Определение № 2 от 03.01.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Плевен, 03.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20234400601019 по описа за 2023 година Съдебното производство е образувано по чл.213 ал.4 от НПК по жалба на П. Т. П., против определение 1121 от 09.11.2023 год. на Районен съд Плевен, с което приел жалбата против постановление на прокурор при Районна прокуратура Плевен за прекратяване на наказателно производство, за процесуално недопустима.

В жалбата се излагат твърдения незаконосъобразност постановлението. за неправилност и

Жалбата е подадена в законоустановения 7-мо дневен срок, поради което се явява допустима.

По същество жалбата е основателна.

Досъдебното производство е образувано и разследвано за престъпление по чл. 291 ал.1 от НК.Съдът приел, че не може да има пострадало лице, физическо или юридическо. Обстоятелството, че твърдения на жалбоподателя П. за невярно изготвено експертно заключение са довели до образуване на наказателно производство не му придава качеството на пострадал и не му предоставя процесуалното право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК пострадал от престъплението е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществни вреди от престъплението. Правната норма на чл. 291 от НК гарантира защитата на 1 обществените отношения, засягащи правосъдието. От това по вид престъпно деяние не настъпват определени имуществени или неимуществени вреди за гражданите и юридическите лица, претърпени пряко и непосредствено от извършването на посоченото престъпление.

Надзорната инстанция не споделя правните аргументи на първостепенния съд за липса на процесуална възможност жалбоподателите да оспорват актовете, които засягат техните права. В тесен процесуален смисъл по престъпленията по чл.291 от НК не може да има пострадало лице, тъй като престъплението е против правосъдието. Прокуратурата била сезирана с жалба от П. Т. П., и след предварителна проверка на 20.02.2020г. е образувано досъдебно производство /ДП/. Експертното заключение, предмет на разследването било пълномощно с нотариална заверка на Община Г. от дата 05.03.2013г и разследването се водело срещу НИ по чл.291 от НК за това,че на неустановена дата до 02.09.2020г.,в гр.Плевен, в качеството на вещо лице,писмено,съзнателно е дадено невярно заключение.

Чрез престъпленията по Глава осма Раздел трети „Престъпления против правосъдието“ и конкретно от престъплението по чл.291 от НК могат да бъдат накърнени или засегнати конкретни субективни права и интереси на участващите в създаването и ползването на инкриминирания документ. В такъв смисъл е Решение 131 от 23.05.2014 год. на ВКС по н.д. 120/2014 год. 3 н.о. То се отнася конкретно за документно престъпление,но в случая експертното заключение ко конкретният казус касае документ – пълномощно.

Както при документните престъпления,така и при престъпленията против правосъдието не са предвидени съставомерни вредни последици, за качеството на пострадал от престъпление съгласно чл. 74 НПК не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление въобще, без да се придават други законови критерии.

Аргумент за разширяване кръга лица, които могат да бъдат пострадали – физически или юридически лица, извън тези които са претърпели съставомерни вреди, може да се извлече и от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 год. за установяване на минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата 2 на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение 2001/220/ПВР на Съвета и Тълкувателно решение 1 от 21 юни 2018 год. по т.д.1 /2016 год. на ОСНГК на ВКС. В последния тълкувателен акт е посочено, че фигурата на пострадалия възниква след положителен отговор на въпросите дали едно лице е претърпяло вреди- имуществени или неимуществени, и дали те са в пряка и непосредствена последица от престъплението. Посочена е съдебна практика ППВС №1 от 07.02.1955 год., изменено с ППВС №7/87 год. и ППВС №9 от 25.12.1961 год., съобразно която основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието в деликтната му проява и на обезщетение подлежат вредите, които са негова пряка и непосредствена последица, независимо дали са елемент от престъпния състав.

Независимо от факта, че в състава на престъплението по чл. 291 ал.1 от НК не са включени съставомерни вреди или щети, няма пречка от едно такова деяние такива да бъдат причинени на физическо или юридическо лице.

Пострадал по смисъла н а чл. 243 ал.4 НПК, правно заинтересован да обжалва актовете на съда и прокурора, засягащи интересите му, следва да се изхожда от твърдението на лицето за претърпени имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление без да е задължително твърдените вреди да са част от престъпния състав. Или с други думи, обжалващия следва да посочи правния си интерес през призмата на претърпени неблагоприятни последици от извършено престъпление, за да атакува постановлението на прокурор за прекратяване на наказателно производство.

Районен съд в произнасянето си се е опрял на състава на деянието, по което било проведено разследване и достигнал до извод, че няма и не може да има пострадало лице. Не е изследвал съдържанието на жалбата и интереса на подателя през цитираните по горе разпоредби и съдебна практика, и от което следва да направи извод за наличие или не на претърпени вредни последици – имуществени или неимуществени. В този случай отказът на съда следва да анализира фактите и направи извод за процесуалната допустимост на жалбата. Жалбоподателят следва да е посочил вредните последици за себе си от деянието, предмет на разследване. Настоящата инстанция, чиито акт е окончателен, не следва да прави това за пръв път.

Доколкото първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество на 3 жалбата , делото следва да бъде върнато на същия състав на Районен съд гр.Плевен.

Воден от горното и на основание чл. 243 ал.8 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1121 от 09.11.2023 г. по НЧД 2212/23г. описа на РС гр.Плевен.

Връща делото за разглеждане от същия състав на съда .

Определението е окончателно.

Да се уведомят страните за настоящия акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4