Решение № 203 от 27.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000732 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260057/12.04.2021г., постановено по търг.д. №185/2019г. по описа на окръжен съд П., са отхвърлени предявените обективно съединени искове от „Е.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу О.В., Булстат ********* за заплащане на сумата от 140 991.08лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009г. за извършени услуги за август 2016г. по част „Чистота“ на стойност 107 657.75лв. с ДДС и по част „Озеленяване“ на стойност 33 333.33лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 02.09.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и акцесорен иск за заплащане на сумата от 40 887,41лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за. м.август 2016г. в размер на законната лихва за периода от 21.10.2016г. до датата на предявяване на иска-02.09.2019г. „Е.-Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на О.В. деловодни разноски в размер на 6 200лв.

С решение №260090/11.06.2021г. е оставена без уважение молбата на ищеца „Е.-Т.“ ЕООД за допълване по чл.250 от ГПК или за ПОПРАВКА НА 1

ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в съдебно решение на Окръжен съд гр.П. от 12.04.2021г., в диспозитива на което да се посочи,че предявеният евентуален иск не подлежи на разглеждане.

Срещу постановеното по съществото на спора решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Е.-Т.“ ЕООД. Твърди се, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Като процесуално нарушение се сочи неизпълнение на изискването на чл.143 и чл.145 от ГПК и неизясняване на фактическата обстановка в първото по делото заседание, недаване на указания на ответника да конкретизира общите си възражения по основателността на иска. В тази връзка се твърди и непълен доклад по делото и неправилно разпределение на доказателствената тежест. Като процесуално нарушение се сочи и недопускане на относими и своевременно заявени от ищеца доказателствени искания. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявени от ответника възражения, а именно възражения за изцяло неизпълнен договор, каквото не е било въведено от ответника.

Ответникът не е твърдял, че ищецът не е водел отчетни книги по чл.44 от ЗУО, като необосновано първоинстанционният съд е приел, че такива не са водени, без да даде необходимите указания в тази насока. Въведено е оплакване, че решението е немотивирано, тъй като съдът не е изложил мотиви защо кредитира гласните доказателства – показанията на св. Т., която, според жалбоподателя е заинтересовано от изхода на спора лице, като не е оценил правилно и показанията на свидетеля М., а гласните доказателства не са обсъдени в съпоставка със заключението от съдебнотехническата и съдебносчетоводната експертиза. Изложени са подробни съображения за необсъждане от страна първоинстанционния съд и неправилна преценка на относими към спора доказателства. Изразено е несъгласие с изводите на окръжния съд, че работата по договора за изработка не е изпълнена и се твърди че същите са необосновани. Твърди се, че при отхвърлянето на главните искове, съдът неправилно не се е произнесъл по предявените евентуални такива. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени при условието на тяхното съединяване. Предявени са доказателствени искания, уважени от въззивната инстанция при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.

2

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – О.В., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна не предявява доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба от „Е.-Т.“ ЕООД и срещу решение №260090/11.06.2021г. с оплакване за неговата неправилност.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – О.В., се оспорва подадената въззивна жалба срещу решение №260090/11.06.2021г.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено от надлежен съдебен състав в предвидената от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.

Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявена искова молба от „Е.-Т.“ ЕООД срещу О.В., с която е предявен осъдителен иск на договорно основание – чл.287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД и акцесорна претенция за обезщетение за забава, както и евентуален иск на извъндоговорно основание /чл.60 от ЗЗД/.

Ищецът в първоинстанционното производство основава претенцията си на наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за възлагане на обществена поръчка №31/16.02.2009г., с предмет -сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на О.В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; почистване на тротоари и улици, които не са от четвъртокласна пътна мрежа от сняг и лед при зимни условия, опесъчаване и лугиране.

Ответната община се е задължила да заплаща възнаграждение, определено в чл.9 и в ценова оферта, неразделна част от договора, като договорът е със 3 срок на действие до 01.03.2019г. Редът за приемане на възложената работа е регламентиран в чл.10 от договора. Твърди се, че през м. август 2016г. ищецът извършил съответните услуги, предмет на договора, както в частта „Чистота“, така и в частта „Озеленяване“ – посочени по видове. Ответникът е отказал да подпише протоколи за действително извършените видове и количества работи за процесния месец. Ищецът изпратил до възложителя нотариална покана с предоставен 14-дневен срок за възражения по изпълнението, като такива не били направени. Последното обстоятелство било удостоверено и в констативен протокол на нотариус, а в срока по чл.303а ал.4 ТЗ, ответникът не възразил срещу изпълнението в качествено или количествено отношение, поради което работата следвало да се счита за приета.

Изпълнителят издал две проформа фактури

– с

№**********/03.10.2016г., на стойност от 107 657,75лв. - за извършената работа по договора в част „Чистота“ и с №*********/03.10.2016г., на стойност от 33 333, 33лв. - за извършената работа в част „Озеленяване“.

