Решение № 459 от 09.10.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Ловеч, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20264310101430 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от С. М.

Н. против *** за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор от *** ищецът е назначена в дружеството ответник на длъжност „продавачконсултант“ за неопределено време, при 8-часов работен ден, при сумирано изчисляване на работното време, по предварителен график за месеца, срещу заплащане на месечно възнаграждение.

На *** ответникът е връчил на ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от ***, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр, а на *** за прекратяване на трудовото й правоотношение на същото правно основание, считано от ***

Ищецът оспорва законността на уволнението и поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовия й договор е немотивирана, в нея не е посочено в какво се изразява обективната невъзможност да изпълнява възложените й трудови функции и се излагат твърдения, че във времето на съществуване на трудовата връзка добросъвестно е изпълнявала задълженията си.

След прекратяване на трудовата връзка ищецът посочва, че е останала без работа и претендира заплащането на обезщетение за период от 6 месеца (от *** до 18.11.2026 г.) в размер на 4 000,00 евро.

Заявено е искане за отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно уволнение.

1

Ответникът, в депозиран по делото отговор не оспорва, че по силата на трудов договор от *** ищецът е назначена на длъжност „продавач консултант“, че на *** й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от ***, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр, а със Заповед ****** е прекратено трудовото й правоотношение на същото правно основание, считано от ***

Ответникът поддържа, че заповедта за прекратяване трудовата връзка на ищеца е издадена от лице, което е носител на работодателска власт управителя на дружеството, в нея е посочено законовото основание и фактическото основание за издаването й, а тя по съдържание, съответства на предписанието на закона.

Оспорва се основателността на исковете за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради обусловеността им от основателността на иска за незаконност на уволнението.

По отношение на иска за признаване уволнението за незаконно ответникът навежда възражения за предявяването му извън законовия 2месечен давностен срок от прекратяване на трудовата връзка.

В проведено на 29.09.2026 г. открито съдебно заседание е допуснато изменение в размера на претенцията за заплащане на обезщетение за оставяне без работа в резултата на незаконна уволнение, като той е намален от 4 000,00 евро на 3 855,18 евро в рамките на първоначално претендирания период.

В производството ищецът се представлява от адв. Л., която по същество излага становище за основателност на заявените искове. По делото тя поддържа, че е установено, че страните са се намирали в трудова връзка, която е прекратена с оспорената заповед, в която не са посочени причините и естеството за прекратяването на правоотношението, а само цифровия израз на прекратителното основание. В рамките на съдебната процедура ответникът не е навел и ангажира доказателства за наличието на причини от обективно естество за прекратяване на трудовата връзка с ищеца. Представителят на Н. поддържа, че искането за отмяна на уволнението е заявено в рамките на законовия 2-месечен срок, начиная от датата на датата на прекратяване на трудовата връзка – *** Във връзка с незаконното уволнение ищецът е останала без работа и има право на обезщетение, а база за неговото определяне е полученото през м. април 2026 г. брутно трудово възнаграждение от 642,53 евро.

Ответникът се представлява от адв. Д., който по същество излага становище за неоснователност на заявените искове с акцент върху наведеното в отговора възражение за погасяване по давност за иска за отмяна на незаконно уволнение. В депозирани по делото писмени бележки представителят на ответника излага съображения относно момента на прекратяване на трудовата връзка като приема, че това е връчването на предизвестието, което не е спорно между страните, че се е случило на *** Изхождайки от тук адв. Д. счита, че срока за предявяване на иска за отмяна на уволнението тече от този момент ***, а не от издавеното на заповедта за уволнение, което има само констативен характер и е изтекъл на 17.06.2026 г. или месец преди подаването на исковата молба. На база на това заключение се 2 излага извод за неоснователност на исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че по силата на трудово договор от *** ищецът е назначена на длъжност „продавач-консултант“. В договора страните са уговорили, че трудовите функции, определени във връчена на *** длъжностна характеристика, ще се изпълняват при 8-часов работен ден, сумирано изчисляване на работното време по предварително изготвен график.

Уговореният срок за предизвестие в договора е един месец. С допълнителни споразумения е изменен размера на основното трудово възнаграждение на Н. и работното й място.

Не се спори, че на *** на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение. В предизвестието е посочено, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено в 30-дневен срок, считано от ***, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда (КТр).

Не е спорно между страните, че със Заповед ****** е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр, считано от ***, което се установява и от ангажирания препис от заповедта. В нея като причина за прекратяване трудовия договор се посочва – обективна невъзможност да изпълнение на трудовия договор.

