Решение № 165 от 19.06.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Елин Пелин, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820101053 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „Макроадванс“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, срещу С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Неофит Рилски“ № 3, п.к. 2100 и Д. А. К.. ЕГН **********, с адрес: общ. Елин Пелин, с. Петково, ул. „Струма“ № 15А, п.к. 2111, с която се иска признаването за установено, че дължат солидарно сумата от: 4990,93 лева, главница по Договор за банков кредит № 472936, Анекс № 1 от 18.05.2009 г. и Анекс № 2 от 12.02.2010 г.; 1559,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 12.07.2023 г. датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото. Твърди се, че нa 17.12.2007 r. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, понастоящем „Обединена българска банка“ АД, и С. Г. К., в качеството на „Кредитополучател“, и Д. А. К., в качеството на „Съдлъжник“, е сключен Договор за банков кредит № 472936, ведно с Анекс № 1 от 18.05.2009 г. и Анекс № 2 от 12.02.2010 г., с който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД предоставя банков кредит в размер на 20225 лева със срок за изплащане до 15.06.2018 г. На 24.10.2017 г. се сключи Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г., по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството си на продавач, прехвърли на „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на С. Г. К. и Д. А. К., съгласно Договор за банков 1 кредит № 472936, ведно с Анекс № 1 от 18.05.2009 г. и Анекс № 2 от 12.02.2010 г. дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности. Твърди се, че „Макроадванс“ АД е упълномощено от цедента „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключения Договор за цесия. В изпълнение на последното на С. Г. К. и Д. А. К. са изпратени Уведомления за извършено прехвърляне на вземанията с Изх. № RVI00707 и Изх. № RV100709, ведно с обратни разписки за същите. Налице е неизпълнение по смисъла на Договор за банков кредит№ 472936, ведно с Анекс № 1 от 18.05.2009 г. и Анекс № 2 от 12.02.2010 г. Съгласно чл. 4 от Анекс № 2 крайният срок за издължаване на предоставения кредит е 15.06.2018 г. С оглед настъпването на падежа - 15.06.2018 г. всички дължими вноски падежират, задължението става изцяло изискуемо. Падежът на задължението по процесния Договор за кредит е настъпил на 15.06.2018 г. С оглед на това законоустановената 5-годишна давност би изтекла на 15.06.2023 г. Обаче съгласно обявеното извънредно положение със Заповед № РД- 01-124 от 13.03.2020 г., отменена със Заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., както и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като съгласно чл. 3, ал. 2 от последния следва, че давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение. С оглед това за периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. не е текъл и давностния срок относно настоящото вземане. Съответно към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 12.07.2023 г. давностният срок за задължението не е изтекъл. С оглед на това давността за процесното вземане е щяла да изтече на 22.08.2023 г., но същата е прекъсната със Заявлението по чл. 410 ГПК, депозирано в съда на 12.07.2023 г.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. Г. К., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Д. А. К., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че искът е неоснователен.

В съдебно заседание на 08.05.2024 г. ответниците С. Г. К. и Д. А. К. заявяват, че признават изцяло исковете, като молят за разсрочване на задълженията. В молба от 28.05.2024 г. ищецът моли за постановяване на решение при признание на исковете съгласно чл. 237, ал.

1 ГПК.

Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба на ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Събраните по делото доказателства не следва да се обсъждат, като искът бъде уважен само въз основа на направеното признание.

Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение при уважаване на установителния иск по чл. 422 ГПК, тъй като правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на защита. Макар 2 предявените искове по реда на чл. 415 ГПК да са установителни по своя характер въз основа на решението по тях може да бъде издаден изпълнителен лист и да се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане. В случая са налице предпоставките за разсрочване на изпълнението с оглед заявените в съдебното заседание доходи от ответниците С. Г. К. и Д. А. К.. При това положение съдът следва да уважи исковете, като постанови решение при признание на иска, а считано от влизането му в сила следва да разсрочи вземането на осемнадесет равни месечни вноски, дължими ежемесечно до пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото: 131 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 131 лв. за държавна такса в исковото производство; 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул.

„Неофит Рилски“ № 3, п.к. 2100 и Д. А. К.. ЕГН **********, с адрес: общ. Елин Пелин, с.

Петково, ул. „Струма“ № 15А, п.к. 2111, дължат СОЛИДАРНО на „Макроадванс“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 503/13.07.2023 г. по ч. г. д. № 796/2023 г. на РС Елин Пелин сумата от: 4990,93 лева, главница по Договор за банков кредит № 472936, Анекс № 1 от 18.05.2009 г. и Анекс № 2 от 12.02.2010 г.; 1559,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 09.07.2023 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 12.07.2023 г. датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********. с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Неофит Рилски“ № 3, п.к.

2100 и Д. А. К.. ЕГН **********, с адрес: общ. Елин Пелин, с. Петково, ул. „Струма“ № 15А, п.к. 2111, да заплатят на „Макроадванс“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, сумата от: 131 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 131 лв. за държавна такса в исковото производство; 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми за главница, лихви и разноски по настоящото съдебно решение на ОСЕМНАДЕСЕТ равни месечни вноски, дължими ежемесечно до пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното изплащане на дълга.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 237 ГПК.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________

4