Решение № 229 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пазарджик, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600727 по описа за 2024 година С Присъда №26 от 01.04.2024 година по НОХД № 106/2024 година по описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия П. Н. В. за виновен в това,че на 13.02.2022 година в град П. се е заканил с престъпление против личността - причиняване на телесна повреда, като е заплашил с физическа саморазправа с думи и заканителни действия И. С. А. - младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция към Районно управление - П. при Областна дирекция на МВР - Пазарджик и А. М. Г. старши полицай ВПА в група „Охранителна полиция към Районно управление - П. при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, като заканата е отправена спрямо длъжностни лица, при изпълнение на службата им и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал.2, във връзка с ал. 1 от НК, като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

Възпитателната работа с условно осъдения В. е възложена на 1

Наблюдателната комисия при Община Столична.

Осъден е подс.В. да заплати на И. С. А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева,както и да заплати на А.

М. Г. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.В. - адв.Д. Л. К. от АК – Перник.Твърди се в жалбата,че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения,като наложеното наказание е явно несправедливо.Иска се да бъде отменена,като се постанови нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.

По делото е постъпило и допълнение от адв.К. към въззивната жалба,в което се твърди,че първоинстанционният съд не е направил анализ на свидетелските показания,които били вътрешно противоречиви и сочели невъзможни действия.Не били изследвани обстоятелства,които биха дали разграничаване между пиянски думи и реални заплахи.Твърди се,че в близост до мястото на инцидента няма дърво,от което подсъдимият да откърши такъв клон,какъвто е описан от свидетелите.Твърди се,че подсъдимият няма дясна лакътна става още от 2006 година и са налице значителни травми на лявата му ръка,което правело невъзможно да извърши описаните от свидетелите действия и движения.Твърди се,че е налице отказ от събиране на доказателства,оневиняващи подсъдимия, което представлява съществено процесуално нарушение.Твърди се,че първоинстанционният съд не е допуснал или игнорирал всички доказателства,оневиняващи подсъдимия,като е налице явна несправедливост на присъдата.Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Повереникът на частните обвинители адв.П. поддържа становище,че жалбата е неоснователна,като се иска да се потвърди първоинстанционната присъда.Претендират се сторените от частните обвинители разноски и пред въззивната инстанция.

Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че следва да се потвърди първоинстанционната присъда,.Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото 2 доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият П. Н. В. на 13.02.2022 година в град П. се е заканил с престъпление против личността - причиняване на телесна повреда, като е заплашил с физическа саморазправа с думи и заканителни действия И. С. А. младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция към Районно управление - П. при Областна дирекция на МВР - Пазарджик и А. М. Г. старши полицай ВПА в група „Охранителна полиция към Районно управление - П. при Областна дирекция на МВР - Пазарджик, като заканата е отправена спрямо длъжностни лица, при изпълнение на службата им и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал показанията на свидетелите И. А. и А. Г.,дадени пред друг състав на съда и прочетени по съответния процесуален ред,както и отчасти показанията им,дадени пред решавания първоинстанционен съд,изцяло показанията на свидетелите С.Г. и Й.Й.,като и писмените доказателства по делото.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Към 13.02.2022 година пострадалите свидетели И. А. и А. Г. били държавни служители,като св.А. заемал длъжността младши автоконтрольор I степен, а св.Г. - старши полицай ВПА в група „Охранителна полиция“ в РУ П. при ОД на МВР - Пазарджик. В това им качество на 13.02.2022 година от 20,00 часа до 08,00 часа на 14.02.2022 година те били на работа - извършвали патрулна дейност в град П..

Около 23,15 часа на 13.02.2022 година пострадалите А. и Г. се движели с патрулен полицейски автомобил по ул. „*********** “ в град П., посока центъра на града. Управлявайки патрулния автомобил, св.А. забелязал лек автомобил „******“, черен на цвят, който излязъл от пресечна улица в ляво , без да спре пред знака „*****”. Автомобилът стигнал до средата на пътното 3 платно на улица „***********“,която е с предимство, и внезапно спрял.

Тогава св.А. предприел маневра за заобикаляне на автомобила отдясно - с цел да избегне удар, но излезлият на главната улица автомобил „******“ потеглил, като се приближил към полицейския автомобил и продължил да се движи в посока центъра.

Тогава св.А. включил светлинна и звукова сигнализация и последвал автомобила „******“.

Било установено впоследствие от полицейските служители,че този автомобил се управлява от подс.В., който бил в явно нетрезво състояние.

Подсъдимият В. спрял автомобила след около 100 метра. Слязъл от него и с нестабилна походка се отправил към патрулния автомобил. Свидетелите А. и Г. също слезли от служебния автомобил и след като се представили на подсъдимия, му поискали личните документи, както и тези на автомобила.

Подсъдимият В. отговорил, че няма да си даде свидетелството за правоуправление,като щял да даде само личната си карта. Размахал жълто на цвят листче, като казал, че там всичко пишело и полицаите щели да видят, кой е той.

