Решение № 2610 от 25.06.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 20617/2019
- Вид
- Решение № 2610
- Подписан
- 25.06.2020
- В сила
- 21.01.2021
- Състав
- МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл.183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал.1 · Закон за измерванията
Р Е Ш Е Н И Е
№2610/25.6.2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №20617 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от В.Ц.З., ЕГН ********** *** срещу „Е.П.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 4887,58 лева, съставляваща корекция на потребена ел. енергия за периода 21.09.2017г. – 20.09.2018г.
Излагат се твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия, съответно е получил уведомление от ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 4887,58 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.П.П.” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от служители на „Е.П.М.” АД, като констатациите са отразени в протокол № 1301487/20.09.2018г. Твърди се, че при проверка в БИМ е установено, че в регистър 15.8.3 има натрупани показания на ел. енергия в размер на 25908,918 кВтч, поради което е начислена процесната сума за периода 21.09.2017г.-20.09.2018г., за което обстоятелство е издадена фактура от 26.08.2019г. за сумата от 4887,58 лева. Посочва се, че страните са обвързани в облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия въз основа на ОУ към ДПЕЕ. Счита, че процесното количество ел. енергия натрупана в посочения регистър е реално потребено такова, което при месечно отчитане показанията на СТИ не е била фактурирано.
Сумата се дължи на осн. чл.183 ЗЗД, доколкото се касае за установено точно количество на реално потребена ел.енергия, чиято заплащане се дължи от абоната по силата на договора за продажба на ел. енергия.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е КП №13132198/02.03.2017г., от който се установява, че на така посочената дата на адреса на потребление в гр. Велики Преслав, ул. Гурко №14 е осъществена дейност по подмяна на СТИ, като е монтиран СТИ № 1114 0216 6694 1834. В протокола са вписани нулеви показания на ново монтирания електромер.
Представен е КП №1301487/20.09.2018г., от който се установява, че на така посочената дата на адреса на потребление в гр. Велики Преслав, ул. Гурко №14 е осъществена дейност по подмяна на СТИ № 1114 0216 6694 1834 с нов СТИ, като демонтираният е насочен за проверка в БИМ.
Представен е по делото КП за техническа проверка №1626/15.08.2019г. на БИМ – РО Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на СТИ 1114 0216 6694 1834 е констатирано, в регистър Т3- 18.8.3 е начислена преминала ел. енергия в размер на 25908,918 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 22.08.2019г., изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно КП №1626/15.08.2019г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода 21.09.2017г.-20.09.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ.
Съставена е фактура №**********/26.08.2019г. за периода 21.09.2017г.-20.09.2018г., на стойност 4887,58 лева.
Прието по делото е заключението на комплексна съдебно – техническата и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П., в която се установява,че при софтуерно четене на тарифа Т3 – 15.8.3 е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 25908 кВтч, която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния електромер е еднофазен двутарифен, поради което активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, че информация за момента, в който е започнало натрупване в регистър 15.8.3 не е предоставена с оглед препараметризиране на данните от самоотчетите на електромера. Посочва се, че в регистър 1.8.0 следва да се съдържа общия сбор на отчетената и консумирана на адреса на потребление ел. енергия.Математически точно е извършено изчислението на коригираното количество ел. енергия в рамките на процесния период.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е.П.П.” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е титуляр по партида на потребление на посочения адрес в гр. Велики Преслав, същия потребител на ел. енергия за битови нужди, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Спорния въпрос може да бъде обобщен около възможността на ответното дружество при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел. енергия, която не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. При тези съображения настоящия съдебен състав на първоинстанционния съд намира, че към момента на извършване на проверката на посочения СТИ са налице действащи правила за осъществяване на корекционна процедура на адрес на потребление на ел. енергия, доколкото ответникът се позовава за наличие на вземане срещу ищеца за начислената сума, която произтича от приложение на процедура по чл. 50 ПИКЕЕ. Отмяната на процедурата по чл. 47 ПИКЕЕ, която уреждаше задължението на оператора при проверка да състави КП, не означава, че същия не може да съставя и към момента такива частни свидетелстващи документи, в които да вписва установени по време на проверката факти. Тяхното значение, като писмено доказателство по делото следва да бъде ценено с оглед всички останали доказателства. Задължението за осъществяване на метеорологичен контрол на средствата за търговско измерване е възведено в дейност на БИМ по силата на чл. 8, ал.1 от Закона за измерванията, поради което и съставения от държавния орган протокол за изследване на СТИ съставлява официален удостоверителен документ със съответната му доказателствена тежест.
Процесната проверка е осъществена на 20.09.2018г. на посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и предвид цитираното решение на ВАС е налице законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел. енергия, позовавайки се на правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. С решение № 2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизането му в сила и няма обратно действие, т.е. правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава възможност на ответника да осъществи корекция на ел. енергия, но при констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в инф. база данни за нея. Изрично в хипотезата на посочената норма е посочено, че за период от максимум една година може да бъде осъществена корекция на ел. енергия, която се явява разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето на допускане на грешката, което време както вече съдът посочи не може да превишава една година. Следователно и в тази хипотеза на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел. енергия. Приведено горното към настоящия казус, настоящия съдебен състав намира, че при периодичното отчитане на СТИ, не е възможно да бъде отчетен размера на реалното потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1 и 1.8.2, а е необходим специален софтуер, поради което и средство за отчитане на ел. енергия не прочита съдържанието на скритите регистри. Така това неточно отчитане става повод за нанасяне в информационната база данни на неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните такива. Констатирането на тази неточност вследствие прочитането на СТИ със специален софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за отчитане регистри (вкл. и процесния 15.8.3) дава възможност за осъществяване на корекция на потребената ел. енергия, като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но не и за период по-дълъг от една година. С други думи анализа на разпоредбата за осъществяване на корекция на ел. енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ предпоставя отговор на няколко въпроса: За какво време (за какъв период) e допусната грешката, като тук максималния период е нормативно ограничен до една година; Какво е отчетеното количество ел. енергия за този период и какво е количеството на преминалата ел. енергия за същия този период. Разликата между отчетеното и реално преминалото количество ел. енергия за периода посочен в чл. 50 ПИКЕЕ, съставлява размера на корекцията на ел. енергия за обекта на потребление.
По отношение на първия въпрос ответникът се е позовал на максимално определения в разпоредбата едногодишен период, през който може да бъде осъществена корекция при настоящите условия. Не става ясно защо приложените намира последното предложение на чл. 50 ПИКЕЕ, а именно период - „не по-дълъг от една година”. Когато периода на грешка е по-голям от една година, то оператора е нормативно ограничен да осъществи корекция на потребление за максимум този едногодишен период, но това ограничение не изключва задължението му да посочи периода на грешката, а именно от кой момент е констатирал, че е налице разлика между отчетеното количество ел. енергия и реално преминалата такава. Непосочването на периода и невъзможността същия да бъде предмет на изследване в спорно съдебното производство поражда съмнение при методологията на неговото определяне.
Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cc35993-28d5-4869-8801-286f310cd077