Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5537 от 28.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53120/2023
Вид
Решение № 5537
Подписан
28.03.2025
В сила
28.03.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5537 гр. С., 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110153120 по описа за 2023 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 Образувано е по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу Д. Г. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 811,48 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 150,13 лв. – мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 18.10.2022 г., 26,10 лв. – стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.09.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,82 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 18.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 59390/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.-К.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че 1 топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ООД / предишно наименование „Б. Б.“ ООД/, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл.

116 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Безспорно е между страните и не се нуждае от доказване, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно 2 издание на посочената дата.

Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „К.“, бл. **, м. Р.-К., С., № 110, том XIX, дело № 3411/1991 г. от 27.03.1991 г. /на л. 113/ се установява, че Е. Д. П.а е придобила собствеността върху следния недвижим имот: ап. 21, находящ се на 7-ми етаж, вх. А, в сграда на ЖСК „К.“, бл. **, на ул. „П.“, м. „Р.-К.“, гр. С..

Видно от удостоверение за наследници изх. № 125/22.11.2024 г., издадено от община Горна Малина, с. Осоица /на л. 164/, Е. Д. П.а е починала на 12.07.2010 г., като е оставила след смъртта си ответника Д. Г. П. за единствен наследник по закон.

По делото не се твърди и не се доказва ответникът да е извършил отказ от наследството на Е. Д. П.а. Напротив, от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2010 г. /на л. 18/ е видно, че ответникът се е разпоредил с ¼ ид.ч. от наследения от Е. Д. П.а ап. 21, находящ се на 7-ми етаж, вх. А, в сграда на ЖСК „К.“, бл. **, на ул. „П.“, жк.

„Р.-К.“, гр. С.. С това разпоредително действие ответникът конклудентно е приел наследството на майка си Е. Д. П.а.

При гореописаните доказателства настоящият състав намира за установено, че през процесния период ответникът Д. Г. П. се е легитимирал като собственик на ¾ ид.ч. от описания в исковата молба имот.

По делото се установява, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ж. к. "Р.", бл. **, вх. А и Б и е сключен договор от 13.09.2002 г. между "Б. Б." ООД и представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 1 година, но в чл. 24 е предвидено изрично, че договорът се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му. По делото не са налице данни за прекратяване на договора, поради което съдът приема, че същият е действал и през процесния период, като по делото са налице доказателства, че третото лице - помагач е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на което етажните собственици не са се противопоставили.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на 3 понятието "потребител на топлинна енергия".

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.

№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответникът е имал през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на собственик на ¾ ид.ч. от имота, което се установява от приетите нотариални актове и удостоверение за наследници.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът в качеството си на собственик на ¾ ид.ч. от имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди 4 по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща ¾ от стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с "Т. С." ЕАД с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "М." от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед изричното искане на ответницата с подаването на заявление - декларация за промяна на партидата на нейно име, в качеството й на собственик на имота през процесния период.