Протокол № 1408 от 09.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1793/2026
- Вид
- Протокол № 1408
- Подписан
- 09.10.2026
- В сила
- 09.10.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 1408 гр. Варна, 09.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100501793 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:23 часа се явиха:
Въззивникът Т. Ф. Л., редовно призована, явява се в съдебно заседание, представлява се от Д. Д. Л. – пълномощник.
Въззиваемото дружество „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, не се представлява в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 31965/05.10.2026 г. от юрисконсулт В. Л., пълномощник на въззиваемата страна, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Изразява се становище във връзка с молба вх. № 30158/21.09.2026 г. от името на въззивника.
Поддържа отговора на въззивната жалба и отговора на частната въззивна жалба. Моли за присъждане на разноски съгласно приложения по делото списък.
В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Прилага пълномощно.
ПЪЛНОМОЩНИК Л.: Не считам, че има пречки по хода на делото, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА,
ЧАСТНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР в съответствие с Определение № 4590/15.09.2026 г., постановено по реда на чл.
267 от ГПК.
1
ПЪЛНОМОЩНИК Л.: Нямаме възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
СЪДЪТ докладва постъпилите по делото молба и допълнително писмено становище вх. № 30158/21.09.2026 г., допълнително писмено становище вх. № 31964/05.10.2026 г. и искане за изрично произнасяне и допълнително становище вх. № 32148/06.10.2026 г. от въззивницата.
ПЪЛНОМОЩНИК Л.: Поддържам ги. Последната молба беше формулирано като искане до съда за изрично произнасяне. Визирам чл. 6, параграф 1 от ЕКПЧ.
Поддържам искането да се приеме като писмено доказателство по делото съобщение изх. № 16095/26.08.2026 г. на ЧСИ З. Д., ведно със заявление вх. № 12470/24.08.2026 г. Нямаше как да се съберат на по-ранен етап, това е обстоятелство възникнало впоследствие, след разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
СЪДЪТ намира, че представените с молба и допълнително писмено становище вх. № 30158/21.09.2026 г. два писмени документа: съобщение изх.
№ 16095/26.08.2026 г. на ЧСИ З. Д. и заявление вх. № 12470/24.08.2026 г., не следва да се допускат и приемат във въззивното производство като писмени доказателства в процеса.
На първо място, не са преодолени ограниченията по чл. 266 ГПК за събиране на допълнителни доказателства във въззивното производство, доколкото тези два частни документа касаят факти и обстоятелства, които са били известни и налични още в хода на първоинстанционното производство и е липсвало пречка и непреодолима възможност за снабдяването с тях.
На второ място, същите са неотносими към правния спор, доколкото по делото е приложено самото изпълнително производство в цялост, от където тези факти, които се сочат в съобщението, могат да се установят посредством писмените документи, съдържащи се там.
В частност, като трети аргумент, въпросното съобщение от ЧСИ не съставлява удостоверително изявление за факти, а по-скоро свидетелство за осъществени вече в хода на изпълнителното производство факти, за което е недопустимо да се установяват по този начин чрез писмен документ.
По тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от пълномощника на въззивницата искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото: молба и допълнително писмено становище вх. № 30158/21.09.2026 г. два писмени документа: съобщение изх. № 16095/26.08.2026 г. на ЧСИ З. Д. и заявление вх. № 12470/24.08.2026 г.
ПЪЛНОМОЩНИК Л.: Нямам други искания по доказателствата.
Представил съм списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от 2 фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
ПЪЛНОМОЩНИК Л.: Уважаеми окръжни съдии, моля да се запознаете подробно с представените от мен молби. Още в първоначалното съдебно решение на РС съдия М. не е разгледала в пълнота процесното изпълнително дело на майка ми. Тя не е дала мотиви за реално настъпилата по силата на закона перемпция, а се е позовала на съобщението от ЧСИ кога то е прогласено. Тълкувателната практика на ВКС е безспорна, ясна е, че съобщението на ЧСИ е само с декоративен характер и може да настъпи много по-късно от същинската и реална перемпция. Това обстоятелство, което аз считам, че съдия М. не дава отговори на този момент, кога наистина и реално е настъпила в изпълнителния процес. След това тя се позовава на датата 26.06.2015 г. и от тогава счита и прилага съдебна практика, която сочи и ответната страна, но в конкретния казус считам, че перемпцията по делото на майка ми е настъпила на 06.01.2015 г., което по силата на предходната действаща по него време съдебна практика дава основание да се счита, че твърдението на съдия М. не е вярно и давността следва да се приема за започнала да тече след прекратяването на делото , а именно по-ранната дата.
На следващо място съдия М. смесва два правни момента в изпълнителния процес и по-конкретно по смисъла на ЗЗД за уведомяването за въпросната цесия, която ответната страна твърди, че е извършена, като смесва текстове от ГПК, което съм формулирал, което за мен не е правилно.
