Решение № 5927 от 23.12.2025, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 1056/2024
- Вид
- Решение № 5927
- Подписан
- 23.12.2025
- Състав
- Георги Видев
Други актове по делото
- Разпореждане № 3613 от 24.09.2024 · Георги Видев
- Разпореждане № 3768 от 07.10.2024 · Георги Видев
- Разпореждане № 3840 от 09.10.2024 · Георги Видев
- Определение № 3975 от 21.10.2024 · Георги Видев
- Разпореждане № 4401 от 18.11.2024 · Георги Видев
- Определение № 4595 от 02.12.2024 · Георги Видев
- Определение № 3331 от 18.07.2025 · Георги Видев
- Разпореждане № 3509 от 30.07.2025 · Георги Видев
- Разпореждане № 3668 от 08.08.2025 · Георги Видев
- Разпореждане № 3669 от 08.08.2025 · Георги Видев
- Определение № 3907 от 27.08.2025 · Георги Видев
- Определение № 4902 от 30.10.2025 · Георги Видев
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5927
Пазарджик, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ГЕОРГИ ВИДЕВ
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20247150701056 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Делото е образувано по жалба на "Беси" ЕООД, ЕИК ********* против пункт I и пункт II - т. 1, т. 2 и т. 3 от на Уведомително писмо № 92/Подмярка 8.6-07-2600/16716/14.08.2024 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
С пункт I от уведомителното писмо е определен одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ в размер на 41 737,50 лв., представляващ 50 % от приетите за допустими инвестиционни разходи. С т. 1 от пункт II са приети за недопустими разходи за „Обработващ център с CNC – управление HOMAG CENTATEQ N-700“ в размер на 890 250 лв., а с т. 2 и т. 3 от пункт II – разходи за „Консултантски услуги – подготовка на проектно предложение“ и „Консултантски услуги – управление на проектно предложение“ в размер на по 22 006,25 лв. при заявен размер от 23 000 лв. за всяка от услугите.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалванoто уведомително писмо. Излага съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени защити. Заявява претенция за разноски.
Ответникът по оспорването - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи доводи за недопустимостта и неоснователността на жалбата и за законосъобразността на обжалваното уведомително писмо. На свой ред претендира разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Допустимостта ѝ е потвърдена и с Определение № 9920 / 16.10.2025 г. постановено по адм.д. № 9629 / 2025 г. по описа на ВАС, с което е отменено прекратителното Определение № 3331 / 18.07.2025 г., постановено по настоящото дело.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на съдебния контрол е законосъобразността на отказите за признаване на заявените разходи и на определения въз основа на тях размер на безвъзмездната финансова помощ, а не определянето от съда на конкретна пазарна стойност на оборудването или на дължимия размер на помощта. Контролът се осъществява върху начина, по който административният орган е формирал изводите си, върху доказателствената основа, на която те се основават, и върху съразмерността на приетите последици.
От мотивите на обжалвания акт се установява, че отказът за признаване на разхода за машината е изграден преимуществено върху съображения за несъответствие между заявената и пазарната ѝ цена, като е възприет ценови ориентир, изведен от ограничено пазарно запитване до търговски представител. Наред с това органът се е позовал и на принципите на добро финансово управление, включително тези по чл. 186, § 3, б. „е“ от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046, действащ към момента на издаване на уведомителното писмо. Посочената разпоредба обаче има принципен и рамков характер и не съдържа самостоятелно правило за санкциониране, нито предписва автоматично пълен отказ за признаване на разхода. Дори при прилагане на тези принципи административният орган е бил длъжен да извърши конкретна и съразмерна преценка на последиците, включително да обсъди възможността за частично признаване на разхода или за финансова корекция.
По делото са приети две експертизи, допълнени с устни обяснения в съдебно заседание, които използват различен методологичен подход, различни източници и достигат до различни ценови резултати. Общото между тях е, че и двете сочат на липса на идентичен пазарен аналог за конкретния модел, както и на значителна вариативност на стойността в зависимост от конфигурацията на оборудването. Тази доказателствена картина не позволява извеждането на еднозначен и безспорен извод за точната пазарна цена на машината към релевантния момент, но е от значение за преценката дали административният орган е разполагал с достатъчно сигурна и пълна фактическа основа, за да приеме пълна недопустимост на разхода.
Разнопосочността на експертните заключения сама по себе си не задължава съда да предпочете едното от тях и да определи конкретна стойност на оборудването, тъй като това би означавало съдът да навлезе в ролята на оценител. Тя обаче е релевантна за проверката дали възприетият от административния орган подход оправдава налагането на най-тежката последица – пълен отказ за признаване на разхода – при положение че дори експертните оценки не водят до еднозначен ценови резултат.
Административният орган се позовава и на разпоредба от Условията за кандидатстване, според която недопустими са разходи за закупуване на машини и оборудване над пазарната им стойност. Условията за кандидатстване, на които изрично се позовава органът като материалноправно основание, не са приложени към административната преписка и не се съдържат сред доказателствата по делото, поради което съдът е лишен от възможност да провери съдържанието, обхвата и правните последици на правилото, на което се основава отказът. Но дори да се приеме, че съдържанието на посочената разпоредба е такова, каквото е възпроизведено в мотивите на административния акт, от нея не следва автоматично пълна недопустимост на заявения разход. Самата формулировка предполага разграничаване между допустима пазарна стойност и недопустимо надвишение над нея, което изисква конкретна количествена преценка и съразмерност на последиците, каквато в случая не е направена.
При тези данни съдът приема, че отказът за признаване на разхода за машината е постановен при непълно изясняване на релевантните факти и без съразмерна преценка на последиците, поради което е незаконосъобразен.
С т. 2 и т. 3 от пункт II на уведомителното писмо административният орган е приел за недопустими по-голямата част от заявените разходи за консултантски услуги, като е мотивирал отказа с превишаване на максимално допустимия процент от 2,5 % от допустимите разходи, съгласно Условията за кандидатстване. Както бе посочено, тези условия не са приложени по делото, което препятства проверката за правилното определяне на базата, върху която е изчислен процентният лимит, и за правилността на направените изчисления. Наред с това изводът за превишаване на допустимия процент има производен характер, тъй като е обусловен от приетия от административния орган обем на допустимите инвестиционни разходи, включително от пълния отказ за признаване на разхода за машината. При положение че този отказ е незаконосъобразен и подлежи на ново произнасяне, не може да се приеме, че към момента на издаване на уведомителното писмо е била налице стабилна и окончателна база за определяне допустимия размер на консултантските услуги. Поради това и отказите по т. 2 и т. 3 от пункт II са незаконосъобразни.
Пункт I от уведомителното писмо, с който е определен размерът на безвъзмездната финансова помощ (41 737,50 лв.) няма самостоятелен характер, а представлява резултатна част от акта, пряко обусловена от извършената от административния орган преценка за допустимостта на заявените разходи. След като отказите по т. 1, т. 2 и т. 3 от пункт II се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна, липсва стабилна фактическа и правна основа, върху която да се запази в сила определеният размер на финансовата помощ, който неизбежно следва да бъде преизчислен при новото произнасяне. Поради това и пункт I от уведомителното писмо следва да бъде отменен като производен от отменените части.
От съвкупната преценка на доказателствата и изложените съображения съдът приема, че оспореното уведомително писмо в обжалваните части е издадено при непълно изясняване на релевантните факти, при неправилно приложение на материалния закон и без съразмерна преценка на последиците. Оспорените части следва да бъдат отменени, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания.
При новото произнасяне административният орган следва да извърши нова преценка на допустимостта на разхода за машината, като изясни конкретния обем и конфигурация на оборудването и определи пазарната му стойност въз основа на проверими и съпоставими източници, като при наличие на несъответствие обсъди възможността за частично признаване или финансова корекция. Следва да приложи относимите Условия за кандидатстване и да извърши преценка на допустимостта на разходите за консултантски услуги въз основа на ясно определена и обоснована база от допустими инвестиционни разходи, както и да определи наново размера на безвъзмездната финансова помощ като резултат от цялостната преценка за допустимостта на всички заявени разходи, при излагане на ясни и последователни мотиви.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за разноски. Ответникът следва да му възстанови платените държавни такси в размер на 1 700 лв. пред Административен съд - Пазарджик и в размер на 170 лв. пред ВАС, както и сумата от 355.41 лв., платени за възнаграждение на вещото лице. Платените адвокатски възнаграждения в размер на 9 800 лв. за първоначалното и 4 800 лв. за повторното разглеждане на делото от Административен съд - Пазарджик не следва да бъдат намалявани, тъй като са значително под предвиденото в закона минимално възнаграждение за една инстанция съобразно материалния интерес и са справедливи с оглед фактическата и правната сложност на делото. Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв. за производството пред ВАС по обжалване на прекратителното определение, тъй като договорът за правна помощ, удостоверяващ заплащането на това възнаграждение не е представен по време на делото пред ВАС, а едва впоследствие, при представянето на списъка с разноските пред административния съд при повторното разглеждане на делото.
Затова съдът
РЕШИ:
Отменя пункт I и т. 1, т. 2 и т. 3 от пункт II на Уведомително писмо № 92/Подмярка 8.6-07-2600/16716/14.08.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Връща преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на "Беси" ЕООД, ЕИК ********* разноски по делото в общ размер на 16 825.41 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/