Определение № 85 от 24.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. К., 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело № 20255100200378 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 4 – ал.6 от НПК.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.07.2025 година на прокурор при Окръжна прокуратура - К., на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 44/2024 год. по описа на ОД на МВР - К., водено за престъпление по чл.220 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Против посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство е постъпила жалба от Р. Д. Б. и Г. И. Т., и двамата от гр.К., които обжалват посоченото постановление като неправилно – необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че прокурорският акт е постановен при непълнота на разследването и неизясняване на фактическата обстановка.

Сочи се, че от обсъдения в постановлението доказателствен материал може л да бъде направен извод, че същият не е разгледан в неговата съвкупност и цялост, като направените изводи са неправилни и несъотносими към доказателствата. Безспорно било установено, че имуществото на дружеството е разпродадено на свързани лица и не по установения законов ред, които „продажби“ сериозно увреждали „Т. - К“ ООД. Представляващият дружеството, в качеството му на длъжностно лице, на което е поверено имуществото към датата на извършване на продажбите, вършил редица действия, които според жалбодателите били незаконосъобразни и сериозно увреждали правата и финансовите интереси на „Т. - К“ ООД. Твърди се в жалбата, че било безспорно установено, че представляващият „Т. - К“ ООД 1 разпродавал имуществото на дружеството не по надлежния законов ред.

Дружество „Т. - К“ ООД притежавало недвижими имот на обща стойност около 4 милиона лева, които имоти управителят бил прехвърлил чрез фиктивна продажба на своите синове. Те, от своя страна също продавали имуществото на дружеството, но вече като физически лица, като по този начин продажната цена на имотите не влизала в касата на дружеството.

Жалбодателите считат, че не по надлежния законов ред, без надлежно упълномощаване и вземане на валидно решение, се продавали имотите на „Т.

– К“ ООД на стойност, многократно по - ниска от действителната пазарна цена на имотите, както и били продадени на свързани лица - роднини по права линия, вкл и на съпруг, които от своя страна не били внесли продажните цени в касата на дружеството или били внесли парични стойности многократно под пазарните стойности на продадените имоти, въпреки че не разполагали с доказани средства за закупуването им. По този начин сериозно били увредени финансовите интереси на дружеството и целенасочено се разпродавало имуществото, с цел облагодетелстване на определени физически лица роднини и свързани лица по смисъла на закона, синове и съпрузи. Като пример сочат, че един от имотите бил продаден на сина на представляващия дружеството за сума много по - ниска от реалната и то с условие за плащане „след шест месеца“, което считали за недопустимо и сериозно уреждащо дружеството и целящо финансово облагодетелстване на лица в особено големи размери. Било установено, че по извършените продажби не били внесени съответните дължими към Д. данъци и такси, вкл и ДДС, поР. което и на това основание считат, че освен интересите на дружеството, се ощетявала и Д.. Сумите, предмет на продажбите не били преведени по банков път, така както регламентирал закона, като стойността на продажните цени не били постъпили в касата на дружеството, като по този начин били сключени сделки при явно неизгодни условия за дружеството, вкл. от непостъпването на продажните цени в касата му, както и от продажбите на лица, свързани с продавача. Жалбодателите сочат, че действията на лицето или на лицата , извършващи разпродаване на имуществото на „Т. - К“ ООД, били безспорно незаконосъобразни и сериозно увреждащи финансовите интереси на дружеството, както и на Д., поР. което Окръжна прокуратура следвало да извърши пълна, всестранна и обективна проверка в тази насока, вкл. и да вземе предвид назначената финансова ревизия, за което били сезирали и 2 органите на НАП и чак тогава да прецени, че липсва престъпление по чл.220 ал.1 от НК. Твърдят в жалбата още, че е следвало прокуратурата да установи кой, защо, на какво основание разпродавал недвижимите имоти, собственост на „Т. - К“ ООД, на каква стойност, извършено ли е реално плащане, както и да бъдат проследени в хронология извършените сделки с недвижимите имоти, собственост на „Т. - К“ ООД, от представляващия на неговите роднини, вкл и съпруг, а оттам и на трети лица, постъпили ли са сумите от продажните цени в касата на дружеството и ако са постъпили как са изразходвани средствата от продажбите. Следвало е да се установи и обстоятелството разполагали ли са купувачите на имотите с необходимите средства за това и ако да, да бъде установен произхода им, като в хода на производството били предоставени редица документи, установяващи твърдените от тях обстоятелства, които Окръжна прокуратура не била взела предвид и не била обсъдила в обжалваното постановление.

Жалбодателите считат, че по този начин от обективна и субективна страна е осъществен състава на чл.220 от НК, като Окръжна прокуратура неправилно била обсъждала в постановлението минималната работна заплата за страната, вместо да изследва обстоятелствата, посочени от тях в жалбата.

Намират извода на прокурора за липса на извършено престъпление за неправилен, поР. което молят да б ъ д е постановен акт, с който да бъде отменено постановлението на ОП - К. от 07.07.25 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 44/242 0 год. по описа на ОД на МВР - К., като неправилно, вместо което да бъде разпоредено извършването на допълнителни проверка и разследване по случая, с оглед установяване на престъпление или внасяне на обвинение в компетентният съд.

Считат, че допълнителната проверка следва да установи обстоятелствата, посочени в жалбата, както и да бъдат обсъдени и преценени всички доказателства, вкл и уважени всички доказателствени искания, направени от тях в хода на досъдебното производство.

Преди да извърши преценка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, съдът следва да извърши проверка на допустимостта на подадената жалба срещу същото. При така извършената проверка съдът намира, че жалбата в частта й, в която е подадена от Г. И. Т. от гр.К., е недопустима. Това е така, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.4 от НПК /в редакцията й 3 до изменението с ДВ бр.97/2025 год., действаща към момента на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, респ. към момента на подаване на жалбата срещу него/, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Посоченото показва, че в цитираната законова разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, като кръгът на тези лица не може да бъде разширяван по усмотрение на прокурора или съда.

По смисъла на посочения законов текст това са обвиняемият, по отношение на когото производството е прекратено; пострадалите от престъплението или техните наследници; или ощетеното юридическо лице, т.е. законодателят изчерпателно е посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от прекратяването на наказателното производство, с оглед възможността да защитят същите, чрез предизвикване на съдебен контрол в досъдебното производство с подаване на жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство. Кръгът на посочените в цитираната законова разпоредба лица съвпада с тези, които биха имали правен интерес да се конституират като страни в наказателния процес – като граждански ищци или частни обвинители /или и в двете качества/. С други думи, оправомощени да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство са само и единствено тези лица, които имат пряк и непосредствен интерес от защита на евентуално засегнати от прекратяването на наказателното производство техни права и законни интереси, но не и всяко друго лице, което е логично, имайки предвид, че законодателя е възложил защитата на обществения интерес в случаите на извършено престъпление от общ характер именно на прокурора. В случая е проведено разследване за евентуално извършено престъпление по чл.220 ал.1 от НК – сключване на неизгодни сделки при покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на търговско дружество, от представляващия го управител, при което се касае за твърдяно засягане на права и законни интереси на търговско дружество „Т. - К“ ООД – гр.К., т.е. юридическо лице, което извършва процесуални действия само и единствено чрез законово 4 определените си представителни органи, т.е. в случая – чрез управителя на юридическото лице. От извършената от съда служебно справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че законен представител на юридическото лице „Т. – К“ ООД към момента на подаване на жалбата против постановлението за прекратяване на наказателното производство, предмет на настоящото производство, е Р. Д. Б., но не и Г. И. Т., който дори не е и съдружник. С оглед изложеното съдът намира, че жалбодателят Г. И. Т. няма процесуална легитимация да подава жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, поР. което жалбата в частта й, в която е подадена и от Г. Т. е недопустима. Посоченото налага жалбата в посочената й част да бъде оставена без разглеждане и настоящото съдебно производство в тази му част да бъде прекратено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, приема за установено следното:

Жалбата /извън частта й, която е оставена без разглеждане, като недопустима и производството е прекратено/, е подадена от легитимирано да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство лице – управител на ощетено юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и в законоустановения 7-дневен срок /постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено по пощата и е получено лично от жалбодателя Р. Б. на 07.11.2025 год., видно от приложеното заверено копие от известие за доставка, като същият е подал жалба срещу постановлението на 13.11.2025 год./, поР. което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 44/2024 год. по описа на ОД на МВР - К. е било образувано с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – К. от 05.04.2024 год. за това, ч е през периода от м.септември 2023 год. до м.ноември 2023 год., при условията на продължавано престъпление в гр.К., длъжностно лице, управител на „Т. - К“ ООД с ЕИК *, съзнателно е сключил неизгодни сделки – договори за покупко-продажби на недвижими имоти, собственост на дружеството, и от това е произлязла значителна вреда за 5 дружеството, което представлява – престъпление по чл.220 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

На досъдебното производство са събрани множество гласни доказателства, установени с гласни доказателствени средства – разпити на свидетели, както и писмени доказателства – нотариални актове, протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в дружеството, банкови извлечения и др., както и е назначена и извършена съдебно – оценителна експертиза. След приключване на разследването по досъдебното производство, с Постановление от 07.07.2025 год., на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурор при Окръжна прокуратура - К. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 44/2024 год. по описа на ОД на МВР - К., водено за престъпление по чл.220 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, както и е отделил от досъдебното производство материали – заверени копия от всички материали по делото, които е постановил да се изпратят на РП – К. за разглеждане, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.201 от НК.