Фактурите били изпратени с нотариална покана и съответно получени от ответника, като общата им стойност от 117 492,57лв. без ДДС /140 991,08лв. с ДДС/ съвпадала с размера на предвиденото дължимо възнаграждение по договора на месечна база. Позовава се и на длъжникова забава, като за момент на изискуемост на вземанията се сочи 30.09.2016г., при което длъжникът е изпаднал в забава от 21.10.2016г., когато изтекъл срокът от връчената му втора нотариална покана и съставен констативен протокол на нотариус. На това ищецът основава правото си на обезщетение по реда на чл.86 от ЗЗД - законната лихва, върху неплатеното възнаграждение за м. август 2016г. в размер на 40 887.41лв. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответната община да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 140 991,08лв., представляващо възнаграждение по договор за възлагане на обществена поръчка от 16.02.2009г. за извършване на услугите по почистване - дейност „ЧИСТОТА“ по офертата към договора за месец август 2016г. и за извършване на услугите по озеленяване - дейност „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ“ за месец август 2016г.; сумата от 40 887,41лв. обезщетение в размер на законната лихва върху неплатеното възнаграждение за месец август 2016г. за периода от 21.10.2016г. до датата на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане. При условието на евентуалност е 4 предявен осъдителен иск на извъндоговорно основание за сумата от 117 492,57лв., представляваща стойността на извършените от ищеца разноски при условията на чл.60 и сл. от ЗЗД по водене на чуждата работа за м. август 2016г. - сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на О.В., поддържане чистотата на всички територии за обществено ползване, включително нерегламентираните сметища, поддържане на зелените площи и озеленяване; сумата 34 072,86лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.10.2016г. до датата па предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане.

След оставяне на исковата молба без движение, евентуално предявеният иск е за сумата от 98 439,32лв . и лихва за забава - 28 547.40лв., считано от 21.10.2016г. до датата на предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответникът - О.В., е оспорил предявената искова претенция. Въведено е възражение за нищожност на договора, предвид постановено и влязло в сила съдебно Решение №2779/03.02.2010г.,по адм. дело № 8216/2009г.на Върховен административен съд на Република България, с което са отхвърлени жалбите на О.В. и „Е.Т.“ ЕООД срещу Решение №452/12.05.2009 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК209/210/212/2009г.,с което са обявени за нищожни

Решение

№1929/17.12.2008г.на Кмета на общ.В. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и Решение № 159/16.02.2009 г. на Кмета на О.В. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на същата обществена поръчка, открита с Решение № 1929/17.12.2008 г. на Кмета на общ. В.. Въведено е общо възражение, че изпълнителят не е извършил възложената работа, за която е издал проформа фактурите. Проформа фактурите не са приети от О.В., тъй като няма основание за плащането им, като не са подписани и приемо-предавателни протоколи. Заплащането на извършените работи се извършва след приемането на извършената работа от възложителя въз основа на съставен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол за действително извършени видове и количества работи /съгласно чл.10,ал.1 от сключения Договор/. /С отговора на исковата молба ответникът е предявил възражение за прихващане на евентуално присъдените с решението суми със сумата от 331 855лв., представляваща дължимата от ищеца продажна цена за предоставените от О.В. при 5 сключването на договора съдове за смета именно: контейнери за смет КС-4 4 куб.м.- 146 броя; контейнери тип „Бобър“ -1,1 куб.м. - 449 броя; друг тип контейнер КС - 1 куб.м. - 105 броя; кофи тип „Мева“ - 6086 броя., което не е прието за разглеждане с определението по чл.374 от ГПК/.

След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:

Доколкото права и задължения може да породи само валиден договор, то /макар и неподдържано с отговора на въззивната жалба/ следва да се обсъди възражението на ответника за нищожност на договора от 16.02.2009г.

Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд за наличие на валидно възникнало договорно правоотношение. Твърденията за нищожност, въведени в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба са следните: договорът е нищожен, поради това че с влязло в сила решение №2779/03.02.2010г. по адм. дело №8216/2009г. на ВАС са обявени за нищожни решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка и за избор на изпълнител, въз основа на които е сключен договорът за възлагането й, поради което липсват елементи от сложния фактически състав на процедурата по възлагането. С решение №2779/03.02.2010г. по адм. дело №8216/2009г. на ВАС е потвърдено р ешение №452/12.05.2009г. на КЗК, с което са обявени за нищожни решение №1929/17.12.2008г. на кмета на О.В. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, както и решение №159/16.02.2009г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената поръчка, поради допуснати нарушения на ЗОП от възложителя при откриване на процедурата по обявяване на обществената поръчка. Договорът за обществена поръчка е със смесен, сложен фактически състав, съчетава административнопрвани и гражданскоравни елементи. Въпреки че от административноправен аспект е констатирана нищожност на предхождащи сключването на договора административни актове – решение №1929/17.12.2008г. на кмета на О.В. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, както и решение №159/16.02.2009г. за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществената поръчка, то самият договор, като гражданскоправен елемент от сложния фактически състав, като 6 правопораждащ юридически факт валидно обвързва подписалите го страни – т.е. – валидно възникнало е задължението на изпълнителя да изпълни възложената му работа, респективно – валидно възникнало е задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение.