Решение № 4884 от 08.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4884 гр. Пловдив, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330118735 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, ЕИК 205788439, против К. М. Б., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 22.03.2019 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги с абонаментен план „Smart XL“, по силата на който са му били предоставени мобилни и интернет услуги за мобилен номер **. Срокът на договора бил 24 месеца, а цената на месечния абонаментен план възлизала на 34.99 лева с ДДС.

Издадени били следните фактури: № **/**г. за отчетен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. на стойност 46.92 лева и фактура № **/**г. за отчетен период от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. на стойност 35.59 лева с ДДС, които не били погасени.

За дължимите суми били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило, поради което ответника дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

На 31.05.2021 г. „Българска телекомуникационна компания“ сключила договор за прехвърляне на вземания със „Иновативни финанси“ ООД, като последното дружество в качеството на цесионер придобило описаните вземания. Впоследствие на **г., „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило всички процесни вземания на ищеца. Ответникът бил уведомен за извършените цесии, чрез изпращане на уведомление по пощата.

Твърди още, че на **г. между „Евро Финанс Колект“ ЕООД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД бил сключен Договор за встъпване в дълг, като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от Договор за продажба на вземане, сключен на ** г. Въпреки това, поемателят не заплатил задължението на длъжника К. Б..

1

Поради неизпълнение на задължението за плащане на начислените суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 76115/2023 г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3717/07.06.2023 г. за солидарното осъждане на К. Б. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, за сумите в общ размер на 82.51 лева – главница и 27.74 лева – обезщетение за забава за периода от 19.11.2019 г. – 26.05.2023 г., срещу която длъжникът К. Б., подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, при което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли се исковете да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението в съда – 29.05.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника К. М. Б., при условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез представляващия дружеството работодател, според актуалната справка от НАП, със задължение да предаде, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът К. М. Б. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, на адреса му, чрез пълнолетно лице от домашните му (**), при условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 Г П К , като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 10169/17.08.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2024 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 50 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът, както в заповедното, така и в настоящото производство претендира адвокатско възнаграждение в размер от по 400 лева, или общо 800 лева, които следва да се присъдят изцяло в тежест на ответника.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, 2 е 850 лева, от които 425 лева за заповедното производство и 425 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. М. Б., с ЕГН:

**********, дължи на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК 205788439, следните суми: сумата от 82.51 лева /осемдесет и два лева и петдесет и една стотинки/ – главница, представляваща стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.10.2019 г. – 30.11.2019 г. по Договор за електронни съобщителни услуги от **г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който договор е прехвърлен с договор за цесия от **г. на „Иновативни финанси“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от **г. на „Евро Финанс Колект“ ЕООД; сумата от 27.74 лева /двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 19.11.2019 г. – 26.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 29.05.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3717/07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 7611/2023 г. на ПРС, ХХIV гр.с.

ОСЪЖДА К. М. Б., с ЕГН: **********, да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК 205788439, сумата от общо 850 лева /осемстотин и петдесет лева/, от които сумата от 425 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 7611/2023 г. по описа на РС– Пловдив и сумата от 425 лева – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3