От заключението на вещото лице Р. се установя, че последният пълен отработен месец от ищеца преди датата на прекратяване на трудовата връзка е месец април 2026 г., а начисленото брутно трудово възнаграждение е 642,53 евро, формирано от основно трудово възнаграждение от 620,20 евро и допълнително за трудов стаж и прослужено време от 22,33 евро.

Според записванията по партидата на С. М. Н. в Национална агенция по приходите (НАП) последният вписан трудово договор с Н. е с дружеството ответник, с данни за прекратяването му на ***

Фактическата обстановка, описана по-горе, съдът установява на база приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, като установените от тях факти в основаната си част не са спорни между страните (възникването на трудовата връзка и същественото нейно съдържание, възложените функции на ищеца, прекратяването на връзката по инициатива на работодателя, след връчено предизвестие). Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, чиито изводи кореспондират с направените констатации, подкрепени са от писмените доказателства относно уговорения размер на основаното и допълнително възнаграждение на ищеца и не са оспорени от страните при изслушването.

При установените факти изводите на съда от правна страна са следните:

При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с три искови претенции: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна – иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТр; възстановяване на предишната работа – иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение – искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 връзка чл. 225, ал. 1 КТр.

3

Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя – управителя на дружеството ответник.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТр – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Прекратяването е предхождано от връчено на ищеца месечно предизвестие.

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТр при прекратяване на трудов договор с предизвестие то (прекратяването) настъпва с изтичане срока на предизвестие.

По делото е установено, че на ищеца ответникът е връчил на *** предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В трудовия договор страните са уговорили срок на предизвестие от един месец, който е еднакъв за двете страни по аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 6 КТр. С изтичане срока на предизвестие, с оглед коментираното по-горе правило на 335, ал. 2, т. 1 КТр, трудовата връзка се счита прекратена. Заповедта за прекратяване само констатира вече настъпилото прекратяване. От момента на прекратяване на договора, което в случай е настъпило на *** (с изтичане срока на предизвестието), започва да тече срока, в който работникът може да оспори законността на уволнението, който, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТр е два месеца. В настоящия спор този срок е изтекъл на 18.07.2026 г. Исковата молба е подадена на електронната поща на съда на 17.07.2026 г., от което следва, че е постъпила в съда в рамките на законовия срок за обжалване. Изложеното дава основание на съда да приеме, че възражения на ответника, че възможността на ищеца да търси защита във връзка с законността на прекратяване на трудовата му връзка е погасена по давност, е неоснователно.

Основанието за прекратяване на трудовата връзка по чл. 328, т. 12 КТр е свързано с безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Правото на работодателя да прекрати на това основание е упражнено законосъобразно при възникването на нови обстоятелства, при което изпълнението на трудовия договор е невъзможно по причини, които стоят вън от волята на страните. То (основанието) е приложимо в случаите, при което причините за обективната невъзможност не са част от фактическия състав на други прекратителни основания, при което прекратяването се свързва с неизпълнение на трудови функции порази липса на качества или на физически дадености, при които трудовата връзка се прекратява едностранно от работодателя на основание чл. 328, т. 5 КТр.

При оспорване на акта, с който е прекратена трудовата връзка, съдът извършва преценка за законосъобразност на база посочените в него или в друг съпътстват го документ, обективни пречки за изпълнение на трудовия договор от страна на работника. Основанието за прекратяване са имено тези пречки от обективен характер, които са възникнали след сключването на договора.

Работодателят е задължен да ги посочи в акта за прекратяване или да ги отрази в друг документ, като те съставляват мотиви за прекратяване на договорната връзка. Грешките в квалификацията на обстоятелствата не опорочават заповедта, тъй като съдът никога не е обвързан от правната квалификация, а се произнася по установените факти, които очертават състава на съответното материално право. Съдът не може да приеме, че трудовата 4 връзка е прекратена на база факти и обстоятелства, който не се посочени в заповедта или в друг документ (пр. връчено на работника предизвестие), към, който тя препраща. Задължение на работодателя в хода на исковата процедура е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, което включва и основанието, очертано чрез съответните факти, които го пораждат.

От казаното следва извода, че заповедта за прекратяване следва да е мотивирана, т. е. да посочва какви са конкретните обективни пречки за изпълнение на трудовия договор от работника.

В случай съдът приема, че както в оспорената заповед, така и в друг документ, ответникът не е посочил причините за прекратяване на трудовата връзка с ищеца. В предизвестието и в издадената впоследствие заповед за прекратяване, след изтичане на срока на предизвестие, работодателят е посочил само правната норма, на база на която счита, че е възникнало неговото право (квалификацията), но не и фактическите основание за взетото решение. Именно те са предмет на установяване в хода на производството и с оглед на тях съдът формира извода са за наличието на пречки от обективен характер за изпълнение на договора.