Решение № 140 от 25.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Свиленград, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200437 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Свиленград солар енерджи” ООД с ЕИК 200756416, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Панайот Хитов” № 2, област Хасково, представлявано от управителя Павлин Костадинов Паришев, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0073260 на ОДМВР - Хасково, с който на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ ) и на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1 , т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 000 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил при допуснати процесуални нарушение и в разрез с материалния закон.

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не изпраща представител.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

1

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 12.02.2025 година в 14.01 часа в град Свиленград, област Хасково, на улица „Сан Стефано” до кръстовището с улица „Драган Цанков”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока към магазин „Зора” МПС – товарен автомобил марка „Тойота”, модел „Хай лукс 2.4 Д” с държавен регистрационен номер Х 07 77 КН, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от Справка от централната база на КАТ при МВР). След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № 0073260 на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ . ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. Фишът е връчен на дата 14.05.2025 година (, видно от Картона на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство).

2

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 12.02.2025 година, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 12.02.2025 година, времето (13.30 часа до 16.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – град Свиленград, област Хасково, на улица „Сан Стефано” до кръстовището с улица „Драган Цанков”, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения, свързани с превишение на допустимата скорост и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз основа на направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на която е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 07 77 КН в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол.

От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

От справката в интернет-страницата на Гаранционния фонд се установява, че за процесното МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” към дата 12.02.2025 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на 3 страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – законният представител на дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за разлика от възможността дадена с разпоредбата на чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН за заплащане на наложената санкция в намален размер – 80%, по отношение на ЕФ по КЗ е налице изрична и специфична уредба в чл. 647, ал. 3, изречение трето, която императивно вменява задължението на собственика за заплащане на санкцията, без да е предвидена възможност за намаляване на нейния размер:

„Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати Глобата или Имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и ал. 6”. Това заплащане, още повече имайки се предвид израза „длъжен”, за разлика от посоченото в чл. 79б от ЗАНН , не съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване. По тези съображения настоящият състав на Съда намира, че следва да бъде прието, че за ЕФ по КЗ разпоредбата на чл.

79б от ЗАНН е неприложима, поради което и евентуалното заплащане на пълния размер на санкцията, наложена със същия, няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на подадената в срок Жалба против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични до някъде по съдържание с тези наведени в Жалбата:

По делото не се спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 12.02.2025 година, в 14.01 часа, в град Свиленград, област Хасково, по улица „Сан Стефано” до кърстовището с улица „Драган Цанков”, 4 в посока магазин „Зора”, е заснето с техническо средство – АТСС тип ARH CAM S1, управление на товарен автомобил марка „Тойота”, модел „Хай лукс 2.4 Д” с регистрационен номер Х 07 77 КН, собственост на „Свиленград солар енерджи” ООД.

Освен посочените фактически обстоятелства, в описателната част на ЕФ е отбелязано и че за гореописаното МПС собственикът „не е сключил задължител” и че така „е установено нарушение на КЗ”.

Според настоящия Въззивен състав в случая действително процесното нарушение не е описано достатъчно ясно, тъй като в ЕФ не е посочено словесно в необходимата пълнота в какво точно се изразява изпълнителното му деяние. При това положение няма как да е налице яснота за кое именно действие или бездействие е санкционирано лицето. Процесуално недопустимо е Съдът да предполага за какво нарушение е било действителното административнонаказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или подразбирането въз основа на други твърдения на контролния орган или чрез изписването цифром на нарушените разпоредби, да извежда волята му. Следователно е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което Съдът счита за абсолютно основание за отмяна на процесния ЕФ, доколкото от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от Съда контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността му. В изложения смисъл е и Решение № 679 от 14.08.2023 година, постановено по КАНД № 522/2023 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Петър Вунов.

Ето защо Жалба се явява основателна и обжалваният ЕФ следва да бъде отменен.

Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:

Обжалваният ЕФ би процесуалноправна страна. бил законосъобразен от формална,

Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

5

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП .

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа , издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити на ЕФ.

Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от 6