Решение № 5766 от 22.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5766 гр. София, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100503691 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от М. И. Б. срещу решение № 14702/16.12.2022 г. по гр. д. № 39239/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, с което са уважени предявените срещу него от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че е решението е постановено при превратно тълкуване на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционнното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу М. И. Б. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 8823/2022 г. по описа на СРС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 2151,57 лв., представляваща цената на потребена вода от ответника за процесния имот за периода от 15.08.2017 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г. до 14.11.2021 г. в размер на 145,42 лв.

Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по договор за жилище с адрес: гр. София, район Средец, ул. ****. Посочва, че ответникът е придобил собствеността на недвижим имот, до който са доставяни ВиК услуги, на 29.03.2002 г. Твърди, че за периода от 15.8.2017 г. до 14.11.2021 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 2151,57 лв. Ищецът претендира установяване дължимостта на посочената сума, ведно със законната лихва върху начислените суми, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването, както и мораторна лихва за забава за периода от 15.9.2017 г. до 14.11.2021 г. в размер на 145,42 лв. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва като недопустими неоснователни предявените искове с твърденията, че с исковата молба не са представени отчети по показатели за изразходваното количество ВиК услуги по доставка на питейна вода, както и не са приложени протоколи за извършен отчет. Навежда освен това, че по делото не са представени доказателства за наличието на изискуемите елементи от фактическия състав за правото на ВиК дружеството да приложи служебно начисляване. Посочва, че не е извършена подмяна на индивидуалните водомери, които подлежали на метеорологична проверка на всеки 10 години. Твърди, че средствата за измерване и разпределение на изразходваното количество вода не са преминали 2 задължителна проверка съгласно общите условия. Поддържа, че фактурите представляват частен документ, отразяващ изгодни за издателя факти, поради което не можело да се приемат за годно доказателствено средство за задълженията на потребителя за процесния период. Претендира разноски.

С решение № 14702/16.12.2022 г. по гр. д. № 39239/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1ЗЗД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, срещу М. И.

Б., че М. И. Б., ЕГН: ********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 8823/2022 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва: 2151,57 лева на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр.

София, район Средец, ул. **** за периода от 15.08.2017 г. до 14.11.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до погасяване на задължението;

145,42 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 15.09.2017 г. до 14.11.2021 г.

Присъдени са и разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Указано на ищеца в производството е било, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: 1) по иска за главница: договорните отношения между страните за доставката на ВиК услуги, количеството на реално доставените услуги за процесния период и размера на нейната цена; както и качеството „потребител” на ответника; 2) по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Указано е на ответника е било, че в негова тежест е да докаже пълно и главно 3 правоизключващи дълга факти.

По делото е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния имот през процесния период. Това се установява и от представена справка № 1345914/02.11.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, по персонална партида, според която на 29.03.2002 г. по партидата на ответника Б. е отбелязано вписването на нотариален акт за собственост досежно процесния имот. Действително, представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство.

По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот, като възраженията на въззивника за липса на сключен индивидуален писмен договор са неоснователни предвид наличието на специална законова уредба, която уреждаща обществените отношения по повод доставката на вода с оглед спецификата на този вид услуги.

Съгласно публикуваните на сайта на „Софийска вода“ АД Общи 4 условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, ответникът се явява потребител на ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 71, ал. 4 на същата норма в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложение за условия, различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.

От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че въпреки, че не получил достъп до имота, с голяма вероятност може да твърди, че имотът е присъединен към инфраструктурата на ищцовото дружество и ответникът е негов абонат. Посочено е, че В и К услугите са фактурирани по изчислявани данни от ищцовото дружество, поради неосигурен достъп до имота, като изчислението е извършено коректно съгласно Общите условия. Отчетено е, че консумираното количество за процесния период от 15.08.2017 г. до 15.10.2021 г. е 847,43 куб. м. и е правилно изчислено. Отразено е, че разликата между начислените количества по фактури за периода за всички потребители и отчетените количества по приходните водомери се разпределя пропорционално на потребителите– чрез увеличение или намаление на количествата по индивидуалните партиди.

Отразено е, че за процесния период изравнения са в посока намаления по индивидуалните партиди. От заключението, в неговата счетоводна част, се установява, че стойността на предоставените в исковия период услуги възлиза на сумата от 2151,57 лева, като същата е определена в съответствие с предоставените В и К услуги и с утвърдените от КЕВР цени. Изчислено е от вещото лице, че непогасените суми в процесния период са в размер от 2151,57 лева главница и 145,42 лева лихва за забава, изчислена в 30-дневен срок след датата на фактуриране до посочения краен период от ищеца.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподаеля, че по делото не се доказа извършен „реален отчет“, за основателно, но същото не води до неоснователност на предявената от „Софийска вода“ претенция, а до редуциране размера на дължимото. По реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че претенцията е основателна за размер от 1600 лв.

Като съобрази изложеното и частичното несъвпадане с изводите на първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено частично.

5

По разноските: