Определение № 21093 от 08.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21093 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110103802 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Д. И. срещу ..............“ ЕООД, за прогласяване недействителността на договор за кредит № **********/09.02.2025 г., сключен между страните, както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1 765.69 лева с еквивалент 902.73 евро, представляваща недължимо платена сума въз основа на недействителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2026 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2025 г. К. Д. И. е сключила договор за паричен заем № **********с ..............“ ЕООД /с предишна фирма „4 Финанс“/ за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 03.03.2025 г. В посочения договор кредиторът е уговорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49,80 %, лихвеният процент за кредита в размер на 40,94 %, като заемополучателят следвало да върне сума в общ размер на 1229.61 лв., с включена такса за бързо разглеждане в размер на 162.13 лв.

Твърди, че е погасила сумата по договора в общ размер на 2 965.59 лв., включително такса за експресно разглеждане. Ищецът излага доводи, че процесният договор за заем е недействителен, тъй като противоречи на императивни правни норми, а именно – неверен ГПР, различен от действителния по кредитното правоотношение, доколкото в него не е включена таксата за експресно разглеждане, която представлявала разход по кредит. В случай, че същата била включена, то приложимият по договора ГПР ще надхвърли допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и този смисъл договорът нарушава и тази императивна норма. Наред с това се сочи, че неточното посочване на ГПР следвало да се приравни на липса на такъв. Счита, че в договора следва да се посочват изчерпателно всички разходи, които кредитополучателят ще стори във връзка с кредита и които са включени в ГПР, като непосочването им по същество нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата, регламентираща ГПР е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП, както и че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй като заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а е свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното предоставяне не се дължат такси. Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че договорът е нищожен и предвид обстоятелството, че клаузите му се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, не са индивидуално уговорени. Излага подробни съображения, че поради недействителността на договора, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на процесния договор за кредит, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 765.69 лева, представляваща 1 недължимо платена сума по недействителен договор за кредит, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ..............“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава фактите, обуславящи сключването на договора, а именно, че страните са били обвързани от процесния договор, по който ищецът е погасил всички дължими суми по пера така, както са описани в договора, в това число и таксата за допълнителната незадължителна услуга. Оспорва процесният договор да не отговаря на нормативните изисквания на ЗПК, в това число и чл.

11, ал. 1, т. 10. Сочи, че ГПР по договора е фиксиран, като същият е под нормативно установения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че клаузата за такса за експресно разглеждане представлява допълнителна услуга, която не е задължителна. Същата не представлява условие за сключване на договора и отпускането на заявената сума, а е предвидена като допълнителна възможност в полза на заемополучателя да получи отговор по подаденото заявление за кредит в за по-кратък срок. Същата е била ясно и точно определена както в договора, така и в преддоговорната информация и е била разбираема за ищеца, съответства на чл. 10 ЗПК и не накърнява добрите нрави. Твърди, че между страните са сключвани няколко анекса след процесния договор за кредит и оспорва претендираната сума по осъдителния иск. Счита, че кредиторът е получил процесната сума на годно правно основание, поради което следва да бъде отхвърлен и осъдителният иск. Изложени са съображения, че в действителност ищцата е заплатила всички суми по договора, но размерът на общо заплатеното е 2 540.52 лева, поради което и надплатената сума била единствено 970.52 лева, като оспорва за разликата над този размер предявения иск.

Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО : ПРАВНА

КВАЛИФИКАЦИЯ:

Предявени са обективно съединени искове - главен иск с правна квалификация чл. чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: 1) сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи и твърдените пороци; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на сочената сума в полза на ответника на основание процесния договор.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява з а безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е сключен Договор за кредит № **********/09.02.2025 г. за сумата от 1200 лв., при погасяване в срок до 03.03.2025 г., при ГПР в размер на 49, 80 %, ГЛП в размер на 40,94 %, обща размер на сумата за връщане по договора – 1 229.61 лв., с включена такса за бързо разглеждане в размер на 162.13 лв., които суми ищецът е погасил изцяло, както и че възнаграждението за такса за експресно разглеждане не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,80 %.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като 2 допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

По отношение на представените към отговора на исковата молба доказателства следва да бъдат дадени указания на ответника да завери същите с отметка с „вярно с оригинала“.

Доколкото на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за недействителност, произтичаща пряко от правната сделка или от приложените по делото доказателства, съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва служебно да допусне съдебно счетоводна експертиза, със задачи както следва: 1/ Какъв е размерът на отпуснатия заем по сключения между ищеца и ответника договор за потребителски кредит 09.02.2025 г. и налице ли са сключени анекси между страните във връзка с този договор? Ако да, какво е отпуснато от заемодателя по тях, кога и в какъв размер; 2/ Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, застрахователни премии, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?; 3/ Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита, ако при изчисляването му се включи и таксата за бързо разглеждане в размер от 162.13 лева? 4/ Има ли извършени, кога и в какъв размер плащания от страна на ответника, как са отнесени те за погасяване на кредита от заемодателя?;

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.07.2026 г. от 14:00 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението да завери с отметка „вярно с оригинала“ приложените към отговора на исковата молба документи, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, последните няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на „............“ ЕООД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – за служебно изготвяне на препис на отговор на искова молба за връчване на ищеца, ведно с приложенията, сумата в размер от 20.10 евро по сметка на Софийски районен съд и представи в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-номера на делото, тъй като в приложенията към ОИМ липсва представен препис. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок за сумата от 20.10 евро за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи дали са били сключвани допълнителни анекси към процесния договор, като при положителен отговор да уточни какви суми са били отпускани и извършвани ли са плащания от ищеца, като ако да – да посочи кога и в какъв размер, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи както следва:

1// Какъв е размерът на отпуснатия заем по сключения между ищеца и ответника договор за потребителски кредит 09.02.2025 г. и налице ли са сключени анекси между страните във връзка с този договор? Ако да, какво е отпуснато от заемодателя по тях, кога и в какъв 3 размер; 2/ Какъв е годишният процент на разходите по кредита, като се вземат предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички разходи, такси и комисионни, застрахователни премии, начислени по договора, несвързани със забава на длъжника/?; 3/ Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита, ако при изчисляването му се включи и таксата за бързо разглеждане в размер от 162.13 лева? 4/ Има ли извършени, кога и в какъв размер плащания от страна на ответника, как са отнесени те за погасяване на кредита от заемодателя?;

НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Руменов Стоянов, който да се уведоми след внасяне на депозита.

ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за изготвянето на ССчЕ в размер на 280 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.