Решение № 211 от 18.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Благоевград, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Илиана Ангелова като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200600632 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 33 от 01.12.2023 г. постановена по НЧХД № 392 от 2020г., РС- С. е признал подсъдимия Ю. Г. С., роден на **** година в град С., с постоянен и настоящ адрес в град С. за невиновен в това, че на ****г. между 19.00 и 20.00 часа, в град С., пред дом на улица „И.“ №52, в съучастие, като съизвършител с Ю.С.Д.,от град С., чрез нанасяне на удари по главата и тялото на Е. Д. П. от град С., ЕГН**********,му е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – контузно нараняване на гърба вдясно, порезно нараняване в областта на десен крак в основата на втори –трети пръст, порезно нараняване в областта на пета метатарзална /предноходилна/ кост на дясно стъпало, краткотрайна загуба на съзнание ,представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по посоченото обвинение.С присъдата е отхвърлил като неоснователен и предявения граждански иск от частния тъжител Е. Д. П.,от град С., улица „И.“ №52, ЕГН********** срещу подсъдимия Ю. Г. С.,за сумата от 3000.00/ три хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.130, ал.1 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието– ****г. до окончателното й изплащане.

Решил е и въпроса за разноските,които на осн. чл.190,ал.1 от НПК е възложил на частния тъжител Е. Д. П. да заплати на подсъдимия,представляващи платено възнаграждение за адвокат от 500.00 /петстотин/ лева.Както го е осъдил да заплати и разноските за служебно назначения защитник на подсъдимия С., заплатено от НБПП в размер на 820.00 /осемстотин и двадесет/ лева.

Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.Б. Г.,в качеството му на повереник на частния тъжител и граждански ищец Е. Д. П.,в която се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Критикува се избрания подход да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,посочени от подсъдимия.Излагат се съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, довело до погрешно възприета от контролирания съд фактическа обстановка.Освен това се изразява и мнение,че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер.

На тази база,се предлага въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

В жалбата не се сочи необходимост от събиране на доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд,частният тъжител Е. Д. П. и неговият повереник –адв.Г. поддържат въззивната жалба като считат постановената от първоинстанционния съд присъда за неправилна,тъй като съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства,от които считат,че следва да бъде изведен единствено възможния извод за извършване на престъпление по чл.130,ал.1 от НК от подсъдимия С..В заключение,пледират за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова,с която подсъдимият да бъде признат за виновен.Пледират и за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.Правят искане за заплащане на сторените разноски.

Подсъдимият Ю. Г. С. се явява лично в съдебното заседание пред въззивния 2 съд и с договорен защитник-адв.Б..Последният пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Счита,че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по категоричен и несъмнен начин,тъй като ако съдът приеме,че последният е нанесъл някакъв удар,то е действал в ситуация на неизбежна отбрана.Отделно от това е на мнение,че не следва да бъдат възприемани показанията на свид.С.,чийто показания единствено съдържат недоказания в производството факт,че подсъдимият е носел сабя,с която е нанасял удари,тъй като такова оръжие не е открито.На следващо място,прави възражение за изтекла погасителна давност за наказателно преследване,тъй като били изтекли шест години от датата на престъплението.Пледира за направените по делото разноски от подзащитния му,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Подсъдимият С. поддържа становището на защитника си и иска да бъде оправдан.

БЛАГОЕВГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена,поради което намира същата за изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е достигнал до единствения и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия С..При преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промени във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Повдигнатото с предявената частна тъжба обвинение е било насочено като извършено в съучастие от подсъдимия Ю. Г. С. и Ю.С.Д..Предвид постигната между частния тъжител и Ю.Д. извънсъдебна спогодба, наказателното производство е било прекратено по отношение на този подсъдим с определение №3/16.03.2021г на РС-С..Ю.Д. след това е разпитан като свидетел,поради продължаващото наказателно производство по отношение на подсъдимия Ю. С.,разгледано от друг състав на съда.

Частният тъжител Е. Д. П. е роден на ****г в гр.С.,където и живее,на ул.“И.“ №52.Той е женен,не е осъждан,с начално образование,пенсионер по болест.

3

Подсъдимият Ю. Г. С. е роден на **** година в град С..Живее на същата улица ,но на №38,няма образование, не е женен, не е осъждан/реабилитиран по право/,не работи.

В дома си на посочения по-горе адрес,частният тъжител стопанисва магазин за хранителни стоки. В близост до дома и магазина на тъжителя се намирала спортна площадка.Поради ползването й от младежи,вдигащи шум в късните часове на нощта възниквали пререкания с частния тъжител,който бил недоволен от това поведение.

На ****г., около 23.30 часа тъжителят Е. П. седял в двора на къщата си,където пиел и се хранил.По това време ,отивайки до магазина,стопанисван от частния тъжител,намиращ се в дома му,влязъл свидетеля В. Д..Купил си вода и на излизане от двора между него и частния тъжител възникнал конфликт,като двамата започнали да се обиждат и заканват един на друг. Д. подканил П. да го последва, да се разберат на друго място.Провокиран от думите му,частният тъжител Е. П. взел дървена дръжка с набити по нея пирони и тръгнал след В.

Д..Бил последван от съпругата си – свид.Ю. С. и синът си – свидетеля К. П..

