Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 820 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 581/2023
Вид
Определение № 820
Подписан
03.04.2023
В сила
28.04.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300500581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба, подадена от адв. С. Ч., АК Смолян, като пълномощник на Я. А. М., взискател по изп. дело № 20229100400746 против разпореждане от 20.01.2023 г. на ЧСИ Р.Р., рег. № 910 на КЧСИ, постановено по изп.дело № 20229100400746, с което, в т. 1 и 2 на осн. чл. 493, ал. 2 ГПК са обявени купувачи за изнесени на публична продан делбени имоти – самостоятелен обект в сграда *** и подземно паркомясто № 17, с т. 3 на осн. чл. 493, ал. 1 ГПК е намалено вземането на съделителя Я. М. с по един задатък за всяка публична продан – за СОС *** със сума в размер на 11 736,00 лв. и за подземно паркомясто № 17 със сума в размер на 952,00 лв., или общо със сумата от 12688,00 лв., в т. 4 е записано, че на осн. чл. 495 ГПК Я. М. отговаря за разноските по изготвянето и предявяването на разпределението в размер на 108 лв. (т. 5 – 3 бр.; т. 13), която сума остава единствено в негова тежест.

Жалбоподателят счита, че като не му е предложено да изкупи имотите на цената, предложена от другите участници в проданта, ЧСИ е допуснал нарушение, поради което моли да бъде отменено обжалваното разпореждане в тази му част. В останалата част счита, че незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 493, ал. 1 ГПК, тъй като съделителят има право да участва с няколко наддавателни предложения, като няма задължение да внася задатък. Така при отказ от имота няма задатък, който да служи за удовлетворение на останалите съделители, а отговорността му се реализира единствено по реда на чл. 495 ГПК – с внасяне на разноските за следващото разпределение и уведомяване за това, без да губи задатък или вземане, като отделно отговаря по общия ред за причинени на съделители вреди от забавено разпределение или възлагане. Обосновава твърденията си с анализ на законодателните предложения преди приемане на актуалната редакция на текста на чл. 493 ГПК. Сочи, че целта на производството по изпълнение на съдебно решение за изнасяне на 1 публична продан на имот, като способ за приключване на делбеното производство, е получаване от всеки от съделителите на парична сума, равна на неговата квота в съсобствеността, след приспадане на данъци и такси, поради което постановеното от съдебния изпълнител противоречи на смисъла на закона. Твърди, че липсва процедура в закона съделителите да бъдат задължавани да внасят задатък, ако не внесат предложената цена, за което цитира практика на ПАС. Не сочи в какво се изразява неправилността на т. 4 от обжалваното разпореждане, в която част също моли да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от другия съделител по делото Е. З., чрез адв. Д. А., АК София, в която счита обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна. Сочи, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото ЧСИ е уведомил жалбоподателя, че изготвеното разпореждане е влязло в сила и следва да плати цената на имотите. Оспорва изложеното в жалбата за неприложимост на приложената от ЧСИ разпоредба на чл. 493, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед целта и особеностите на производството, като намира същата за относима към производството по изпълнителното дело, доколкото в същата няма изключение от въведеното правило, а и противното би означавало съделителят да бъде освободен от всякакви санкции за неправомерното си поведение, което не съответства на целта на закона.

По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Р.Р., в които се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното действие на съдебния изпълнител е извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 435 ГПК, подлежащи на съдебен контрол. Сочи, че редът за обжалване на възлагане на имот е посочен в чл. 435, ал. 3 ГПК, с обжалване на постановление за възлагане на имота, какъвто характер обжалваното разпореждане няма, като сочи, че са издадени и постановления за възлагане, връчени на страните. При съблюдаване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. 2/2013 г. сочи, че жалбоподателят излиза извън предвидените хипотези на актове и основания за обжалване, поради което и жалбата е недопустима. По същество счита същата и неоснователна, тъй като разпоредбата на чл. 493, т. 1 ГПК по императивен начин урежда последиците от невнасяне в срок на предложена цена, като няма изрично изключение за публична продан на делбен имот, включително в специалните правила по чл. 354 – 355 ГПК. Сочи, че изложените в жалбата мотиви за приложението на чл. 495 ГПК са в пълно противоречие с искането му за отмяна на т. 4 от обжалваното разпореждане. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира частната жалба за подадена в срок от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, но недопустима по следните съображения:

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, с който се изнасят на публична продан съсобствени между съделителите Е. З. и Я. М. имоти – самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент и подземно паркомясто. Въпреки, че ЧСИ не е изпълнил задължението си да приложи към жалбата пълно копие от изпълнителното дело, от приложените писмени доказателства е 2 видно, че е била проведена публична продан на делбения имот, като за купувач е обявен жалбоподателя. Издадено е постановление за разпределение, с която е резпределена предложената от съделителя сума, като е посочено, че в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението съделителят е длъжен да внесе предложената цена, актът не е обжалван.

В дадения срок не е внесена предложената от съделителя М. цена и е постановено обжалваното разпореждане от 20.01.2023 г., с което в т. 1 и 2 на осн. чл. 493, ал. 2 ГПК са обявени за купувачи наддавачите, предложили следващата най-висока цена, с т. 3 на осн. чл.

493, ал. 1 ГПК е намалено вземането на съделителя Я. М. с по един задатък за всяка публична продан общо със сумата от 12688,00 лв., в т. 4 е записано, че на осн. чл. 495 ГПК Я. М. отговаря за разноските по изготвянето и предявяването на разпределението в размер на 108 лв. (т. 5 – 3 бр.; т. 13), която сума остава единствено в негова тежест.

Въз основа на данните по делото и приложените доказателства съдът намира, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваните изпълнителни действия не са от категорията на предвидените в чл. 435, ал. 2 от ГПК. Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, която се свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, като разширително тълкуване на процесуалните норми относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител е недопустимо.

Обявяването на купувач не е от действията на съдебния изпълнител, които законодателят е посочил, че подлежат на самостоятелно обжалване. Предвидено е, че на обжалване подлежи постановлението за възлагане, само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Доколкото обявяването на купувач следва наддаването, то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена, но не като самостоятелен акт, а при обжалване на постановлението за възлагане.

При преценката на допустимостта на жалбата в останалата и част, в конкретната хипотеза, следва да се отчете, че публичната продан, като метод за извършване на делбата, се характеризира с особеността, че всеки от съделителите има двойно качество - на взискател и на длъжник. В разглеждания случай по делото съделителят М. е взел участие в проведената публична продан на делбения имот, като е бил обявен за купувач, но не е внесъл сумата, необходима за заплащане на частта на другия съделител в установения от закона срок. Поради това и в качеството му на взискател в изпълнителното производство, е приложена санкцията на нормата на чл. 493, ал. 1 ГПК, като е намалено вземането му с по един задатък за всяка публична продан, а на осн. чл. 495 ГПК е посочено, че само той отговаря за разноските по изготвянето и предявяването на разпределението. Съгласно чл.

435 ГПК, подлежащи на обжалване действия от взискателя са отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, както и спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение, както и постановлението за възлагане, при условията на ал. 3 ГПК. Не е 3 предвидено самостоятелно обжалване на актовете, с които се прилагат санкциите по цитираните разпоредби, включително на отговорността за разноските по проданта.

Доколкото обаче и удръжката на задатък от размера на вземането и възлагане на разноските се отразява на размера на сумите, които съделителят ще получи при разпределението на цената, получена от публичната продан на имота, той има право на защита, чрез обжалване на разпределението, на основание твърденията му за неправилно намаляване на вземането му.

На основание изложените съображения така подадената жалба се явява недопустима, тъй като няма подлежащ на обжалване акт, постановен от ЧСИ и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 7086/02.03.2023г., подадена от адв. С. Ч., АК Смолян, като пълномощник на Я. А. М., взискател по изп. дело № 20229100400746, против разпореждане от 20.01.2023 г. на ЧСИ Р.Р., рег. № 910 на КЧСИ, постановено по изп.дело № 20229100400746, като недопустима и прекратява производството по ч. гр. д. № 581/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4