Решение № 261519 от 02.03.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV–„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр. д. № 14415 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 204963 от 29.08.2019 г., постановено по гр. д. № 12506/2018 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Б.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че дължат на „Т.С.“ ЕАД следните суми: Г.Б.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 258,86 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. „******, аб. № 320329, сумата от 28,37 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г„ ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.07.2017г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46576/2017г. по описа на СРС, 54 състав, както и че С.А.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 258,86 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. „******, аб. № 320329, сумата от 28,37 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г„ ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.07.2017г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46576/2017г. по описа на СРС, 54 състав, като са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за установяване на вземането за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 258,86 лв. до пълния предявен размер от 532.14 лв. за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., иска за установяване на вземането за такси за дялово разпределение за разликата над сумата от 28,37 лв. до пълния предявен размер от 37,55 лв., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземане за обезщетение за забава погасяване на цената на топлинната енергия за сумата от 100,65 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 30.06.2017 г. и за обезщетение за забава погасяване на таксите за дялово разпределение за сумата от 9,77 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 30.06.2017 г., като ответниците Г.Б.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите от по 16,30 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от по 110,39 лв. – разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД, ***.

Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД с мотиви, изложени в жалбата. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сумите за периода м. 05.2013 г.

– м. 04.2014 г. са погасени по давност. Сочи, че претендираните вземания, са обективирани в обща фактура № **********/2014 г., която е издадена със срок за плащане 30.06.2017 г., от който момент започва да тече давността. Излага се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ, са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ - в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. Поддържа се, че СРС не е съобразил обстоятелството, че сумите по фактури за м. 05.2013 г. стават изискуеми, съответно едва м. 5.2014 г., поради което към датата на исковата молба, процесната сума по издадената фактура не е погасена по давност.

По отношение на лихвата се излага, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се изготвят и одобряват от ДКЕВР. Ответниците не са упражнили правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила посочените ОУ. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ - в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради изложеното, в жалбата се сочи, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ, поради което с изтичане на последния ден от месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази сума - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че неправилно съдът е разрешил спора и относно разминаването в данните от писмените доказателства и тези от експертизата за количествата потребена ТЕ, поради което неправилно искът е отхвърлен частично.

Предвид изложеното, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове. Претендират се и направените разноски по делото.

Въззиваемата страна по делото Г.Б.С. и С.А.С. не са депозирали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Третото лице – помагач на ищеца „Н.“ ЕАД, ***, не е депозирало в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението, в частта с която са уважени предявените искове е влязло в законна сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците Г.Б.С. и С.А.С. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 532,14 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. и така включена в обща фактура № ********** от 30.06.2014г. за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, аб. № 320329, сумата от 37,55 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.07.2017г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 100,65 лв., представляваща обезщетение за забава погасяване на цената на топлинната енергия и сумата от 9,77 лв., представляваща обезщетение за забава погасяване на таксите за дялово разпределение за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 46576/2017г. по описа на СРС, 54 състав.

В исковата молба, ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между ищцовото дружество и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на ТЕ за битови нужди, като последните имат качеството на клиенти на топлинна енергия по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на топлоснабден имот – апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „******, с абонатен № 320329. Излага се, че за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2016г., ищецът е доставил ТЕ по фактура № **********/30.06.2014г., която последните не са заплатили.

В тази връзка, ищецът „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за посочените суми, по което е образувано гр.д. № 73863/2017 на СРС, I ГО, 47 с-в.

С разпореждане от 21.07.2017 г., районният съд е уважил заявлението в цялост като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на кредитора „Т.С.” ЕАД срещу длъжниците Г.Б.С. и С.А.С. за претендираните със заявлението суми.

В срока по чл. 414, ал.

2 ГПК е депозирано възражение от длъжниците, с което същите са оспорили вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията си по исков ред.

Ответниците

Г.Б.С. и С.А.С. са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., включени в обща фактура № ********** от 30.06.2014 г.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД взема становище за основателност на предявените искове.

В производството пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том

LLXX, дело № 24094 от 22.09.1993 г., от който се установява, че ответниците са се разпоредили с процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******в полза на своята дъщеря, като са си запазили вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъздездно.

Няма спор между страните, а и посоченото се установява от заключението на приетата в производството пред СРС, съдебно-техническа експертиза, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника е била топлоснабдена, както и, че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Н.“ ЕАД.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия по делото е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият състав намира, че решението е и правилно, като фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените констатации от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:

Въззивният съд намира, че решението е обосновано и правилно в частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия по отношение на ответниците - в размер на 826,06 лв., или по 413,03 лв. за всеки един от тях и в този смисъл приема за неоснователни релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение досежно определения от съда размер на количество доставена и потребена топлинна енергия.

В тази връзка от заключението на изслушаната СТЕ се установява, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.. В резултат от това между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнала до инсталацията в сградата и до техните имоти. От заключението на СТЕ се установява, че за имота на ответниците за процесния период е начислявана ТЕ, отдадена от сградната инсталация на база пълен отопляем обем на имота по проект и ТЕ за отопление на имот, измервана от четири броя ИРРО, като за процесния период са съставяни главни отчети за имота и същите са подписани. Вещото лице е констатирало, че за отоплителен сезон 2014г./2015г. ФДР е изчислявала сумата за сградна инсталация въз основа на проектната, а не на инсталираната мощност, което действие се явява в нарушение на формулата по т. 6.3.1 от Наредба № 16-334 (в сила от 01.06.2014 г.), която предписва при определяне на сумата за сградна инсталация да се взема предвид инсталираната, а не проектната мощност на имота. Въззивният съд намира, че заключението на СТЕ е компетентно изготвено от специалист в областта, мотивирано, като от експерта е даден подробен и обоснован отговор на поставените му задачи, предвид което и във връзка с разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът намира, че правилно е било кредитирано от първоинстанционния съд. Следователно, правилно е било съобразено от СРС обстоятелството, че сумите за ТЕ за имота на ответниците не са били начислени в съответствие с действащата през исковия период Наредба № 16-334 за топлоснабдяване и ЗЕ, предвид констатираното нарушение и липсата на техническа възможност за преизчисляване на ТЕ за сградна инсталация по инсталирана мощност за отоплителен сезон 2014г./2015г. В тази връзка, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно е било прието от първоинстанционният съд, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е установил вземането си за ТЕ за сградна инсталация за посочения период, поради което определената в нарушение на нормативните изисквания от ФДР стойност в размер от 238,23 лв., съгласно заключението на СТЕ следва да се приспадне от общо дължимата за процесния период цена на доставена топлинната енергия в размер на 1064,29 лв., от което следва, че ответниците дължат на ищеца сума за топлинна енергия за процесния период в размер на 826,06 лв., или по 413,03 лв. – за всеки един от тях.