Следвайки Д. тъжителят стигнал до дома на подсъдимия – впоследствие, предвид прекратеното производство срещу него – свид.Ю.Д.,намиращ се на същата улица под №38. Тъжителят П. влязъл в двора на къщата, където обаче бил посрещнат от няколко лица - свидетелят В. Д.,неговият брат Д. Д., подсъдимият Ю. С. и Ю.Д..Виждайки П. в двора си, Ю.Д. му нанесъл удар с лопата по гърба,от който удар П. паднал на земята. Ю.Д. продължил като взел тухла, намираща се в двора и с нея ударил П. по главата, като последния загубил за момент съзнание. Настанала суматоха,в която се разменяли взаимно удари,без да се установява кой кого удря.

На мястото пристигнал свидетеля П. П., който заедно със съпругата на тъжителя – свид.Ю. С. се опитали да прекратят сблъсъка като двамата оказали помощ на частния тъжител П.,измъквайки го от двора на Д..След това незабавно позвънили за оказване на бърза медицинска помощ. Пристигналият медицински екип транспортирал П. до ФСМП С., където бил прегледан и му била оказана спешна помощ. След това П. бил освободен за домашно лечение.

От приетата по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице по назначената в производството съдебно медицинска експертиза се установява, че вследствие на описания инцидент П. е получил разкъсно – 4 контузна рана на гърба вдясно, в областта на дясната лопатка, порезна рана в основата на втори-трети пръст на десния крак и порезно нараняване в областта на пета метатарзална /предходилна кост/ на дясно стъпало. Посочените увреждания реализират медико биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите, посочени в чл.128 и чл.129 от НК.

По повод на постъпила жалба в РУ-С. от Ю. С.,подадена на 10.09.2018г е било образувано ДП №643/2018г за престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК,което е приложено в цялост към образуваното НЧХД.Последното е приключило с мнение за прекратяване от 21.02.2020г. Образуваното ДП е било прекратено с постановление на РП-С. от 29.09.2020г.Преди да прекрати производството, прокурорът е установил,че причинените на пострадалия Е. П. телесни увреждания представляват лека телесна повреда и след като е изискал справка от РС-С. за подадена от последния тъжба на 11.09.2020г и образуване на настоящото производство е пристъпил към прекратяване на досъдебното производство,водено за престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 НК,спазвайки разпоредбите на чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.6,във вр. с ал.5,т.1,във вр. с чл.25,ал.1,т.6 от НПК и чл.245,ал.4 от НПК.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства като е достигнал до извод за безспорност само по отношение на мястото и времето на извършване на престъпното деяние,които обаче се различават от посочените в частното обвинение, както и на получените телесни увреждания на частния тъжител.Правилно е заключил,че тези факти са установени както от гласните доказателства в процеса,така и от писмените такива/приложената медицинска документация от филиала за СМП и съдебно-медицинската експертиза/. Приел е,че времето и мястото на престъпното деяние се различават от тези посочени в частната тъжба: инцидентът се е развил за времето между 23.30 часа до полунощ на ****г.,а не за времето от 19.30 до 20.00 часа на ****г.Както и ,че частният тъжител П. е получил телесните повреди в двора на дома на свидетеля /преди това подсъдим/ Ю.Д., който макар да е разположен на същата улица като посочената в тъжбата – „Извън регулация- север“ е на друг номер -38,докато в тъжбата е посочен дома на тъжителя №52,като липсва спор,че конфликтът 5 всъщност е започнал от там,но съставомерното деяние е причинено в двора на жилището на Ю.Д..

Районният съд принципно е основал фактологията по делото на всички гласни доказателствени източници,но не е успял да кредитира изцяло определени от тях,поради невъзможността за съпоставка с други,които да му дадат възможност да изведе безспорно заключение относно оспорваните в процеса факти-авторството на деянието в лицето на подсъдимия и начина на причиняване на телесните повреди на тъжителя. Причината за това е намерил в липсата на обективни гласни доказателствени източници.Макар и да е установил последователност в показанията на свид.Ю. С./жената,с която частният тъжител е във фактическо съжителство/,е констатирал,че единствено нейните показания установяват фактите,посочени в тъжбата относно престъплението и участието на подсъдимия в него,а именно- нанесъл удари със сабя по десния крак на тъжителя, причинявайки му описаните в обвинението порезни наранявания.Но именно поради заинтересоваността на този свидетел от изхода на делото,не ги е възприел с пълен кредит на доверие и ги е съпоставил с показанията свидетеля К. П./ син на тъжителя/,който не установява начина, по който баща му е получил уврежданията и лицето,което ги е причинило.Съпоставил ги е и с показанията на другите свидетели,посочени от тъжителя-свидетелите Г.Т. и Пламен П.,които отричат да се видели сабя на мястото, както твърди свид.С.,а още по-малко пък установяват именно подсъдимият С. да е нанасял удари с нея.Уточнил е,че в показанията на сина на частния тъжител-свид.К. П. се съдържа информация за наличието на сабя,или на метално острие, наподобяващо сабя,но не в ръцете на подсъдимия С.,а в тези на свид.В. Д..И извършвайки този анализ е достигнал до правилният извод,че липсват надеждни доказателствени източници,които да обосноват извод за причиняване на посочените в обвинението телесни увреждания на частния тъжител именно от подсъдимия Ю. С..