Тъй като поведението на подсъдимия В. показвало явни признаци на пияно състояние, св.А. отворил багажника на служебния автомобил , където държал техническото средство ******* и го приканил да даде проба за алкохол. Тогава агресията на подсъдимия В. ескалирала. Подс.В. започнал да обижда полицаите,като ги нарекъл

„***“,казал на св.А.,

*******************.

При това все по-агресивно поведение на подс.В.,което по никакъв начин не било предизвикано от пострадалите,които започнали да изпитват безпокойство от по-нататъшното му поведение, св.А. се обадил на ОДЧ - с молба да изпрати за съдействие другия дежурен автопатрул в състав свидетелите С.Г. и Й.Й.. Свидетелите Г и Й. също пристигнали на място.

При пристигането на свидетелите Г и Й. подсъдимият В. размахвал личната си карта, отказвайки да я предостави на св.А.. Пострадалият обаче успял да му я издърпа от ръцете му, като свидетелите Г и Й. приближили подсъдимия и започнали разговор с него - с цел да го успокоят.

Присъствието на място и на свидетелите Г и Й. обаче също не довело до успокояване на агресивното поведение от страна на подс.В.. Напротив – 4 същият продължил да обижда свидетелите А. и Г. - наричал св. А.

„******************************************************”

*************** **************

Освен че отправял обиди към пострадалите,подс.В. им се заканвал,че ще ги бие, че ще ги пребие, ще ги приключи. Тези закани били повтаряни от него към пострадалите многократно, със силен и агресивен тон.

Тогава свидетелите Г и Й. приканили отново подс.В. да се успокои, както и да даде проба за алкохол. Подсъдимият категорично отказвал, като започнал да обижда и тях. Тогава свидетелите А. и Г. влезли в служебния автомобил, направили необходимите справки посредством данните от личната карта на подс.В., и започнали да му съставят актове за административни нарушения по ЗДвП.

През това време подс.В. изтичал до отсрещния тротоар, откъснал клон от близко дърво и размахвайки го, се затичал към патрулния автомобил, в който били пострадалите свидетелите А. и Г.. Приближавайки автомобила ,със сила ударил клона в земята, заканвайки се, че щял да ги бие с него. Това било чуто от свидетелите А. и Г., тъй като стъклото на шофьорската врата било свалено.

Клона от дърво бил взет от ръцете на подсъдимия от намиращите се отвън полицаи и захвърлен. Тогава подсъдимият отново приближил автомобила, в който били пострадалите свидетелите А. и Г., преминал от дясната му страна, извадил портмонето си и със сила ударил стъклото на предна дясна врата. От силата на удара и произведения шум св.Г., която се намирала на предна дясна седалка, се уплашила силно и се стъписала.

След тези действия на подс.В. полицаите пристъпили към задържане му,като му били поставени белезници.

При привеждането на подс. В. в арестантското помещение на същия бил извършен медицински преглед, който не установил причини,които да препятстват задържането му.Видно е от приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ № 033528 /л.58 в НОХД 132/2022 год. на РС - П./,че към момента на задържането му за 24 часа подсъдимият В. е бил клинично здрав, употребил алкохол, без следи от каквито и да е наранявания.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите И. А. и А. Г., дадени пред друг състав на 5 съда,прочетени и приобщени като доказателство по делото по съответния процесуален ред,отчасти от показанията им,дадени пред първоинстанционния съд при второто разглеждане на делото,както и от показанията на свидетелите Г и Й. и приетите по делото писмени доказателства.

Аналогична фактическа първоинстанционния съд. обстановка е била възприета и от

Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на пострадалите-свидетелите Г. и А.,дадени пред друг състав на съда/при първоначалното разглеждане на делото/,където и двамата свидетели подробно и непротиворечиво описват поведението на подсъдимия през процесната вечер – *********През това време действията на подсъдимия се установява от показанията на свидетелите Г. и А. са били съпроводени и от устни закани - че ще ги бие и ще ги приключи.Св.Г. установява,че е изпитала страх от действията и думите на подс.В.,а св.А. установява,че действията на подсъдимия са били такива,че е било възможно той и колежката му св.Г. да пострадат,както и че той също е изпитал страх.

Тези показания на пострадалите относно правнорелевантните факти се подкрепят и изцяло кореспондират с показанията на свидетелите-очевидци Г и Й..Свидетелите Г и Й. подобно на свидетелите Г. и А. установяват,как подс.В. е откършил клона от дървото,че е бил агресивен към колегите му и че освен,че ги е обиждал,е отправял закани към тях,удрял е и по стъклото на автомобила,в който са били пострадалите,като св.Г. сочи,че св.Г. е била „*****************“.

Именно това агресивно поведение на подс.В. е принудило и полицаите да го задържат.

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Г. и А.,дадени при първоначалното разглеждане на делото от съда,тъй като самите свидетели са посочили след прочитането им,че ги поддържат,както и че тогава по-ясно са си спомняли за случилото се.Очевидно изминалото време/почти две години от инкриминираната дата/ е причината техните показания при второто раззглеждане на делото от съда да не са толкова точни и ясни.