Решение № 1030 от 29.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Бургас, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120106590 по описа за 2023 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Я. Н. Н., от гр. Бургас, против П. Н. Н., от с. Т., Община К., с която претендира да бъде прието за установено, че, на основание наследяване и давностно владение през изминалите 20 год., ищецът е легитимиран като собственик на 1/2 ид. ч. от следните имоти:

1. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 970 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – улица, север – УПИ ХIII-***, юг – улица;

2. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 875 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – УПИ ***, север – УПИ ХIII-*** и УПИ II-***, юг – улица;

3. ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ *** в кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 1035 кв. м., при граници: изток – УПИ ***, запад – УПИ ***, север – УПИ II-*** и УПИ ***, юг – улица;

4. ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 48 кв. м., построена в УПИ ***, кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 970 кв. м., и

5. ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА (НАВЕС), със застроена площ от 43 кв. м., построена в УПИ ***, кв. 47 по плана на село Т., Община К., целият с площ от 970 кв. м.

Ищецът претендира и отмяна на издадения в полза на ответника Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давност № **/17.03.2023 год., н. д. № **/2023 год. на нотариус рег. № 255, в частта му за признатото право на собственост 1 върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: той и ответникът П. Н. са братя; до смъртта си майка им И. М. Н.а, поч. през 2010 год., е живяла, ползвала и стопанисвала процесните имоти, а след нейната смърт двамата нейни наследници са продължили да ги владеят и ползват; имотите са били собственост на дядо им М. З. М., след чиято смърт през 1986 год. майката на страните е уредила отношенията с останалите наследници и е започна да владее тези имоти като свои, считано от 1986 год., и владението й е било явно, спокойно, открито и необезпокоявано; ответникът П. Н. се е снабдил с титул за собственост по давност върху наследствените имоти – Нотариален акт № **, том I, н. д. № **/17.03.2023 год. на нотариус рег. № 255; ответникът неправомерно е признат за собственик по давност на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, тъй като те са наследствени и той не ги е владял; ищецът е наследник и е владял, ползвал, стопанисвал и обработвал имотите лично повече от 15-20 години; ответникът не е владял имотите изцяло като свои, а е владял само своята идеална част и не е придобил собствеността върху идеалната част на ищеца; издаденият в полза на ответника нотариален акт е пречка за ищеца, като съсобственик, да упражнява правото си в пълен обем, а и препятства инвестиционните му намерения, което налага и частичната отмяна на титула за собственост, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК.

С писмени молби от 11-и и 20.03.2024 год. ищецът е насочил претенцията си и към нови двама ответници – Б. И. П. и Я. П. Н., конституирани с Определение № 1783/21.03.2024 год. Правният интерес от това искане е обосновано с твърдението, че ответникът П. Н. е прехвърлил с договор за продажба правото на собственост върху процесните имоти в полза на Б. П., която, в хода на настоящото дело, ги е продала на Я. П. Н., съгл. представените два нотариални акта – №№ 143/30.10.2023 год. и 14.03.2024 год. на нотариус рег. № 542.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът П. Н. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил допустимостта и основателността на иска; изложил е следните фактически и правно твърдения: осъществяването на фактическа власт върху имота от един от наследниците не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите наследници, тъй като такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници, а за да се превърне във владелец на целия имот този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници и съсобственици, т. е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, или да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта; да установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така фактът, че намерението му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред останалите сънаследници; ищецът не е демонстрирал намерението си спрямо останалите сънаследници на М. З. М., да свои 1/2 ид. ч. от имотите за себе си и да ги е уведомил, че отказва да признае правата им; по делото няма данни какво е било отношението на останалите наследници на общият наследодател, но от 1986 год., 2 когато е починал общият наследодател – М. З. М., в имота до смъртта си през 2010 год. е живяла дъщеря му И. Н.а, а след нейната смърт там е живял ответникът П. Н.; неговото владение не е било отблъснато, следователно в полза на ищеца не е текла, а и от 1993 год. не би могла да изтече предвидената от закона 10-годишна придобивна давност, тъй като от 1993 год. ищецът не е владял имотите; ответникът безпрепятствено и необезпокоявано е живял в имота от 1993 год. до настоящия момент; имотите са била владени и от ответника още от 1990 год.; след смъртта на наследодателя И. Н.а през 2010 год. ищецът се е опитвал да посещава имотите, но не бил допуснат в тях от ответника, който така е манифестирал по открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо другия наследник, че отрича правото му на съсобственик и тази негова воля е достигнала до знанието на ищеца; основанието на молбата по чл. 537, ал. 2, ГПК е пряко обвързано и зависи от уважаване на главния иск за собственост по чл. 124, ГПК, т. е. и двата следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът Б. П. не е депозирала писмен отговор по чл. 131, ГПК; в проведеното по делото на 15.05.2024 год. открито съдебно заседание е оспорила иска като неоснователен; не е ангажирала доказателства.

Ответникът Я. П. Н. не е представил писмен отговор по чл. 131, ГПК, не е изразил становище по селото и не е ангажирал доказателства.

Съдът намира предявения установителен иск по чл. 124, ал. 1, ГПК и молбата по чл. 537, ал. 2, ГПК за допустими; налице е правен интерес от исканията, предвид съществуващия между страните правен спор за легитимацията на ищеца като собственик на 1/2 ид. ч. от имотите. Искът е подсъден на БсРС като първа инстанция, вкл. и по местна подсъдност, и не са налице отрицателни предпоставки за предявяването му.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от представените удостоверения, ищецът Я. Н. и ответникът П. Н. са легитимирани като наследници по закон на майка си И. М. Н.а, поч. през 2010 год., която е наследник по закон на баща си М. З. М., поч. през 1986 год.

С Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 122/27.02.1973 год. на нотариуса при БсРС, М. З. М. е признат за собственик на две дворни места – парцел *** и парцел VII-** по плана на с. Т., Община К.. Видно от представената скица, изд. от същата община, с промяна на регулацията от бившия У П И VII-** са образувани УПИ ХI-**, У П И * * * и УПИ ***, а в първия от новообразуваните имоти съществуват и две постройки – масивна жилищна сграда и полумасивна постройка.

Ищецът твърди, че след смъртта на майка си И. Н.а е продължил да ползва 3 имотите, като владението му не е било прекъсвано или смущавано; не е било манифестирано и намерение за своене на целите имоти от страна на брат му – ответника П. Н.. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. С. Д., без родство със страните, който сочи, че след смъртта на майка си синът й Я. Н. останал да живее в къщата и да ползва целия двор; след 2011 год. брат му П. Н. също се установил да живее трайно в имота, в пристройката зад жилищната сграда, като двамата братя обработвали двора и отглеждали заедно прасета в него.

Ответниците П. Н. и Б. П. оспорват иска с твърдение, че Я. Н. не се е грижил за майка си и не е ползвал наследствените имоти, тъй като е купил друг двор, в края на селото, където се помещавал. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията на свид. Г. Д., без родство със страните, който сочи, че Я. бил прогонен от майка си от дома й и след нейната смърт той не е идвал в имота, който бил ползван само от сина й П.

Ответникът П. Н. се е снабдил с титул за собственост върху процесните имоти, на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имоти по давност № **/17.03.2023 год., н. д. № **/2023 год. на нотариус рег. № 255.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. Предметът на доказване е свързан с установяване материално-правната легитимация на ищеца като собственик на спорната 1/2 ид. ч. от имотите, на основание наследяване и давностно владение (според петитума на исковата молба). По делото е установено, че майката на Я. и П. Н.и е била собственик на петте процесни имота и те, като част от наследствената маса към момента на смъртта й, са придобити от двамата й сина при равни квоти от по 1/2 ид. ч.

– чл. 5, ал. 1, ЗН. При съобразяване с изложените от страните твърдения и с издадения в полза на първия ответник констативен нотариален акт, на главно и пълно доказване подлежи фактът, че удостовереното от нотариуса в обстоятелствената проверка право на собственост не съществува в полза на П. Н. (Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 год. по тълк. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС). Според съда, такова главно доказване е проведено от ищеца, поради което не може да се направи извод, че придобивната давност, като оригинерен способ, е породила правното си действие за 1/2 ид. ч. от имотите в полза на П. Н.. При наличие на съсобственост, възникнала от наследяване, упражняващият фактическа власт върху имотите наследник е владелец на собствената си част от наследеното имущество и е държател на дела на другите сънаследници. Според задължителните указания на ВКС по правилното прилагане на закона – Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по тълк. д. № 1/2012 год. на ОСГК, страната, която се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, следва да докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо другия съсобственик намерението си да владее неговата идеална част за себе си. В настоящия казус липсват убедителни данни, че през периода 2010-2023 год. наследникът П. Н. е установил 4 фактическа власт върху целия наследствен имот, в т. ч. и върху частта на брат си Я. – в тази насока е проведено и насрещно доказване от ищеца, чрез показанията на свид. С.

Д., който сочи, че след смъртта на майка си Я. продължил да ползва наследените къща и двор, като сеел зеленчуци и отглеждал прасета. Делото не съдържа доказателства, че П. Н. е отблъснал владението на брат си Я. върху наследствената му 1/2 ид. ч. от имотите, нито че е завладял изцяло имотите, изключвайки достъпа му до тях, поради което не е налице обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт върху спорната 1/2 ид. ч. от съсобствените имоти.

По делото не е доказано и намерението на П. Н. да свои наследствената част на брат си от процесните имоти, т. е. да промени държането им във владение.

Установяването на владение и върху придобитата по наследство от ищеца 1/2 идеална част от имотите изисква наследникът П. Н. по недвусмислен и ясен начин да е обективирал пред брат си волята си, че счита целия имот за свой – да доведе до знанието му намерението си да владее целия имот само за себе си (в този смисъл са Решение № 76/15.06.2022 год. по гр. д. № 4761/2021 год. на I ГО на ВКС и Решение № 60126/21.01.2022 год. по гр. д. № 4044/2020 год. на I ГО на ВКС). Доказателства в тази насока не са представени, а и от показанията на разпитаните свидетели не се установява манифестиране на такова намерение от ответника П. Н.. Намерение за своене е обективирано от посочения ответник едва със снабдяването му с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка на 17.03.2023 год., но към тази дата не е изтекъл 10-годишен срок за несмущавано владение, поради което не е настъпила правната последица по чл. 79, ал. 1, ЗС – придобиване на собствеността по давност (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 год. по тълк. д. № 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.