След това ответната страна не дава поискания два пъти от нас въпросен договор, от който счита, че излиза правоотношението на майка ми, но аз подробно съм развил аргументи защо го искам този надлежен акт.
След това най-фундаменталното мое искане към вас е да не прилагате механично и автоматично новото тълкувателно решение № 2/2024 г. на ВКС по юридически факти и обстоятелства, които са настъпили много преди неговото излизане на бял свят, тъй като именно от там тръгва основния съществен проблем, считан от мен, извършен от съдия М., че с Решение № 37/2022 г. на ВКС тя вменява вина, дисциплинарно нарушение на ЧСИ за това, че той не е извършил определени действия, които според нея, по силата на това тълкувателно решение, излязло години след прекратяване на делото, ЧСИ е трябвало да извърши. Тук считам, че ЧСИ няма как да извършва неща в минал период от време или още по-малко да има задължения, които му се вменяват по силата на новоизлезли години след това съдебни актове, които по него време не са били по смисъла на чл. 130 от ЗСВ, тълкувателни, а само по чл. 290 ГПК. По него момент, процесният, е имало действително противоречива съдебна практика. Съществували са две правни линии, две правни тези именно на ВКС, като най-основната и първоначална е залегнала в Решение № 371/2015 г. на ВКС и Решение № 42/2016 г., които описват последиците от перемпцията като действия след нея осъществени, но без 3 правен ефект, негодни да прекъснат давността по смисъла на чл. 116 ЗЗД.
Впоследствие се явяват и контра аргументи от други дела на ВКС в противоположна линия и именно това налага 2023 г. образуването на тълкувателно дело № 2/2023 г., което да отговори на въпросите как следва да се тълкува практиката, но то излиза към 2024 г., когато процесното дело на майка ми е било отдавна прекратено. С това искам на съда ясно да кажа, че не е редно на съдебния изпълнител да се вменяват нарушения, които по него време не е бил длъжен да изпълни. Съдебната практика по него време очевидно е била противоречива и има много съдебни решения в тази насока, които го доказват. Считам, че не може на ЧСИ да се вменяват нарушения още по-малко да са за сметка на майка ми, която няма възможността и не е избрала този ЧСИ да работи взискателят с него. Майка ми няма контрол върху това взискателят дали ще изпраща молби, какво ще поиска, дали ще плати авансово, дали няма да плати.
Възразявам на тезата на ответната страна, която излагат в отговора на въззивната жалба, което, ако съдът прочете те буквално възприемат разноските по изпълнителния процес да са дължими изцяло от длъжника. В крайния смисъл на това твърдение може да са за сметка, но първоначално са дължими от взискателя. Именно това е определено в ГПК при образуването на изпълнителен процес се описват по чл. 426. В процесното изпълнително дело има няколко молби през годините и моля съдът да прегледа всяка една от тях, какво е поискано, какво е платено, дали са реализирали реално и наистина по исканото изпълнително действие или са формални молби, изпращани доколкото да се опитват да прекъснат давността.
Считам, че не е редно да се възприема тезата, че ЧСИ трябва да дава максимално указания на един професионален взискател, каквото се явява ответното дружество, доколкото това дружество разполага с цял отдел юристи, а длъжникът е физическо лице, което само по себе, за да се защити, трябва да потърси юридическа помощ и да заплати за нея.
Конкретно за новите молби – три - от 2019, 2022 и 2024 година, ясно показва процесуалното поведение на взискателя, доколкото аз не мога да приема, че един професионален взискател ще изпраща години наред молби по едно отдавна прекратено дело, ще вижда, че изпълнителните му желания не се реализират и няма да се свърже със съдебния изпълнител да попита защо, да извърши адекватни действия. За мен това е правено с цел трупане на лихви за сметка на майка ми, което съм развил в моите материали до вас и е показателно от докладите на омбудсман на Р. България, което изразяват множество граждани през годините именно в тази връзка, че това се прави масово от колекторските фирми и аз моля да не се прилага автоматично Решение № 2/2024 г. Отделно по тълкувателно Решение № 3 на ВКС самите върховни касационни магистрати определят, че не следва новата тълкувателна практика автоматично да се прилага по стари, ретроспективни, фактически вече настъпили юридически обстоятелства. Същата правна теза е залегнала и 4 в решението на Петър Петков срещу България, както и Вълкова срещу България, което европейските магистрати също развиват като теза, а и впоследствие ВКС я приема в насока, че не следва новата тълкувателна практика да се прилага автоматично и служебно за вече настъпили в ретроспектърни стари периоди, когато е действала друга тълкувателна практика.
С това моля съда да отмени решението на РС-Варна, с което да уважи нашата искова претенция по чл. 439 ГПК, поддържам предходните си частни молби относно юрисконсултските възнаграждения на ответната страна.
Моля съдът да подходи с разбиране към случая на майка ми, защото тези колекторски фирми от това се изхранват, правят го с користна цел. Не следва съдът да помага на такива лица.
СЪДЪТ счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5