023 год. на Варненски районен съд, 50 състав е образувано преди 1.07.2025 г., то за същото не се прилага изменението на чл. 415 ал. 5 от ГПК, съгласно което съдът е задължен да следи служебно за предявяването на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в едномесечния срок. Заявителят е следвало да изпълни коректно дадените с разпореждане № 14488 / 07.04.2025г. указания и да представи доказателство за предявяване на иска в срок и като не е изпълнил задължението си следва да понесе последиците от неизпълнението си, а именно обезсилване на издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение.

Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6718/21.05.2025г., постановено по гр.дело № 20233110113326 по описа за 2023г. на ВРС, 50 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационна проверка по реда на чл.

280 от ГПК пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба, подадена чрез съда, който е постановил въззивното определение, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3